СБЛЪСЪК: „За“ и „против“ преименуването на 24-ти май?

15:30, 12 окт 20 / Сблъсък 25 5700 Шрифт:
Василена Йорданова Автор: Василена Йорданова

Миналата седмица парламентът прие на първо четене 24-ти май да се преименува. Предложението на „Обединени патриоти“ е празникът вече да се нарича Ден на българската писменост, просвета и култура, а не както е сега - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Празникът започва да се чества през 1881 г. в Пловдив по идея на Найден Геров. Той не е официален, но бързо става всенароден.

Според депутатите от ВМРО настоящото име на празника е неточно, тъй като кирилицата е българска, а не славянска азбука. От партията отричат преименуването на празника да е провокирано от опитите от руска и македонска страна за отричането на българския принос в делото на братята Кирил и Методий. Те обаче са на мнение, че трябва да се върнат българските корени на празника.

СБЛЪСЪК: Посегна ли Москва на светите братя Кирил и Методий?

Решение за преименуване на 24 май предизвика разнопосочни реакции в обществото, а управляващите обещаха обществен дебат по темата преди окончателното гласуване.

„За“ и „против“ преименуването на 24-ти май? TOPNOVINI.BG представя мненията на литературоведa и член на смесената българо-македонска комисия проф. Кирил Топалов и на проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския център на БАН.

За проф. Кирил Топалов решението за преименуването на 24 май е изключително правилно. По думите му терминът „славянски език“ е наложен от Русия и Съветския съюз, и размива българския характер на делото на Кирил и Методий.

Според него всички заобикалящи ни славянски държави, включително Словения и Русия, са се опитвали да си присвоят делото на светите братя, а единствено ние досега щедро признаваме азбуката ни и за славянска.

„Славянски език няма – има отделни езици на славянските народи. Славянска култура също няма – всяка националност има своеобразна култура и не можем да ги сложим под общ знаменател“, коментира литературоведът.

Той отхвърли като неоснователни критиките, че с преименуването на празника ще се изгубят началото и края на процеса на създаването на българската писменост, както и влиянието ѝ върху другите славянски култури.

Кирил и Методий върху какъв език създават своята гениална фонетична глаголица? Върху старобългарския език, който са говорели българите в Солун и Солунско, и това е доказано още през 19 в. Там има звуци, които са характерни само за нашия език. Т.е. по своя произход това е българско дело. Впоследствие техните ученици създават кирилицата в Преславската книжовна школа с благоволението и подкрепата на княз Борис I. От там нататък ние даваме тази писменост на другите славянски народи.

 

Проф. Славия Бърлиева е съгласна, че трябва да се подчертае българският характер на кирилицата, която безспорно е създадена в България, в Преславския кръг книжовници, наследници на делото на Кирил и Методий. Според нея обаче ако извадим това дело от контекста на славянството, ще го свием в едни по-тесни граници.

 „Ще лишим този феномен от онзи общоевропейски характер, който е направил славянската писмена и книжовност трети дял на европейската писмена култура“, посочва тя.

Според нея е важно да се знае и помни, че българската кирилица е основа за славянската книжовност.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама