СБЛЪСЪК: Може ли културата да се самоиздържа?

13:40, 13 авг 21 / Сблъсък 25 4593 Шрифт:
Биляна Иванова

Нова идея на държавата вдигна градусите в културните среди. Министрите проф. Велислав Минеков и Кирил Петков лансираха проект музеят „Софийски арсенал“ да се превърне в арт център за млади художници и културно предприемачество.

Петков посочи, че културата може да се самоиздържа, като даде пример с проектите на Кристо и Жан-Клод. „Много бих се радвал от този център да излизат хора на изкуството, които могат да разчитат изцяло на собствените си финансови възможности, как да привличат средствата към собственото си изкуство или как да го направят самоиздържащо се. За това има готови модели, има световни практики. Има и много хора, които биха помогнали“, коментира икономическият министър.

Петков и Минеков виждат в пространството на музея потенциал за инвестиции, меценатство и смесването на културата и бизнеса в подкрепа на младите творци. За целта на сградата ще бъде направен цялостен ремонт на втория и третия етаж, като засега сумата варира между 2 и 3 млн. лева. „Все още няма заделени средства, но има добри намерения, коментира Минеков.

Темата за финансирането е чувствителна за културните дейци. На идеята за самофинансиране на изкуството реагираха от Софийската опера и балет, Софийската филхармония и Софийската градска художествена галерия. Изявленията им в отговор на министър Кирил Петков бяха публикувани от „Площад Славейков“.

Операта е скъпо предприятие

Според директора на операта акад. Пламен Карталов изказаните мисли на икономическия министър са пример за стартъп, който ни насочва към Стив Бланк - идеолога на Силициевата долина. „И тъй като стартъпът е временна организация, създадена да търси доказването на повторяем и скалируем бизнес модел, той влиза в противоречие с по-скромните цели на малкия бизнес и затова бих препоръчал да се прави разлика между една национална стратегия за „икономика и култура“ и „икономика на изкуствата““, коментира той. „В условията на стартъпа икономиката и изкуствата могат да имат допирно взаимодействие. Продуктите на изкуствата са предназначени за потребители. Икономическото мислене е най-главното, още преди мисленето за творчески концепции и пълни салони. Задължителни са визионерството, иновативността, предприемачеството, и всичко това в името на посещаемостта, което е най-същественият резултат за мениджмънта на един държавен или частен културен институт“, обясни Карталов.

За управлението на Софийската опера и балет предизвикателството днес е как и по какъв начин с недостатъчната държавна финансова подкрепа ще се осигуряват жизнено необходими средства и заедно с това – най-високо ниво на художествено-творческата дейност“, посочи директорът, като подчерта, че трябват спешни мерки за нова икономическа, художествена и образователна стратегия.

Операта – като структура, организация и поле за изява на ярки индивиди, белязани с талант и професионализъм, е сложен организъм на взаимодействащи художествено-творчески, технико-производствени и административни процеси. Това е скъпо предприятие, което не произвежда масова продукция, а уникати. Винаги неповторими. Трудът в тази фантастична фабрика не бива да се подценява, той е занаятчийски и скъпо струващ (знаете колко години са нужни, за да се създаде един цигулар, певец, балетист и т. н.). Стойността на този труд се свързва с онова, което наричаме художествен факт и ще допринася по индукция в живота на другите производствени дейности“, подчерта акад. Карталов.

Нужен е оптимизъм, но и устойчив реализъм

За съжаление, българските музеи и художествени галерии не са на етап дори да достигнат нивото на европейските музеи именно поради недостатъчното финансиране от страна на държавата и общините и липсата на устойчива спрямо кадрите. Само малка част, предимно археологически и исторически музеи успяват да реализират по-високи доходи – като музея в Несебър, например“, посочи Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия.

Имаме проблем с експозициите, с печатните издания, с дигитализацията, включително и със специалистите поради ниското заплащане. Проблемът с попълването на колекциите чрез откупуване на творби е на дневен ред и е нерешен вече 30 години“, обърна внимание тя. По думите й, за да стане видима, търсена и желана една музейна институция, тя „трябва да бъде развивана не само от екипа, но и подкрепяна от институциите, обществото, меценати и т.н.“.

Когато мислим за бъдещето на собствените си музеи и художествени галерии, всеки път трябва да си даваме сметка, че това са крехки организми, които от една страна са пазители на паметта, но са и знаци за имагинерното бъдеще, към което се стремим вече 30 години“, коментира Аделина Филева.

Културата, изкуството, музеите и галериите са национално богатство и трябва да са национален приоритет. Независимо кой е власт“, подчерта тя. „Много ни е нужен оптимизъм, но повече ни трябва устойчив реализъм и ясна точка. И трябва да си зададем въпроса дали искаме музеите да съществуват само като красивата мечта на Кристо и Жан-Клод – ефимерни и за кратко, или искаме да бъдат темелите на националната култура – днес и за утрешните поколения“, заяви Филева.

Шоубизнесът може да се самоиздържа, не и културата

Творчеството на Кристо и Жан-Клод е изкуство, защото отговаря на едни от основните критерии за дефиниране на понятието „изкуство“ – кара хората да се замислят и докосва по някакъв начин чувствата им. В същото време, обаче, тяхната дейност се доближава до понятието „шоубизнес“, защото представлява атракция за широката публика и при определени обстоятелства може дори да се самофинансира, заяви директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров.

В този смисъл министър Кирил Петков не е прав в своята, може би в изказана в друг контекст мисъл. Надявам се да е така, защото културата не може да бъде икономика, независимо от модерните тези за развитие на „културната индустрия“. Културната индустрия е възможна само при наличието на обществена култура, която, обаче, някой трябва да създаде“, посочи той.

Шоубизнесът наистина може да се самоиздържа, тук министър Петков е прав. Но той не е изкуство, а индустрия. В индустрията се създават произведения, за да се печелят пари, в изкуството се създават произведения, за да печелим човечност“, заяви Тодоров. „Поради тази причина в западноевропейската цивилизация е приет принципът държавата да подпомага изкуствата във всеки възможен смисъл – финансово, но и със създаване на условия за тяхното развитие. И в тези страни е прието разбирането, че инвестициите в културата – във всичките нейни форми – се изплащат в следващите поколения“, обясни той.

Казано с най-прости думи – шоубизнесът работи за това да се чувстваме добре, изкуството работи за това да бъдем добри. Двете понятия не трябва да бъдат бъркани, особено от хора, от които зависи тяхното съществуване“, подчерта директорът на филхармонията.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама