Моята 2018: Венци Мицов

11:00, 01 яну 19 / Любопитно 25 2241 Шрифт:
Николай Облаков

За втора поредна година ТОПНОВИНИ се обръща към популярни българи, за да направят заедно равносметка на изминалите 365 дни. Вчера в "Моята 2018-а" ни гостува Любомир Милчев - Денди - писател, преводач на Хайдегер, културулог и участник в популярни телевизионни формати. Днес на въпросите ни отговаря Венци Мицов - музикант, композитор, писател, телевизионен сценарист и общински съветник в столицата от ПП "Глас Народен".


Най-хубавото нещо, което ми се случи през 2018 г. е?

- През 2018, на 2 май отпразнувахме порцеланова сватба със съпругата ми – 20 години, откакто в един дъждовен ден си казахме ДА в Обредния дом в град Кюстендил.
2018 бе годината, в която синът ми, който пое по моите стъпки и учи в Музикалното училище в София донесе първото си отличие – медал от конкурса в Провадия.
2018 бе годината, в която започнах да пиша дисертацията си на тема – „Публиките в музикалната контракултура у нас“ – тема, по която никой досега не е писал.
Година, в която, за нуждите на скромния научен труд се оказах в ситуация на пънкар, който нотира в академичен стил песни, възникнали тайно в мазетата в началото и средата на 80 – те години, когато, да пееш срещу социализма бе нещо, което изисква да имаш големи топки.
Но най – хубавото нещо, което се случи през 2018 бе, че дочакахме краят и. И сега ще навлезем в 2019 живи, макар и отдавна не чак толкова здрави…

 

Най-големият ми успех / голямото ми постижение тази година е...

...Че успявах да кажа „извинете“ всеки път, когато сгреша. Така, както сгреших, подкрепяйки с гласа си в Столичен общински съвет проекта „Бронзовата къща“, който, вместо да се превърне в културен пионер, се превърна в скандал и пародия на себе си…

 

През изминалата година останах изключително впечатлен/а от...

...няколко неща – през изминалата година имах удоволствието да свиря с провинциални оркестри. Например със Симфониета Враца. Залата беше претъпкана и на двата концерта, на които свирих – Монтана и Враца. Което означава, че нещата могат да се случат и в провинцията, но трябва правилен подход. И трябва да променим системата така, че да не пречи на провинциалните оркестри и театри. Защото тя няма да им помогне. Вече не искаме държавата да помага, защото тя не може. Искаме държавата да не ни пречи.
Бях впечатлен от младите хора, които донесоха за поредна година слава на страната ни. Например едно съвсем младо момче – 10 годишният Ивайло Василев – смаза конкуренцията и спечели Международния клавирен конкурс „Анна Артоболевская“ в Москва. За съжаление не видях медиите да изпитват към този факт интереса, който изпитваха към Кучков и Златка, но медиите у нас отдавна са се превърнали в отражение на поп  фолк реалността и нямат желание да вървят срещу течението.

 

Какво място за живеене стана светът през тази година и защо?

- Когато свикнеш да се събуждаш с новини за атентати, то това означава, че светът е станал кофти място.
Но извън това побеснявам от световният политкоректен мейнстрийм, който посяга на литература, музика и поезия, за да изчисти всичко от „неправилните“ според някои културно – марксистки организации думи.
Последния път, когато истински побеснях, бе само преди няколко дни, когато разбрах, че някакви SJW организации са поискали да се забрани пънк класиката на The Pogues - Fairytale Of New York -  заради наличието на една „неправилна“ дума в текста.
Цензурата се нарича цензура, независимо от какво е продиктувана. И това е моята червена линия спрямо новите либерални комсомолци.


Ако бях политик, щях да...

- Интересен въпрос. Всъщност аз съм политик, макар и представител на малката градска опозиция. И щях да бъда един от 15 – те такива в Столичен общински съвет, които свикват референдум за инсталацията за горене на RDF, ако мнозинството в СОС не беше отхвърлило доклада ни с твърдения, които в момента обжалваме в съда.
Но у нас правилния въпрос не е „ако бях политик“ а „ако бях политик от мнозинството“, защото мнозинството е толкова самовлюбено, че не допуска никакво мнение, освен своето.
А то, както виждаме, доста често се оказва не само грешно, но и вредно.


През годината ме накара да се чувствам горд като българин...

- Много неща ме карат да се чувствам горд. Например Тео Ушев – единствения наш сънародник, достигнал до номинация за ОСКАР. И човек, с който някога пътувахме заедно във влака Кюстендил – София – той към художествената академия, а аз – към музикалното училище (защото сме и съграждани).
Карат ме да се гордея всичките ни отлични музиканти, които достигнаха до концертмайсторски позиции в оркестрите, в които свирят. При това говорим не за малки оркестри, а за най – добрите в света – от Виенска филхармония до Концертгебау.
Ние имаме нужда от своите герои и своите примери за подражание. За това все още не разбирам онзи ехиден нихилизъм на твърдото ядро на либералните партии у нас, който отрича всичко, само защото не е представен във властта по някакъв начин.


Най-голямото разочарование на 2018 г. е...

- Те са няколко. Щях да започна от правителството, но ще ви излъжа, ако кажа, че съм имал някакви очаквания от него. Така, че там разочарования нямам – те толкова си могат.
Най – голямото ми разочарование обаче се дължи на факта, че през 2018 продължаваме да говорим скучно за проблемите. И така превръщаме иначе добрите каузи в нещо, което всички отхвърлят с огромна досада.
Да говориш за антикомунизъм, но да го правиш, сякаш си комсомолски секретар – това има само и единствено обратен ефект. И работи в полза на статуквото.

 

Смятам, че за личност на годината трябва да бъде обявен...

…всеки, който намери сили да не си събере багажа и да си тръгне от България, защото за това вече се изисква сериозна сила и още по – сериозна вътрешна мотивация.
Голямата ми племенничка например не намери тази мотивация в себе си и вече живее в Англия, където, според някои медии у нас, било много зле заради БРЕКЗИТ…

 

Ако трябва да обобщя годината в една дума, то тя ще е...

…казват, че световната дума на 2018 била „токсичен“. У нас думата е „двоен стандарт“.
И се чудя защо освен колбаси и сирена по стандарт „Стара планина“ не пуснат и продукти по двоен стандарт.
Те ще са любими на някои малки градски коалиции, като „Могъщите три“ например (Демократична България)…

 

През Новата година очаквам.../си пожелавам да...

- Най – напред си пожелавам успешно да защитя първа глава от докторската си дисертация – това се очаква да се случи в началото на януари.
След това – да не вали много сняг, че старата ми кола (набор на сватбата ми) е със задно предаване и не е лесно да се придвижвам с нея.
Но най – вече си пожелавам да бъда добър баща, съпруг и приятел. Всичко останало е суета.

 

... а лично на мен ми предстои...

…да изям няколко кила руска салата, да гледам новогодишната програма по телевизията, да имам махмурлук и да се събудя навреме на 1 януари, за да гледам концерта на Виенска филхармония – въпреки, че не мога да понасям валсовете на Щраус.

 

За Новата година пожелавам на всички...

…да са живи, здрави и да помнят, че Бекет е казал – „Няма нищо по – смешно от нещастието“
Впрочем синът ми измисли версия на „В очакване на Годо“.
Тя се казва „В очакване на Кире“ и представлява същата пиеса, в която обаче героите седят на маса, пият ракия, ядат сланина и псуват властта, докато чакат спасителя.
Честита нова година, скъпи приятели. Спасителят няма да дойде. За това – наздраве и да вземем да се спасяваме сами!!!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Още по темата

Реклама