Моята 2018: Димитър Стоянович

За втора поредна година ТОПНОВИНИ се обръща към популярни българи, за да направят заедно равносметка на изминалите 365 дни. Вчера в "Моята 2018-а" ни гостува професор Атанас Атанасов - преподавател в НАТФИЗ, актьор и режисьор, познат от сцената на театъра, участвал в редица български и международни телевизионни и кино продукции. Днес на въпросите ни отговаря Димитър Стоянович, главен редактор на списание L’Europeo, водещ на Култура.бг, автор на повече от 50 документални, игрални филми и сериали, сценарист на десетки телевизионни предавания и публицистични материали.


- Най-хубавото нещо, което ми се случи през 2018 г. е?

- Все ми се струва, че на човек му трябва повече дистанция във времето за да прецени какво хубаво му се е случило за някаква си там година и какво лошо. Ето например, ако миналата година се бях задомил със знойна шведка, то вероятно щях сега да кажа, че това е най-хубавото ми събитие. Само че би могло две години по-късно тя да ме изостави заради фитнес инструктор от Павликени и така щастливото събитие ще се окаже крайно нещастно в исторически план. Но така де, случиха се и хубави и лоши работи, предстои да видим наистина ли са били такива.

- Най-големият ми успех / голямото ми постижение тази година е...

- Като работохолик не мога да се оплача от успехи в работата си, което, уви, винаги е за сметка на близките. Написах сценарий, с който се гордея, направих броеве на L’Europeo, с които се гордея, заедно с Лили Караджова направихме фотоизложба, и с нея се гордея, не съм се излагал много по телевизията... Колкото до близките, за тях май не направих нищо и тук вече хич не се гордея. Успехите често са неуспехи в друг контекст, което хармонично ни връща към първия въпрос.

- През изминалата година останах изключително впечатлен/а от...

- Не съм впечатлителен човек, честно. Радвам се на красотата, на интелекта, на всяка добра книга, пиеса, филм или човек, такива имаше и през изминалата година, ще има и през настоящата.

- Какво място за живеене стана светът през тази година и защо?

- Не от тази, от доста години насам светът се доказва като шумно място населено с душевно пусти създания, които допускат да ги управляват агресивни простаци, тъй като те са собственото им отражение. Иначе съм непоправим оптимист!

- Ако бях политик, щях да...

...щях да съм си същият. Вероятно по тази причина не съм.

- През годината ме накара да се чувствам горд като българин...

- Нямам нужда от конкретни поводи да се гордея, че съм българин. Никога и не съм имал комплекси на тази тема. Всеки от нас, който променя за добро  заобикалящата ни среда, е повод за гордост. Считам нихилизма за посредствено състояние на духа.

- Най-голямото разочарование на 2018 г. е...

- Човекът може да се разочарова единствено от себе си или от собствените си грешни очаквания към някого или нещо.

- Смятам, че за личност на годината трябва да бъде обявен...

- Леле майко! Ако наистина е личност, то този анонимен апостол много би се срамувал от номинации!

- Ако трябва да обобщя годината в една дума, то тя ще е...

..поредната. Поредната година, в която можехме да направим много повече, но пък направихме, каквото направихме. Не е малко, не е и много, не е утеха, не е и обвинение. В махмурлука на следващата година ще си дадем клетва да станем по-добри. И пак ще излъжем.

- През Новата година очаквам.../си пожелавам да...

- Спокойствие и само спокойствие! Това пожелавам на всички и то не защото се възприемам за съмнителния Карлсон, който нахълтва през прозорците на малките момчета, а защото искрено вярвам, че много ни липсва спокойствие. Знам ли, може да си е само мой проблем..

... а лично на мен ми предстои...

...равносметка. Ако ми остане време, разбира се...

- За Новата година пожелавам на всички...

... да правят хората около себе си по-щастливи. Само нещастието е индивидуално.