Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.
Втора седмица продължава сагата БНР, а до кардинални последствия все още не се е стигнало. Обвинения, нападки, позоваване на конкретни факти, отричането им или какво ли още не. Ще падне ли Светослав Костов от поста на генерален директор се очаква да разберем през следващата седмица и какво ще се случи с радиото занапред. Междувременно станахме свидетели и на поредното "правилно" решение от страна на съдебната власт у нас - освобождаването на австралиецът Джок Полфрийман от затвора, 6 години и 6 месеца по-рано от изтичането на присъдата му, за убийството на 20-годишния Андрей Монов. Руски газ ще потече през "Балкански поток" и още:
***
Безпрецедентна криза в БНР
Българското национално радио е в безпрецедентна криза и това вече не е тайна за никого. След като миналия петък – 13 септември, ръководството на БНР и програма „Хоризонт“ направи фаталната грешка да свали от ефир известната журналистка Силвия Великова и да замаскира това с „технически проблем“, ситуацията в Националното радио седмица по-късно остава все така неясна, а напрежението – високо.
Възложената от главния прокурор Сотир Цацаров проверка по случая установи, че спирането на програма „Хоризонт“ не е било причинено от техническа профилактика, защото такава не е извършена. Не е имало и технически проблем, който да налага спирането на излъчването – нещо, което не се е случвало дори по време на война. От проверката става ясно, че отговорен за спирането на програма „Хоризонт“ е техническият директор на БНР Пламен Костов. Срещу него са събрани доказателства за извършени престъпления по служба, които са предадени на Софийската градска прокуратура.
Заради нарушеното радиоизлъчване СЕМ и КРС ще наложат глоба на БНР, като точният размер предстои да бъде уточнен. На две отделни срещи медийният регулатор разговаря първо с генералния директор на БНР Светослав Костов, а после и с редколегията на „Хоризонт“, за да разбере какво се случва в медията и каква е причината за заглъхването на националното радио.
Изслушването на Костов обаче бе по-скоро процедурно, а отговорите му – лишени от конкретика. Това накара членовете на регулатора да обърнат внимание на поведението му и да заявят, че той демонстрира незаинтересованост. Костов отново обяви, че няма цензура в БНР и Силвия Великова не е сваляна от ефир, нито ѝ е сменян ресорът. Проблемите с излъчването по думите му се дължали на технически проблем, за който по-компетентен е не той, а техническият директор на БНР - Пламен Костов. По време на изслушването стана ясно, че програма „Хоризонт“ ще се ръководи от Мартин Минков, който поема директорския пост, след като предшественикът му Николай Кръстев подаде оставка заради скандала с Великова.
Пред медийния регулатор редколегията на „Хоризонт“ изнесе данни за оказван натиск и опити за цензура в БНР, осъществени чрез генералния директор Светослав Костов. Журналистите поискаха отстраняването му, тъй като според тях веднъж допуснато, няма как да бъде гарантирано, че това няма да се повтори. Те бяха категорични, че работата в медията оттук нататък не може да продължи по този начин.
От СЕМ заявиха, че са разколебани в доверието си към Костов, но ще им трябва време да се произнесат по казуса. Следващата седмица, на 27 септември, членовете на медийния регулатор ще се съберат в пълен състав, за да решат съдбата му. От СЕМ посочиха, че дотогава очакват Костов да поеме отговорност за действията си като подаде оставка. Междувременно те се опитаха да организират съвместна среща между генералния директор на БНР и редколегията, но журналистите отклониха поканата с мотива, че позицията им вече е ясна и няма какво повече да добавят по темата.
Самият Костов още в началото на скандала призна, че има напрежение в БНР, но посочи, че оставката му няма да реши кризата в медията. В петък от Националното радио съобщиха, че на Костов му е прилошало и се е наложило да бъде прегледан от екип на „Спешна помощ“. Състоянието му обаче не е сериозно, тъй като не се е наложило хоспитализирането му.
Случващото се в БНР бе една от основните теми и на политиците у нас. Държавният глава Румен Радев заяви, че свободата на словото в България е в криза. Той припомни, че ефирът на радиото не е спирал дори по време на война. „Този казус отново потвърждава въпроса кой и как управлява обществените медии. Очевидно държавата се управлява чрез нечий телефон, а не през институциите, каквато е нормалната европейска практика“, категоричен бе президентът.
Според премиера Бойко Борисов случващото се в БНР е саботаж срещу правителството. „Това беше саботаж срещу правителството, срещу свободата на медиите в лицето на Силвия Великова, която лично защитих. Сигурен съм, че тя знае, че не само правителството, а и ние като партия нямаме участие”, заяви той. Премиерът поиска Сметната палата да провери как БНР е било управлявано.
От БСП пък поискаха създаването на анкетна комисия, която да проучи случая с БНР.
***
Поправи ли българският затвор убиеца Джок Полфрийман?
Австралиецът Джок Полфрийман излиза предсрочно на свобода. Той бе осъден на 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов. През 2007 г. при улично сбиване в центъра на София той наръга смъртоносно 20-годишния Монов и рани негов приятел.
Многократно през годините австралиецът искаше да бъде освободен, заради добро поведение, досега обаче получаваше откази. През юли Софийският градски съд отказа да го освободи, след като прецени, че той все още не се е поправил. Подалият наскоро оставка шеф на Софийския затвор Десислав Трайков каза тогава, че Полфрийман е многократно наказван за неизпълнение на заповеди и демонстративно неподчинение. В четвъртък обаче Софийският апелативен съд реши да го пусне на свобода предсрочно без пробационен период.
Председател на състава, излязъл с това решение, е Калин Калпакчиев, а членове – Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. В мотивите си магистратите посочват, че австралиецът е изтърпял по-голямата част от наказанието си и по никакъв начин не е показал рисково поведение към останалите затворници или към служителите на администрацията на затвора.
Австралиецът трябваше да изтърпи още 6 години и 6 месеца от присъдата, но магистратите сметнаха, че наказанието е постигнало своята цел и австралиецът вече не е опасен за обществото.
Припомням, че в първото си интервю на български език Джок Полфрийман заяви, че българската правосъдна система е корумпирана. По-късно той стана председател на затворническо сдружение, което се бори за правата на лишените от свобода. През 2015 г. беше номиниран за „Човек на годината” от БХК, но след протести номинацията беше оттеглена.
Все още не се знае кога австралиецът ще бъде официално пуснат на свобода, тъй като няма валиден паспорт. По тази причина затворническите власти предадоха Полфрийман на Дирекция „Миграция“ към МВР. Очаква се той да бъде настанен в някое от специализираните заведения за незаконни мигранти, докато документите му за самоличност бъдат подновени.
Бащата на убития студент призова председателя на съдебния състав Калин Калпакчиев публично да обясни решението си.
„Българската държава се подигра с български граждани в лицето на съда. Тримата съдии - този Калпакчиев и двете съдийки, ще носят върху себе си един нравствен позор. Едно само не им пожелавам - да преживеят същото, което преживяхме със съпругата ми и приятелите на сина ми“, заяви Монов.
„След днешния ден просто на човек да му се прииска наистина да се промени Конституцията и гражданите да си избират съдиите. Видя се, че най-големият проблем пред тази държава е съдебната система, и то не прокуратурата, а съдът“, категоричен беше бившият депутат от БСП.
Вината да си обикновен българин
Решението на съда предизвика остри реакции не само сред роднините на убития студент. Въпреки че представителите на изпълнителната и законодателната власт по правило избягват критики към съда, за да не подкопават независимостта и общественото доверие в съдебната власт, родни политици и магистати изказаха своята изненада от развитието на случая.
Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че то меко казано не допринася за справедливостта.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова определи решението на магистратите като „подигравка, позор и грозно решение на българския съд“. По думите ѝ то още по-сериозно поставя въпроса за премахването на съкратеното производство, споразумение и намаляване на присъдата за тежки престъпления.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов посочи, че предсрочното освобождаване обикновено се прилага, когато от присъдата остават да се излежат две до три години максимум. Той посочи, че обществото е възмутено от решението на съда и бе категоричен, че Калпакчиев дължи обяснение за него на близките на Андрей Монов.
Премиерът Бойко Борисов също отказа да коментира решението на съда, но добави, че подкрепя мнението на колегите му от ГЕРБ. „Всички знаем какъв е отговорът, но аз не мога да си позволя да го кажа“, посочи той.
„Обединени патриоти“ също са учудени от предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Депутатът Милен Михов заяви, че приемат решението за това с изключителна болка и раздразнение. Той отбеляза, че преди година ресорният заместник-министър на правосъдието проф. Николай Проданов от ВМРО публично е заявил, че документите и свидетелствата на затворническите власти показват, че австралиецът не се е поправил, а търси начин да избяга от присъдата.
***
Руски газ ще тече през "Балкански поток"
От 19 септември започна строежаът на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница - част от т.нар. "Балкански поток", след като „Булгартрансгаз" и саудитската компания „Аркад" подписаха договор в Министерския съвет.
90% от тръбите са в пристанищата в България и от 19-ти септември започнаха да ги разпръскват по трасетата. "На 1 януари искаме да са готови 308 км", заяви премиерът Бойко Борисов. Той допълни, че финансирането от страна на държавата е осигурено. "Така газ ще се доставя към Сърбия и нататък през Унгария до Австрия, допълни Любомир Кръстев", шеф на „Булгартрансгаз".
Руският министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров посочи, че Русия очаква от 1 януари 2020 г. газът да потече. България сама си постави този срок за приключване на работата по изграждането на газопровода, припомни той. Енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че се полагат всички усилия това да бъде спазено.
В началото на август Сърбия обяви, че е завършила първия участък от 403-километровия участък от газопровода „Турски поток“, който ще премине през нейна територия от българската граница до град Чуприя. Вече тече работата по втория сегмент - от Чуприя до река Дунав.
Руският президент Владимир Путин пък съобщи, че още до края на годината през „Турски поток“ потича газ към Турция.
Стартът на строежа стана възможнен, след като тричленен състав на ВАС прекрати делото срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията за избор на изпълнител на газовия проект „Турски поток“ на територията на България.
В края на май държавната компания декласира саудитския консорциум “Аркад” и обяви, че поръчката отива при втория претендент. “Аркад” беше определен за победител за строежа на 474-километровото трасе от турско-българската до българо-сръбската граница, тъй като единствен влизаше в стойността на поръчката. Мотивът за декласирането е, че консорциумът не е подал навреме необходимите документи за сключване на договора.
Според КЗК обаче, това решение е незаконосъобразно и договорът беше възложен на “Аркад”.
Добави коментар