Втората световна война е най-големият военен сблъсък в световната история. Започва на 1 септември 1939 г. и продължава до 2 септември 1945 г.
Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.
Военните действия се характеризират с включване на най-нови технически открития и с безпощадно отношение към културни ценности и срещу цивилното население.
В Европа войната приключва през май (с капитулацията на Германия на 8/9 май 1945 г.), а на Тихоокеанския боен театър – през септември 1945 г. (с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.).
Резултатите от войната се измерват с милиони жертви (над 50 милиона по приблизителни изчисления), колосални разрушения на инфраструктура, индустрия, селища и културни паметници.
Участието на България във войната
България не остава незасегната от Втората световна война.
Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г. и период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната. В българската историография до 90-те години най-често участието на България на страната на Оста се пренебрегва, а това на страната на Съюзниците е наричано по съветски образец Отечествена война.
В годините на Втората световна война, в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка, българската армия провежда няколко частични мобилизации. Още през юли – август 1939 г. се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница, за нейното прикриване в случай на война с Турция. С присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941 г. българските части действат с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време с частична мобилизация. В резултат на мобилизацията през февруари и март 1941 г. съставът под знамената от 100 000 нараства близо три пъти, като във войската са мобилизирани 295 000 души, в трудови войски – 25 000, а в български държавни железници – 28 250. След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното развръщане нараства отново. Увеличава се численият състав на двата корпуса, намиращи се извън пределите на старата граница. Нарастване на армията има и през 1944 година. Попълнени са 11 дивизии и 4 бригади от 447 000 души.
Макар и пряко да не участва във военните действия, обвързването с Третия райх води до обявяване на война на Великобритания и САЩ, до създаването на политическо напрежение в българското общество, както и до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 – пролетта на 1944 г.) и до навлизането на съветската армия в страната (септември 1944 г.).
От септември 1944 г. България се намира във война с Германия (на страната на Съюзниците от антихитлеристката коалиция). Български войски участват във военните действия на териториите на бивша Югославия и Унгария и достигат до Австрийските Алпи.
Навлизайки в активна военна фаза страната търпи значителни загуби. Бомбардировките, главно над София, освен човешките жертви, причиняват и значителни разрушения. Войната срещу Германия (септември 1944 – май 1945 г.) също е свързана с големи човешки жертви и стопански и финансови усилия.
Българите допринасят за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, затова и навсякаде са приемани радушно. Успешното участие на Българската армия във войната за завършване разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция делегациите на СССР, Чехословакия, Полша и други страни подкрепят справедливата ни кауза, опирайки се именно на реалния принос, който българският народ и неговата армия дават в тази война.
Участието в завършващия етап на Втората световна война в Европа струва на нашата страна скъпи жертви и големи материални разходи. Около 35 000 българи дават живота си във войната.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар