85% от населението на страната се самоопределя като българско

15:33, 24 ное 22 / Общество 25 1863 Шрифт:
Василена Йорданова

5 118 494  души или 84.6% от населението на страната се самоопределя като българско. Това показват данните на НСИ от проведеното през 2021 г. национално преброяване. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.2 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.

Кой къде живее?

В градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 - 2021 г. продължава да живее в села.

Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.

Най-висок дял младо население има при ромите

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 25.0%, при 19.8% и 7.3% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общност - 12.0%.

Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.

30% от българите, 8% от турците и под 1% от ромите са с висше образование

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15.2%, съответно 0.8% с висше и 14.4% със завършено средно образование.

В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.3 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% сред турската и от 22.8% през 2011 г. на 29.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 6.4% от ромската етническа група.

Децата в задължителна училищна възраст (7 - 15 навършени години), останали извън образователния процес, са 8.0% при ромската общност, 4.4% при турската и 1.3% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.

Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 11.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3.4% и 0.5% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Повече от половината роми са безработни

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66.8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 21.6%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки пети икономически активен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група - 8.4% от икономически активните лица.

Незаетите и неучастващи в образование на възраст 15 - 29 навършени години през наблюдавания период варират от 17.5% за българската етническа група, 38.0% за турската до 62.6% за ромската.

Близо 72% от населението се самоопределя като християнско

Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни - 4 091 780, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание - 69 852 (1.7%), католическо - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса.

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.

305 102 души или 5.2% от лицата са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

3 031 289, или 51.4% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 24.7% са отбелязали „не“, 13.0% „не мога да определя“, а 10.9% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 56.0% са жени, а 44.0% са мъже.

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 59.1%.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама