Моята 2018: Теодора Духовникова

11:00, 29 дек 18 / Любопитно 25 7804 Шрифт:
Николай Облаков Автор: Николай Облаков

За втора поредна година ТОПНОВИНИ се обръща към популярни българи, за да направят заедно равносметка на изминалите 365 дни. Вчера в "Моята 2018-а" ни гостува телевизионният продуцент, водещ на "Фермата" и идеолог на Движение за национална кауза Андрей Арнаудов. Днес на въпросите ни отговаря актрисата Теодора Духовникова, позната от сцената на театъра, малкия и големия екран.



Най-хубавото нещо, което ми се случи през 2018 г. е?

Цялата година ми е хубава. Като “ хубаво” за мен не означава някакво базисно, перманентно щастие, напротив. Имах трудни моменти и хубавото е, че се справих. Имах разочарования от хора, но не се поддадох на някакъв болен гняв. Трябваше да изиграя трудни роли, но не се уплаших и сега ми доставят радост и удовлетворение. Мислех си, че съм безкрайно уморена, но си имах сила за всичко. Доста поплаках, но затова пък когато се смеех, се смеех като най-щастливия човек на света. Какво повече ?


Най-големият ми успех / голямото ми постижение тази година е...

Ролите ми през този сезон в театъра, в три от знаковите представления на Народния . Три съвсем различни, но безкрайно добри като опит спектакъла- Лисичета, Neoдачници, Бащата.
Наградите и номинациите не ги броя. Преди им се радвах, но вече съм си обещала да не го правя никога повече. Излишен разход на енергия е. Пък и прекалено много неща научих, неща, които изобщо не исках да зная и това ме отблъсна.

 

През изминалата година останах изключително впечатлен/а от...

Една жена. Жената до алпиниста Боян Петров- Радослава Ненова. И изобщо от целият живот на този изумителен мъж. И от неговия край.

 

Какво място за живеене стана светът през тази година и защо?

Зависи къде си в този “свят”. В момента в две трети от него е ужасно тежко да се живее. Буквално. Реално. И в тези части на света хората са притаили много гняв. Това, естествено, ме плаши.Парадоксът е, че и в останалата една трета- Европа, Америка донякъде, там където цивилизацията и демокрацията са довели до невиждан досега от човечеството базисен стандарт на живот - хората също изобщо не са щастливи. И те също имат някакъв стаен гняв в себе си, макар и от съвсем друго естество. Изобщо, където и да се намираш в света днес, във въздуха витае нещо особено, някакво напрежение. Може би светът и подредбата му са се уморили вече един от друг и това напрежение, електричество във въздуха вещае някаква промяна. Нещо генерално ново. И изобщо не е сигурно, че това “ ново” ще е за добро. Кой знае?

 

Ако бях политик, щях да...

Добре, че не съм. Нямаше да бъда от ония с меките ръкавици и нямаше да ме харесват хората.... Но в такива времена си мисля, че са нужни силни лидери, лишени глуповата наивност. И по възможност хуманисти. Това не знам как се постига.

 

През годината ме накара да се чувствам горд като българин...

Гордо като българин се чувствам само от неща, които сме постигнали заедно, като общество. Нещо, за което сме
решили, че не е ок, събрали сме се и сме измислили начин как да го направим по-добре. За такова нещо през тази година не се сещам.


Най-голямото разочарование на 2018 г. е...

Повсеместната експертиза на народа по всякакви теми.

 

Смятам, че за личност на годината трябва да бъде обявен...

Не знам. Нямаше личност, която да ме порази и в чиято кауза да вярвам безрезервно.
Ако трябва да обобщя годината в една дума, то тя ще е...

Особена.

 

През Новата година очаквам.../си пожелавам да...

продължава да ми е интересно да живея със себе си.



... а лично на мен ми предстои...

Една от най-хубавите пиеси на Яворов - Когато Гръм Удари, как Ехото Заглъхва. В Народния Театър. Както и излъчването на сериала Дяволското Гърло по Nova. Много се вълнувам, защото е много различен.


За Новата година пожелавам на всички...

Да са здрави!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Още по темата

Реклама