Поглед назад: Ехото на най-шумното убийство

12:30, 22 ное 20 / Поглед назад 25 3692 Антония Руменова

На 22 ноември 1963 г. Ейбрахам Запрудер зарязва всякакви служебни ангажименти като директор на фабрика за дрехи, за да види отблизо кумира си Джон Кенеди. Запрудер е демократ, а президентът е на кратко посещение в Далас, града на вироглавите тексасци, в опит да спечели симпатията им.

На излизане съпругата тика в ръцете му 8-милиметровата камера, купена преди година. Сега е моментът да я сефтоса! Ейбрахам застава сред множеството пред склада за учебници на „Елм Стрийт“ и щом зърва лимузината, натиска „Запис“. Миг по-късно се чува изстрел, сетне друг плюс още един, трети. При първия Кенеди получава болезнен гърч, вторият и третият почти съвпадат по време. На лентата ясно се вижда как последният пръсва черепа на президента малко над дясната вежда, а ужасената Джаки Кенеди се хвърля върху багажника на кабриолета в опит да събере парчетата мозък и кости.

Кортежът с пълна газ се гмурва под жп надлеза. На „Дийли Плаза“ за миг се възцарява гробна тишина, последвана от паника. Хората бягат безпосочно.

Тексаското слънце грее силно в Далас на 22 ноември и се отразява в черния Lincoln Continental, на задната седалка, на който седи смъртта. В 12:30 часа местно време, когато откритата лимузина на Кенеди навлиза в Дийли Плаза, Нели Конъли се обръща към Кенеди, който седи зад нея и коментира, "Господин Президент, не може да кажете, че Далас не ви обича.". И това са едни от последните думи, които Джон Фитцджералд Кенеди чува.

Библията на американските президенти е книга, върху която те полагат клетва и добавят нова глава със собствената си биография. Библията на Кенеди съдържа битието на стръмния му живот и апокалипсиса на Карибската криза. Страниците са изпълнени с проповеди за либералния дух и са осветени с пръски кръв от няколко магически куршума. В курсив са вписани неговите речи{1}.

Думите на Джей Еф Кей често са лозунг на американската вътрешна и външна политика. Тържественото обръщение, отправяно при инаугурацията – встъпването в президентска длъжност, е самостоятелен жанр в политическата реторика. Тези речи съдържат възвишено слово за демократичните ценности и са изпитано оръжие за убедително въздействие върху нацията. Обръщението на Кенеди от 20 януари 1961 г. е най-известният образец в историята:

"И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна.

Мои съграждани на света, не питайте какво Америка може да направи за вас, а какво заедно можем да направим за свободата на човека". (Встъпително обръщение, 20 януари 1961 г.)

Бурното президентството на Кенеди завършва така: Кевин О’Донъл влиза в болничния коридор и прошепва: „Отиде си“. Отиде си Кенеди. И Линдън Джонсън поема нещата в свои ръце. Веднага.

Американските телевизии минават на 24–часов режим на работа, което се случва за пръв път в историята. Погребението на Кенеди е предавано наживо из цяла Америка и по света.  

Славата му приживе прилича повече на слава на рок звезда отколкото на политик. Личният му живот е ахилесовата пета в представата за „добрия Кенеди“. Убийството му се случва насред обвинения заприкриване на здравните проблеми на президента, богата и пикантна история на извънбрачните му връзки, контакти с организираната престъпност, забъркването на Америка във Виетнамската война, разпространяването на тайните служби по високите етажи на властта… Шоубизнес и политика стават фон за едно от най-известните убийства в историята и оказва влияние върху огромна част от американците.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!