Днес се навършват 123 години от рождението на поета и журналист Христо Смирненски. Той е оставил дълбока следа с творчеството си, посветено на социалната несправедливост.
Истинското му име е Христо Димитров Измирлиев. Роден е в град Кукуш в семейството на Димитър Измирлиев. През 1913 г. градът е опожарен по време на Междусъюзническата война и семейството му се преселва в София, където продължава образованието си. Две години по-късно се връща в родния си град, където завършва Кукушката прогимнация. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар.
Снимка: Уикипедия
Започва да сътрудничи и на хумористичния вестник „К'во да е“. Там той публикува първите си творби - анекдотите „Иване“ и „Между ловци“. Пише и в списанията „Българан“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“ и „Младеж“. А през 1917 г. основава седмичното списание „Смях и сълзи“ заедно със свои приятли.
В същата година постъпва във Военното училище в София. По време на Владайското войнишко въстание през 1918 г. той е сред юнкерите, изпратени срещу въстаналите войници. Омерзен и шокиран от гледката разбира, че това не е за него и се отписва от Военното училище, като продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет.
През 1918 г. излиза първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която впоследствие претърпява голяма самокритика. До 1920 г. се развива изключително като поет хуморист и сатирик, но хуморът му става все по-социално насочен.
Христо Смирненски, Александър Добринов 1921г. Снимка: Уикипедия
Обществените сътресения събуждат левите идеи у Смирненски и той става член на БКП. Започва да посещава митинги и демонстрации в подкрепа на бедните. През 1922 г. заедно с брат си Тома издават сп. „Маскарад“. Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически. А истинският му лирически дебют е стихотворението „Първи май“, написано за първомайския брой на сп. „Червен смях“. На неговите страници следват публикации на поредица от стихотворения: „Ний“, „Червените ескадрони“, „Улицата“, „Утрешният ден“, „Херолди на новия ден“, „През бурята“, „Йохан“. Втората и последна приживе стихосбирка на поета „Да бъде ден“ излиза от печат през 1922 г.
През пролетта на 1923 г. Христо Смирненски се разболява от туберколоза, с която не успява да се пребори и на 18 юни същата година умира на едва 24-годишна възраст.
Снимка: Уикипедия
През последните месеци от живота си той стига до дълбоки философски прозрения, които описва в „На гости у дявола“ и „Приказка за стълбата“. Чрез тях Смирненски изразява своето болезнено съмнение и скептицизъм по отношение осъществимостта на всяка социална утопия.
Той е новатор на своето време. Мотивите за страданието и спасението най-ярко изпъкват в творбите му „Зимни вечери“, „Децата на града“, „Да бъде ден“.
Днес си спомняме за него с едно от най-емблематичните му стихотворения „Братчетата на Гаврош“:
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар