Поглед назад: 94 години от атентата в църквата ''Света Неделя''

06:40, 16 апр 19 25 3288 Шрифт:
Християна Димитрова Автор: Християна Димитрова

16 април 1925 г., Велики четвъртък, е денят, в който е извършен най-кървавият атентат в българската история- атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. 

Загиват над 200 души, повече от 500 са ранените. 16 април е последният ден от живота на много невинни жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди. Само за миг са убити и повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история.

Крайнолеви дейци на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват покрива на църквата „Св. Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект.

Комунистите избират за жертва ген. Константин Георгиев, един от основателите на Военния съюз и правителствен депутат, убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ 2 дни по-рано- на 14 април.

На всичкото отгоре, като знак за тотална атака срещу държавността, денят 16 април съвпада и с датата на приемането на Търново конституция.

Защо се стига до атентат?

След провала на Септемврийското въстания през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „Света Неделя“ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан.

Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Експлозията избухва около 15:20 часа и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Комунистите се опитват да убият и своя съучастник Петър Задгорски, който обаче се предава на полицията и прави пълни самопризнания.

Въпреки че в атентата не умира нито един представител на правителството, е загубен цветът на българското войнство – 11 генерали и много офицери. 

 

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама