Постигнат е малък напредък в разговорите между македонските и българските историци по отношение на Средновековието. По отношение на делото на Гоце Делчев, обаче, позициите са диаметрално противоположни.
Ключово заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси
Това е оценката от двудневната среща на съвместната комисия за исторически и образователни въпроси на България и Северна Македония, която се проведе в Охрид.
Темите на дискусията бяха учебниците за шести клас в България и седми клас в Македония, както и Гоце Делчев.
„По отношение на учебниците е направена добра крачка напред в прегледа на нашите забележки за българските учебници и до голяма степен успяхме да ги преминем добре. Още две забележки остават да бъдат разгледани на следващото заседание. Има места, където не сме съгласни, за които не е нужно да се съгласяваме, някои неща остават неприемливи за една от страните. Относно разговорите, посветени на Гоце Делчев, не успяхме да постигнем напредък в сравнение с предишната сесия“, заяви ръководителят на македонската част в комисията, директорът на Института по национална история проф. Драги Георгиев.
На срещата имаше предложения как да се формулира текстът, с шест от седем предложения за определения на Гоце Делчев, но не беше договорена позиция.
„Мога да кажа, че по отношение на Гоце Делчев денят беше напълно безплоден, без никакъв напредък, освен ако не се брои, че тук имаше дискусия“, каза Георгиев.
Какъв напредък е постигнат в преговорите, илюстрира изявление на съпредседателя на българската част от комисията Ангел Димитров, който заяви, че най-доброто от разговорите е, че срещата се проведе в Охрид.
Историци предлагат как правителството да дефинира „общата история“ със Северна Македония
„Има много въпроси, които не са изяснени, не са разрешени, не сме постигнали споразумение и дори не сме започнали да разглеждаме българските забележки към учебниците в Северна Македония. Имаме много твърди, твърди забележки. Наистина е трудно тук, в подножието на крепостта на Самуил, че не успяхме да приключим с въпросите от Средновековието. По отношение на разговорите за Делчев те бяха без резултат, доста напрегнати, понякога на прага на колегиалното поведение, но това не е най-важното, разбираемо е, когато има противоположни гледни точки. По-важното е, че когато искаме да съставим общ текст, да предложим съвместно честване, трябва да се опитаме да максимално да преодолеем съществуващите различия“, каза Димитров.
Той подчерта, че българската страна е в позиция да изготви текст, който няма да подчертае различията, за разлика от македонския, който според него държи на различията.
"Това не е най-добрият подход за нас, когато искаме да обсъдим общ празник на исторически личности, обща история", каза Димитров.
Основното несъгласие в разговорите беше за настояването на македонската страна в преамбюла да се включи по-подробно обяснение на значението на Гоце Делчев като една от най-важните фигури и защо той ще бъде празнуван заедно.
„Тук излизат на преден план различните историографски възгледи за отношенията на Делчев и в резултат на което членовете на комисията не са съгласни. Засега тук е проблемът,у опитваме се да преодолеем това с различни предложения“, обясни Георгиев.
Българският представител категорично заяви, че въпросът за Гоце Делчев изисква ясен и недвусмислен отговор, т.е., че на този въпрос отговорът го е дал самият Делчев.
„Ние не твърдим, че Делчев е българин, твърди го самият той. Просто следваме фактите и виждаме документацията, в която не само той, но и семейството му, най-близките му сътрудници ясно и декларативно декларират идентичността си“, каза Димитров.
На въпрос как Делчев може да се бори за независима Македония, а не за българска територия в тази област, Димитров заяви, че това е неточна позиция, като подчерта историографската позиция на България по въпроса, че Делчев се бори за автономия в момент, когато България не беше независима държава.
„Тук няма да ходим на уроци по история, но истината е, че Гоце Делчев и революционната организация се борят за автономия и това е наистина логично и прагматично от политическа гледна точка. И отсега нататък как ще се развият нещата, е доста сложно и ще бъде предмет на част от разговорите“, каза Димитров.
Следващото заседание на комисията ще се проведе в България, някъде към края на следващия месец.
Добави коментар