Известни са безброй случаи, в които дадено населено място по една или друга причина престава да съществува. Тези места са се преобразували, променяли статута или името си, бивали са завладяни от вражди, разрушавали са се и са били възстановявани отново... Но някои от тези загинали градове остават непроменени от времето на своя разцвет, като се превръщат в истински тайнствени призраци.
Градът върху скалата
Средновековният италиански град Крако може да се похвали с богата история, ценни паметници и образци на уникална архитектура. Основан от гърци, в Крако са живели могъщи династии и са творили знаменити художници. Той е бил построен на отвесна скала и е представлявал стратегическо място.
През 19-и век обаче местоположението загубило своята важност, а жителите му един по един все повече го напускали заради лоши реколти, свлачища и земетресения. През 1963 г., след поредното земетресение, става ясно, че скалата, върху която е построен Крако, може всеки момент да се срути, всички жители били спешно евакуирани от домовете си и градът бил оставен да пустее и до днес.
Няколко филма са заснети тук, между които и „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Туристите също не спират да идват на това място, но са предупредени, че посещението е на техен риск.
#Aliano and #Craco, the 'hidden' #Basilicata. A #traveldiary by #PatrizioRoversi on #italiaslowtour. #Aliano is the village of the Italian famous novel "Christ Stopped at Eboli" by Carlo Levi, Craco is a unique scenographic "ghost town" https://t.co/6xt0xcZ2Pp pic.twitter.com/tr7iDLHo2v
— Italia Slow Tour (@italiaslowtour) 18 юни 2018 г.
След златната треска
Златната треска се е появявала на много места в различни времена, но винаги е оставяла своите следи. Най-често това явление е наблюдавано в Съединените щати. Хората намирали злато на дадено място, започвали да копаят там, а заедно с търсенето, изграждали и градове. Когато обаче добивът на ценния метал започвал да става неизгоден, шахтите бивали изоставени, а редом с тях и домовете на хората.
В щата Калифорния и досега съществува грачето Боуди. То си е имало собствена банка, методистка църква, училище, бар и още около 170 сгради. Но хора там вече няма. Преди повече от половин век неговите жители го изоставят. Сухият калифорнийски климат е съхранил спомена за бита на живущите в градчето и дори сега може да се влезе, например, в някоя къща и да се види обзавеждането там, което времето не е докоснало.
"Сайлънт Хил"
Множество градове, образували се заради минодобива, в днешни дни се оказват изоставени. Жителите на град Сентрейлия, щата Пенсилвания, обаче го изоставят по една необичайна причина. През 1962 г. Градският съвет решава да се отърве от боклука в градското сметище като го подпали. Съветниците обаче не обърнали внимание колко дълбоко е станало сметището и че пожарът всъщност е достигнал забравените шахти под града.
От подземния пожар на много места асфалтът се разцепил на огромни пукнатини, от които започнали да излизат струйки дим, а във въздуха попаднало огромно количество газ.
Жителите на града обаче го напускат едва през 1984 г., когато правителството организирало преселението им.
Именно това необичайно явление е вдъхновение на знаменитата компютърна хорър игра "Сайлън Хил".
Abandoned highway in Centralia, PA pic.twitter.com/mxn224zK5e
— Sarah (@xoSARE_UHHH) 20 януари 2015 г.
Пустинният курорт
През 70-те години на миналия век един от най-популярните курорти за летен отдих по Средиземноморието бил квартала Вароша (Варосия) в Кипър. Тук са били разположени разкошни многоетажни хотели, в които идвали да си почиват Брижит Бардо, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, Ракел Уелч.
Вароша опустял за миг - на 20 юли 1974 г. турските войски дебаркират на острова и населението напуска квартала, часове преди двете армии да се срещнат. След десет години ООН постановява с резолюция районът да бъде предаден на администрацията на организацията. Тъй като квартала останал в турска територия, той бил ограден и достъпът до него е забранен и в наши дни.
След "отчуждаването" на местността постройките постепенно започнали да се разпадат, металите да корозират, пътищата се напукали, а дървета прораснали през пукнатините, запълвайки постепенно улиците. Природата неизменно си връща града, разрушавайки някога разкошните здания.
Потопеното село
Холсандс е било някога малко уютно рибарско градче в графство Девъншир, Югозападна Англия. Немногочисленото му население съществувало спокойно няколко века, докато през 1896 г. не било решено да се разшири намиращия се в близост док.
В резултат в началото плажът на градчето постоянно бил заливан, а водата се приближила опасно до жилищата. По време на буря, на 26 януари 1917 г., голяма част от Холсандс се оказала буквално пометена от морето. Населението се преместило на по-безопасно място, а в наши дни за местата, където някога живяли хора, напомнят само руините на малък параклис и няколко къщи, обраснали със зеленина.
Градът, в който никога никой не е живял
Болшинството градове-призраци са се появили защото са били изоставени от своите жители по една или друга причина. В Китай обаче се извисяват квартали, даже цели градове, напълно застроени, със завършена инфраструктура, но съвършено пустеещи.
Те са се образували в резултат на строителния бум в Китай, който започва преди около 20 години. Например, в град Ордос, разчетен от архитектите за 5 милиона души, и досега живеят единици. Много китайци са купили тук апартаменти, надявайки се, че цените им някога ще нараснат, но така и никога не са дошли да живеят в своите нови домове.
Мъртвият град на атомниците
Припят е бил построен на брега на едноименната река през 1970 г., недалеко от най-голямата АЕЦ в Европа. Тук живели работниците от централата със своите семейства и в течение на няколко години населението постоянно нараствало. Градът се развивал динамично до 26 април 1986 г., когато всички хора са евакуирани заради аварията в "Чернобил" и досега там никой не живее.
В наши дни Припят е град-музей. В него се съхраняват жилищни сгради, училище, градски парк, дворец на културата. Всички те постепенно биват разрушавани от природата.
Умиращият мегаполис
Огромният Детройт в началото на своето създаване бил само едно пристанище, основано от френските колонизатори. През 1760 г. той станал част от британската колониална империя и оттогава непрекъснато се разраствал. Благодарение на своето разположение през 19-и век Детройт се превръща в мащабен транспортен възел и център на корабостроенето. А след като Хенри Форд, братя Додж, Пакард и Крайслер построили тук своите заводи, Детройт се превърнал в автомобилната столица на света.
Градът цъфтял до втората половина на 20-и век, когато голяма част от населението му постепенно започнала да се измества в предградията. Петролната криза от 1973 г. още веднъж ударила силно Детройт, когато били закрити няколко автомобилни завода.
В момента градът е пълен с пустеещи сгради - както жилищни, така и обществени. Призрак още е рано да бъде наречен, стига обаче градската администрация да успее да привлече обратно хората, които да го върнат към живот.
Добави коментар