На 18 юни 1923г. умира поетът и журналист Христо Смирненски, оставил дълбока следа с творчеството си, посветено на социалната несправедливост.
Христо Димитров Измирлиев, както е истинското му име, е роден на 17 септември 1898г. в Кукуш. През 1908 година заминава при дядо си и вуйчо си в София, където продължава образованието си. Две години по-късно се връща в родния си град, където завършва Кукушката прогимнация.
През 1913 година градът е опожарен по време на Междусъюзническата война и семейството му се преселва в София.
Измирлиев постъпва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, като съвместява образованието с работа - продава вестници, работи в жп бригада.
Снимка: Уикипедия
Започва да сътрудничи и на хумористичния вестник "К'во да е". Там той публикува първите си творби - анекдотите "Иване" и "Между ловци". Пише и в списанията "Българан", "Барабан", "Художествена седмица", "Червен смях", "Младеж"... През 1917г. основава седмичното списание "Смях и сълзи" заедно със свои приятли.
В същата година постъпва във Военното училище в София. По време на Владайското войнишко въстание през 1918г. той е сред юнкерите, изпратени срещу въстаналите войници. Омерзен и шокиран от гледката разбира, че това не е за него и се отписва от Военното училище, като продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет.
Принуден е да работи на няколко места. Бил е писар, репортер, ревизор, контрьол, касиер и надничар.
През 1918 г. излиза първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която впоследствие претърпява голяма самокритика. До 1920 г. се развива изключително като поет хуморист и сатирик, но хуморът му става все по-социално насочен.
Христо Смирненски, Александър Добринов 1921г. Снимка: Уикипедия
Обществените сътресения събуждат левите идеи у Смирненски и той става член на БКП. Започва да посещава митинги и демонстрации в подкрепа на бедните. През 1922 година заедно с брат си Тома издават сп. "Маскарад".
Истинският му лирически дебют е стихотворението „Първи май“, написано за първомайския брой на сп. „Червен смях“. На неговите страници следват публикации на поредица от стихотворения: „Ний“, „Червените ескадрони“, „Улицата“, „Утрешният ден“, „Херолди на новия ден“, „През бурята“, „Йохан“. Втората и последна приживе стихосбирка на поета „Да бъде ден“ излиза от печат през 1922 г.
През пролетта на 1923 година Христо Смирненски се разболява от туберколоза, с която не успява да се пребори и на 18 юни същата година умира на едва 24-годишна възраст.
Снимка: Уикипедия
През последните месеци от живота си той стига до дълбоки философски прозрения, които описва в "На гости у дявола" и "Приказка за стълбата". Чрез тях Смирненски изразява своето болезнено съмнение и скептицизъм по отношение осъществимостта на всяка социална утопия.
Той е новатор на своето време. Мотивите за страданието и спасението най-ярко изпъкват в творбите му „Зимни вечери“, „Децата на града“, „Да бъде ден“.
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Добави коментар