На 10 януари до кофа за боклук на ъгъла на улиците „Лозенград“ и „Княз Борис I“ до Женския пазар, е открит захвърлен, никому ненужен, но прекрасен гипсов бюст на Христо Смирненски. За това съобщават от „View Sofia“, които откриват и занасят бюста в къщата-музей на Христо Смирненски. Оказва се, че отливката е много стара и по нея е излят единственият барелеф на Смирненски, който в момента може да бъде видян в София.
„Смирненски не се побра в чаровната и свръхкомпактна Toyota Celica на екипа ни, съответно поискахме помощ от двама симпатични господа от иракски ресторант „Диван“, разположен непосредствено близо, които прибраха бюста във вътрешния си двор, за да го вземем днес сутринта (на 11 януари) с по-подходящ автомобил. Към момента го съхраняваме и в крайна сметка всичко нужно за целта беше малко време, няколко якета за пране, отзивчивост и съпричастност, приятел с кола, който да ни се върже на акъла, няколко кутии бонбони за почерпка на съдействалите и никакво осъдително отношение и възмущение. Защото да се разочароваме, означава да отнемем от мотивацията и креативността“, разказват от сайта.
Според „View Sofia“ бюстът на Смирненски вероятно преди да бъде изхвърлен се е намирал някъде около Женския пазар. А може би в двора на сградата на бившето 13-то училище „Кирил и Методий“, днес 5-то вечерно СУ „Пеньо Пенев“.
„Не си правим никакви тъжни и разочароващи изводи за народа, нивото на култура, уважението към творците или възпитанието, защото не знаем обстоятелствата, и все пак - така, без контекст, гледката не е приятна. Стигаме до извода, че жест към един творец, макар отдавна починал, и към още един, незнаен, който е създал образ на първия, не иска много“, пишат от сайта.
Оттам посочват, че макар бюстът да е силно наранен от дъжда и няколкочасовия престой на улица, по която минават коли, непосредствено до контейнерите, сред купчина строителни материали и други прашни отпадъци, лицето се разпознава моментално и лаконичният надпис „Хр. Смирненски 1898 - 1923“ се чете. Рамката на бюста е дървена, самият лик е от гипс, а размерите са около метър и половина на метър, най-вероятно за отливка - паметникът не е тежък, може би не е и скъп, стойността е чисто естетическа.
Предстои реставрация на барелефа, както и да се направи проверка откъде е той и на кого принадлежи.
Христо Измирлиев е предтеча на българския литературен авангард. Изключителен поет, сатирик и журналист. Той е роден в Кукуш, Османска империя, днешна Гърция, през 1898-та. Оставя ни над 900 произведения, всички издържани в контраст между прелестен език и болезнени социални теми.
Той е един от първите ни леви поети, което, както качествените литературоведи настояват, никога не е от основно значение за творчеството и поезията на човек, особено на Смирненски, където всяко внушение се слива с универсалността, хуманитаризма, съпричастието към човешкото нещастие, вярата в добрия свят. През февруари 1922 г., преди почти 100 години, излиза единствената стихосбирка на Христо Смирненски: „Да бъде ден!“, която напълно го отделя от политическата и идеологическа рамка на дотогавашните му, предимно сатирични публикации във в. „Червен смях“.
Смирненски умира само на 25 от критичен кръвоизлив, следствие на туберколоза.
Днес си припомняме и едно от най-добрите му стихотворения - „Юноша“, което проследява духовната биография на личността:
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.
В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.
И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!…
И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар