Градският парламент, обяснен #6: „Топлофикация“ търси добър стопанин

08:30, 07 юли 22 / София 25 1763 Шрифт:
Философия за София  Автор: Философия за София

Историята на столичната „Топлофикация“ е дълга, заплетена и изпълнена със спорни решения. По същество тя винаги е била „горещ картоф“ в ръцете на управляващите столицата и държавата. Нагледен пример за това е, че „Топлофикация София“ през годините беше там, където... не беше Бойко Борисов. Когато лидерът на ГЕРБ беше кмет, дружеството беше държавно, а когато беше министър-председател, топлофикацията беше общинска.

Или както е модерно да се казва в социалните мрежи: „Случайност? Не мисля.“

Многократно през годините имаше идеи да се търси концесионер или ключов инвеститор, но поради някакви причини се бягаше от възможността за концесия, а днес в Столична община ще се разглежда доклад за избор на независим международен консултант и външен мениджър на „Топлофикация София“ ЕАД.

Какво провокира обаче настоящото предложение?

Катализаторът

Той се казва Херо Мустафа! Важно е да отбележим, че тук не влагаме и грам американофобия, русофилия и или други подобни настроения. Позоваваме се на доклада на СОС и сме съвсем сериозни – Херо Мустафа е в основата.

Именно със съдействието на бившия американски посланик Мустафа е осъществена комуникация с Агенцията за търговия и развитие на Съединените щати, като прекият резултат е възможността за безвъзмездно финансиране по консултантски договор относно дейността, проблемите и възможностите на столичната „Топлофикация“. За консултацията е привлечен екип от висококвалифицирани американски експерти в областта на инженеринга, финансите и правото, ръководен от „Блек енд Вийч Мениджмънт Консултинг“ – водеща международна инженерингова компания.

Финансирането е в размер на близо 1 млн. долара, като общината не харчи и лев за това. Американската компания предлага условията, при които ще се търси инвеститор и изготвя проучване на дейността на столичното дружество.

Изводите

Проучването сочи, че „Топлофикация София“ е в лошо състояние, но ние това прекрасно го знаем! Причините според анализа са две:

Първо: т. нар. регулаторен риск, иначе казано - направо регулаторна катастрофа. Откакто съществува КЕВР, цената за парното се определя на база политически и социални мотиви, но не и пазарни. Предвид това, че КЕВР никога не се е съобразявал с пазарните механизми, възможността някой да има интерес да инвестира в топлофикацията се изключва.

С други думи - винаги сме плащали по-малко за парно, отколкото то реално струва. (Отделен въпрос са ниските доходи на хората и цялостното лошо качество на живот.)

Второ: катастрофалният договор на „Топлофикация София“ с „Булгаргаз“. Договор, който всъщност е огледален с този на българската държава и „Газпром“. Иначе казано, парите се плащат предварително, независимо колко газ ще бъде нужен.

Какво означава това за топлофикацията?

Когато заявяваш предварително нужни количества и не ги използваш, ти плащаш повече и следват неустойки. От столичното парно обаче не знаят точно какви количества ще са им нужни, защото обемите зависят от метеорологичните условия и т.н.

Също така „Топлофикация София“ плаща поне 75 дни преди да получи пари от клиентите си, а през това време текат лихви. Няма как да се плати предварително сумата - просто защото я няма в наличност.

Резултатът

Десетилетия на омагьосан кръг – „Топлофикация София“ не може да се модернизира и оптимизира. Няма нова техника, а производството на ток е крайно недостатъчно, за да покрие загубите.

Нужна е ударна модернизация, която изисква големи инвестиции, приблизително в размера на настоящите задължения – около 1 млрд. лева! В този ред на мисли наистина трябва да се намери и добър стопанин. Намек, че сегашният (общината) не е такъв.

Проблемът е, че няма изгледи да се променят структурните проблеми, свързани с отоплителното дружество. Как ще се преодолее например регулаторният (политически) риск? Как ще се повлияе на КЕВР? Отговор няма, а и той не е в компетенциите на общината.

Също така тук не се предлага концесионна процедура, а форма на обществена поръчка – тя се прави от дружеството и то за цели 35 години! С други думи говорим пак един вид за концесия, но не от общината, следователно по същество е концесия без контрол. Тоест – резултатът ще бъде една много по-комфортна ситуация за инвеститора-мениджър. А това е точно обратното на модела на „Софийска вода“, където вече има три изменения на концесионния договор.

Изводи

Ако не се намерят политически механизми и гаранции, и ако цената на парното не се определя на пазарни принципи, то вероятно „Топлофикация София“ просто няма да си намери инвеститор. Той би дошъл само при подобни гаранции.

А в крайна сметка говорим за 450 000 абоната, което ще рече около милион души!

Топлофикация София“ е стратегическо дружество, а спирането ѝ би означавало енергийна катастрофа плюс екологична такава.

И е наистина крайно време да се помисли за конкретни механизми за справяне с проблемите на дружеството, вместо общината да се лута или да си измива ръцете...

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

 

 

 

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама