Къщата музей на Христо Смирненски отново отвори врати. След осемнайсетгодишно прекъсване музеят на големия поет посрещна първите си посетители. Официалното откриване се състоя по-рано днес в двора на къщата.
Поглед назад: Поетът, който живя най-малко, но написа най-много
В обновения дом на поета посетителите ще се потопят в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби. В основата на битовата експозиция са оригинални вещи и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета, съобщиха от Националния литературен музей.
В залата на втория етаж е подредена експозиция с лични вещи, кореспонденция, оригинални ръкописи, снимки, първи и по-нататъшни издания на негови произведения. Изложбата следва хронологично и тематично жизнения и творческия път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови лични вещи:елегантен театрален бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „Микроскопична енциклопедия“ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал, и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни творби, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „Да бъде ден“ (1922), предсмъртният бележник на поета, притежание на Националния литературен музей и др. В изложбата са включени още писма и подаръци, разменени между Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата годеница, семейни и лични снимки на поета, портрети, живописни творби и графики по негови произведения на известни български художници.
„Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра, / тук дойдох запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора...“ – написа през 1922 година възторженият Юноша. През целия си живот, ненавременно прекъснат, той бе търсил трудните отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. И си тръгна от света, без да ги намери. Тръгна си прекалено млад, за да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.
Смирненски се озова захвърлен до… кофа за боклук
Посрещна смъртта си с усмивка: „Тая година моята стара приятелка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба – догодина вече няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „На гости у Дявола!“. Ето че опашката му остана в ръцете ми...“ („Как ще си отида млад и зелен“). Той искаше да живее и с песен да дочака „разноликата зора“. Но знаеше, че... „Вместо туй ще си отдъхна / там, отвъд във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента“ („Вяра“). Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които нарече свои братя. Остана надеждата му в доброто бъдеще на света, която е жива и до днес.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар