Историята на столичната „Топлофикация“ е дълга, заплетена и изпълнена със спорни решения. По същество тя винаги е била „горещ картоф“ в ръцете на управляващите столицата и държавата. Нагледен пример за това е, че „Топлофикация София“ през годините беше там, където... не беше Бойко Борисов. Когато лидерът на ГЕРБ беше кмет, дружеството беше държавно, а когато беше министър-председател, топлофикацията беше общинска.
Или както е модерно да се казва в социалните мрежи: „Случайност? Не мисля.“
Многократно през годините имаше идеи да се търси концесионер или ключов инвеститор, но поради някакви причини се бягаше от възможността за концесия, а днес в Столична община ще се разглежда доклад за избор на независим международен консултант и външен мениджър на „Топлофикация София“ ЕАД.
Какво провокира обаче настоящото предложение?
Катализаторът
Той се казва Херо Мустафа! Важно е да отбележим, че тук не влагаме и грам американофобия, русофилия и или други подобни настроения. Позоваваме се на доклада на СОС и сме съвсем сериозни – Херо Мустафа е в основата.
Именно със съдействието на бившия американски посланик Мустафа е осъществена комуникация с Агенцията за търговия и развитие на Съединените щати, като прекият резултат е възможността за безвъзмездно финансиране по консултантски договор относно дейността, проблемите и възможностите на столичната „Топлофикация“. За консултацията е привлечен екип от висококвалифицирани американски експерти в областта на инженеринга, финансите и правото, ръководен от „Блек енд Вийч Мениджмънт Консултинг“ – водеща международна инженерингова компания.
Финансирането е в размер на близо 1 млн. долара, като общината не харчи и лев за това. Американската компания предлага условията, при които ще се търси инвеститор и изготвя проучване на дейността на столичното дружество.
Изводите
Проучването сочи, че „Топлофикация София“ е в лошо състояние, но ние това прекрасно го знаем! Причините според анализа са две:
Първо: т. нар. регулаторен риск, иначе казано - направо регулаторна катастрофа. Откакто съществува КЕВР, цената за парното се определя на база политически и социални мотиви, но не и пазарни. Предвид това, че КЕВР никога не се е съобразявал с пазарните механизми, възможността някой да има интерес да инвестира в топлофикацията се изключва.
С други думи - винаги сме плащали по-малко за парно, отколкото то реално струва. (Отделен въпрос са ниските доходи на хората и цялостното лошо качество на живот.)
Второ: катастрофалният договор на „Топлофикация София“ с „Булгаргаз“. Договор, който всъщност е огледален с този на българската държава и „Газпром“. Иначе казано, парите се плащат предварително, независимо колко газ ще бъде нужен.
Какво означава това за топлофикацията?
Когато заявяваш предварително нужни количества и не ги използваш, ти плащаш повече и следват неустойки. От столичното парно обаче не знаят точно какви количества ще са им нужни, защото обемите зависят от метеорологичните условия и т.н.
Също така „Топлофикация София“ плаща поне 75 дни преди да получи пари от клиентите си, а през това време текат лихви. Няма как да се плати предварително сумата - просто защото я няма в наличност.
Резултатът
Десетилетия на омагьосан кръг – „Топлофикация София“ не може да се модернизира и оптимизира. Няма нова техника, а производството на ток е крайно недостатъчно, за да покрие загубите.
Нужна е ударна модернизация, която изисква големи инвестиции, приблизително в размера на настоящите задължения – около 1 млрд. лева! В този ред на мисли наистина трябва да се намери и добър стопанин. Намек, че сегашният (общината) не е такъв.
Проблемът е, че няма изгледи да се променят структурните проблеми, свързани с отоплителното дружество. Как ще се преодолее например регулаторният (политически) риск? Как ще се повлияе на КЕВР? Отговор няма, а и той не е в компетенциите на общината.
Също така тук не се предлага концесионна процедура, а форма на обществена поръчка – тя се прави от дружеството и то за цели 35 години! С други думи говорим пак един вид за концесия, но не от общината, следователно по същество е концесия без контрол. Тоест – резултатът ще бъде една много по-комфортна ситуация за инвеститора-мениджър. А това е точно обратното на модела на „Софийска вода“, където вече има три изменения на концесионния договор.
Изводи
Ако не се намерят политически механизми и гаранции, и ако цената на парното не се определя на пазарни принципи, то вероятно „Топлофикация София“ просто няма да си намери инвеститор. Той би дошъл само при подобни гаранции.
А в крайна сметка говорим за 450 000 абоната, което ще рече около милион души!
„Топлофикация София“ е стратегическо дружество, а спирането ѝ би означавало енергийна катастрофа плюс екологична такава.
И е наистина крайно време да се помисли за конкретни механизми за справяне с проблемите на дружеството, вместо общината да се лута или да си измива ръцете...
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар