СБЛЪСЪК: Има ли основание БСП за поредния вот на недоверие?

10:00, 10 яну 20 / Сблъсък 25 5478 Шрифт:
Цветилена Симеонова Автор: Цветилена Симеонова

БСП внася вот на недоверие срещу правителството на 20 януари. Основните причини са три – вода, въздух и боклук. Лидерът на левицата Корнелия Нинова обяви, че кабинетът се е провалил в политиката по околната среда и водите. Според нея българите "дишаме рак и пием отрова". В отговор екоминистърът Нено Димов определи именно БСП като най-големия провал във водния сектор. Премиерът Бойко Борисов пък заподозря „февруарски сценарий“ срещу управлението.

Това ще е четвъртият вот на недоверие на опозицията към кабинета „Борисов 3“. Предишните бяха за провал в борбата с корупцията, в здравеопазването и в сигурността.

Основателен ли е вотът на недоверие, кой би го подкрепил и има ли вероятност правителството да падне? По темата ТОПНОВИНИ потърси мнението на политолозите Александър Маринов и Стойчо Стойчев.

                               

 

Има ли БСП основание за вот на недоверие?

За Александър Маринов вотът на недоверие на БСП безусловно е основателен - от гледна точка на сериозността на проблемите, които са визирани, и от гледна точка на отговорността на изпълнителната власт.

Според Стойчо Стойчев обаче вотът на недоверие е ирелевантен. „За един вот винаги могат да се намерят основания, въпросът е в неговата ефективност. Когато се иска вот на недоверие, или се цели постигането на оставка на кабинета, или се цели възбуждането на обществен дебат по наболял проблем. И в двата случая смятам, че вотът е ирелевантен, защото нито ще може да постигне оставка на кабинета, нито пък повдига дискусия по наболял проблем. Тази дискусия така или иначе вече се води изключително интензивно не само в публичното пространство, но и в политическия дебат. Затова смятам, че чистият политически ефект от този вот на недоверие ще бъде минимален“, коментира той.

Ще получи ли БСП подкрепа от други партии?

Според Александър Маринов в решението си дали да подкрепят или не БСП партиите ще се повлияят от това, какво биха могли да извлекат от тази ситуация. „За съжаление, българската парламентарна практика е такава, че подкрепата или противопоставянето на вота на недоверие не са свързани със сериозността на проблемите и последиците за обществото. А има чисто тактически и партийно-политически характер за мотивация. За ГЕРБ е ясно – те са управляващи. Същото важи и за ВМРО. Оттам нататък ще видим каква позиция ще заемат останалите. Аз лично смятам, че този вот от гледна точка на резултата при гласуването едва ли ще може да свали правителството. Освен ако не се получи нещо съвсем неочаквано“, заяви той.

Стойчо Стойчев не смята, че БСП ще получи някаква категорична подкрепа от други партии. „Най-вероятно е такава да има от ДПС, като според мен тази подкрепа ще бъде под формата на въздържане от гласуване, а не гласуване „за“ или „против“ вота на недоверие. И причината е проста – Корнелия Нинова в последно време влиза в някаква по-изострена полемика и тон на говорене с ДПС“, обясни той.

Ще успее ли БСП да убеди обществото в своите аргументи?

Александър Маринов подчерта, че много по-важно за БСП сега е да отправя убедителни послания към обществото, отколкото да прави политически речи. „Нещата не бива да стигат само до констатация на очевидни проблеми. Проблемите, които са използвани като аргумент за вота, са очевидни – те се усещат от стотици хиляди българи, да не кажа милиони. По-скоро тук големият въпрос е дали БСП ще съумее заедно с критичните констатации да покаже някакви свои собствени идеи, намерения, политики, които биха променили тази ситуация. Защото има необходимост тя да бъде припозната от българското общество, от избирателите като алтернатива – да има увереност, че тя ще прави нещо различно от тези, които са докарали нещата до това неблагополучно положение“, заяви той.

Според Стойчо Стойчев БСП не успява да убеди обществото в своите аргументи, защото кризата с въздуха и водата е общонационална. „Тя е голяма, значителна криза и изисква национално обединение. И по-голямата част от хората също като мен предполагам, че очакват да видят именно демонстрация на обединение, единение, загърбване на чисто политическите разпри в името на разрешаването на проблема. В този контекст - и когато кметът на Перник, който е избран от БСП, и премиерът Борисов, и всички институции демонстрират някакво желание и съвместна работа, както и отделят необходимите средства, за да се справят, не е достатъчно добре премерена мярка да се политизира гнева на хората в Перник. И няма да се изтълкува добре от гражданите, защото в последните години българите по-скоро с гняв гледат на опитите на политиците да си присвоят техните справедливи протести, отколкото позитивно“, коментира политологът.

Ще се случи ли „февруарският сценарий“?

Според Александър Маринов „февруарският сценарий“ е по-скоро страх на Борисов. „Защото той е политик със силен нюх, със силен инстинкт и усеща, че безобразията на управлението са стигнали до критична точка. А какво значи сценарий? Сценарий би имало, ако Корнелия Нинова тайно в съюз с някои други е отишла и източила водите на язовир „Студена“ или на язовир „Тича“ и т.н. Ако Корнелия Нинова заедно в съгласие с някакви злокобни, зловещи заговорници ходи и тайно гори боклуци, за да замърсява въздуха и да обвини за това управлението. Или тя тайно хвърля отпадъци, внесени от чужбина, на разни места, за да обвини после съответните компетентни държавни органи защо не взимат мерки. Всички тези неща не могат да са сценарий. Има натрупване на проблеми в резултат на лоши политики, на некомпетентно и корумпирано управление. А дали ще може да го докаже опозицията и да мотивира обществото да предприемат някаква позиция, която да доведе до защита на собствените им интереси, защита и здраве, е големият въпрос. Иначе оправданието със сценарий е много елементарно – да се оправдаеш защо нараства критичността в най-широки обществени среди“, коментира политологът.

Стойчо Стойчев припомни, че февруарските протести през 2013 г. имаха основание в много високите сметки за електричество. „И ако премиерът Борисов има данни, че такива сметки и към този момент се очакват, тогава бихме могли да мислим за някакъв подобен сценарий. Но ние не разполагаме с информация от службите като висшите ръководни длъжности. Така че трудно мога да кажа дали ще се повтори ситуацията, но нищо в този свят не се повтаря едно към едно. Така че не смятам, че ще има и такъв тип протести като тези от 2013 г., които да доведат до дестабилизация на държавата“, посочи той.

Прави ли си БСП пиар?

Александър Маринов е категоричен, че вотът на недоверие не е пиар трик, тъй като проблемът, който той поставя, е реален, а не измислен. Според него пиар трик щеше да е несъществуващ проблем. „А очевидно не е такъв и той засяга наистина много хора. Друг е въпросът как ще бъде отиграна тази ситуация от гледна точка на политическите дебати и способността да се комуникира с обществото. Защото това също е изключително важно – до каква степен политиците успяват да комуникират с обществото и да го убедят в своите аргументи. А това, за съжаление, не се получава добре при повечето такива подобни вотове на недоверие, парламентарни дебати и прочее. И това е една от причините за крайно ниското доверие в парламента“, каза още Маринов.

Стойчо Стойчев изрази мнение, че вотът на недоверие е замислен като пиар трик, но дори и пиар ефект няма да постигне. „Това е моето мнение и смятам, че то се споделя от по-голямата част от анализаторите. Мисля, че повечето са единодушни в това, че този вот е неуместен, не на място и няма да постигне дори и пиар ефект“, подчерта той.

Нинова, Гешев и Владимиров?

Във връзка с отказа на главния прокурор Иван Гешев и кмета на Перник Станислав Владимиров да провеждат срещи с лидера на опозицията Корнелия Нинова Александър Маринов подчерта, че Гешев е в правото да прецени дали смята за подходящо такъв тип взаимодействие с ръководство на политическа партия, докато все още тече проверка. „Вероятно иска да демонстрира някаква независимост от политиците. Дано да показва такава и по отношение на управляващите. Що се отнася до кмета на Перник – там има противоречива информация. Например самата Нинова казва, че не е имала никаква уговорена среща с него. Но очевидно е, че както и в други подобни случаи, местната власт, която е на първата линия, на която трябва да решава проблемите на хората, не иска да се спекулира с тези проблеми с оглед на някакви политически цели. Тъй като и да отиде Нинова, и да не отиде, това няма да реши проблема сега. Но н мен малко странно ми се стори поведението на кмета на Перник – все пак той е избран от БСП и може би не беше това начинът. Какво иска да покаже – че не се влияе от политически пристрастия? Лично според мен имаше известно преиграване в тази ситуация – да се демонстрира самостоятелност, независимост. Но според мен няма нищо драматично“, посочи политологът.

Стойчо Стойчев посочи, че Нинова се опитва да партизира протеста на хората и техния гняв. „Съответно се опитваше да партизира и по линията на институциите – представи срещата си с главния прокурор едва ли не като двустранна среща, на която тя и той ще взимат мерки. А те са в съвсем различни измерения – тя няма нито политическа власт, нито съдебна власт, че да прави каквото и да било, нито пък отива с някакъв сигнал. А по-скоро целта ѝ беше да отидат да обсъдят някакви неща и после да излезе на пресконференция и да използва главната прокуратура като платформа, за да атакува правителството. А кметът на Перник чисто прагматично не иска по никакъв начин в момента да подкопава добрата си работа с изпълнителната власт, защото виждате какви огромни ресурси в момента се отделят, за да се разреши кризата с водата и дългосрочно да се модернизира водоснабдяването и канализацията на Перник – нещо, което той не би могъл да постигне дори и Корнелия Нинова да беше премиер в момента. Така че като цяло изостреният тон на Корнелия Нинова плаши и отблъсква хората и институциите повече, отколкото да привлича някакви симпатизанти“, коментира той.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама