Предполага се, че нарът идва от територията на Древна Персия или Афганистан. Култивиран е от юдеите още преди 5000 години. Смята се, че дори формата на царските корони е взаимствана от формата на нара. Векове назад плодът е смятан за „цар на плодовете“.
Въпреки че променя на няколко пъти наименованието си, нарът остава популярен, заради своите полезни вещества.
В един нар има 400-700 семена, възможно е да наброяват и повече от 1000. Именно затова в миналото нарът е символизирал плодовитостта и по обичай в Древна Гърция се е поднасял на брачни двойки в деня на съюза им с пожелание за много деца.
Нарът се смята за зрял, когато цветът на кората му е равномерен, плодът е плътен и сух.
В народната медицина се използват зрънцата, обелката, цветовете и кората на растението. От зърната се изготвят настойки, предназначени за жените в климакс. Факт е, че зърната съдържат натурални естрогени. От отварата от обелките се приготвя лек против диария, стоматит и конюнктивит, от кората – срещу глисти, от цветовете - витаминозен чай.
За най-полезен до ден днешен се смята сокът на плода, който се съдържа в 80 % от плода. Още Хипократ препоръчва сокът от нар да се прилага при кожни заболявания и изгаряния, а Авицена го споменава многократно в препоръките за лечение на различни заболявания, заради бактерицидните му свойства.
Сокът има мочегонно, жлъчогонно, обезболяващо и подсилващо организма действие, възбужда апетита и влияе благоприятно на кръвообразуването. Изследване на екип от САЩ наскоро доказа, че чаша сок от нар помага при еректилна дисфункция.
Понастоящем е известно, че зрелите плодове съдържат киселини – основно лимонена, винена, ябълчна, борна, оксалова.
Тръпчивостта на нара се дължи на наличието на танинови вещества, а сладкият вкус на високо съдържание, до 20 %, на монозахариди – фруктоза, глюкоза и захароза. Гранатният сок съдържа калий до 378 мг, магнезий, фосфор, калций, натрий, желязо, както и алуминий, силиций, хром, никел и мед. Нарът е богат на витамините С, В6, В12 и Е.
В сока на нара се съдържа най-много антиоксиданти в сравнение с другите плодове, показа израелско изследване през 2004 г. Коктейлът от антиоксиданти, които се намират в нара, представлява радикално средство за борба срещу свободните радикали и увреждането на ДНК на клетките в организма.
Нарът подпомага функциите на сърдечно-съдовата система. Доказано е чрез клинични изследвания, че консумацията му ефективно предпазва от развитие на рак на простатата, забавя процеса на разрушаване на хрущялите при артрит.
В кулинарията зърната на нара се използват като подправка, а сокът за мариноване на месо и основа на сосове.
Недостатъците на плода са, че съдържа множество семки и трудно се почиства от кората.
За да се улесни обелването се препоръчва плодът леко да се замрази във фризер, след което да се разреже на части. Така зрънцата се отделят много по-лесно.
Сокът от зрял нар може да се получи и с помощта на сокоизстисквачка за цитрусови подове, пише puls.
Добави коментар