Ще остане ли България без работоспособно население? 

14:50, 16 мар 22 25 1330 Шрифт:
Ирина Иванова Редактор: Ирина Иванова

До 2050 година България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст. Страната ни е най-бързо смаляващата се в света. Дотогава една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще доведе до недостиг на пазара на труда и ще предизвика стрес върху системата за социално осигуряване на България. Това се казва в доклад по партньорски проект на българската Агенция по заетостта, съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от „Мediapool“.

Сред най-сериозните проблеми са бързото застаряване на населението и силното обезлюдяване поради ниска раждаемост и емиграция. В докладва се посочва, че усилията трябва да се насочат към набор от политики за увеличаване на заетостта до максималната възможна степен, за да се облекчат последствията от бързо намаляващата работна сила.

Друго предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата неравномерност, се казва в доклада. 

В същото време заетостта на високообразованите у нас е сред най-високите в ЕС – 89% в групата на 15-64-годишните през 2019 г., докато заетостта сред нискообразованите е значително по-малка – само 38%. Аналогично, както заетостта, така и равнището на заплатите са значително по-високи в икономически по-богатите райони, отколкото в бедните и отдалечените части на страната, а данните за трудовата заетост варират значително при етническите групи. Например, трудовата заетост на мъже от ромски произход в трудоспособна възраст е 51%, сравнена с 65% при мъжете от турски произход и 76% за етническите българи. При жените разликите са дори по-големи: в заетост са 31% от жените от ромски, 48% от турски и и 71% от български произход.

Независимо от подобренията в пазара на труда, постигнати от България през последните години, има около 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които са безработни или неактивни, като тук не се включват учащите. 

Анализът на статистическите данни за доходите и условията на живот (SILC) показва, че около 42% от младите неработещи и неучещи са роми. Активирането им е особено важно, защото неспособността да се увеличава човешкият капитал или умения може да доведе до дълготрайни негативни ефекти, достигащи страховити размери, се отчита в доклада.

Грижите за близките и семейните отговорности са сред най-честите причини за неактивност на пазара на труда. Тази бариера засяга особено жените, които представляват преобладаващата част от хората, обявяващи грижата за близки и семейните ангажименти за главната им пречка за нетърсене на работа.

В същото време България предоставя един от най-дългите отпуски на майките в ЕС (общо повече от две години, включително, както отпуск по майчинство, така и по-малко щедро заплатен родителски отпуск). Както повечето други страни в ЕС, България предоставя много по-кратък отпуск за бащите (около две седмици), се отчита в доклада. За да се насърчат бащите да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни, напр. Швеция, и Исландия, са увеличили отпуска за бащите, понякога на принципа „използваш или губиш“.

В същото време в България има култура за работа на пълен работен ден, по-малко от 2% от работещите са с намалено работно време, което е най-ниският процент в ЕС. В допълнение към това заплатите за намалено работно време в страната ни са често твърде ниски, за да осигурят прилично съществуване, анализират експертите. 

Безработни поради болест

Третата особено рискова група са безработните поради заболяване и увреждане - 190 000 през 2019 г. Уврежданията са честа причина за неактивност, а процентите на заетост при хората със здравословни проблеми са сред най-ниските в ЕС. По-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) - около 340 000 през 2019 г. са другата проблемна група. Макар процентите на заетостта при по-възрастните хора да са по-високи от средните стойности за ЕС и силно да са се увеличили през последните години, те остават много под равнището за основната група пълнолетни. 

Работещите възрастни се увеличават

Процентите на трудовата заетост на по-възрастните лица (55-64 г.) се увеличиха много съществено през последното десетилетие – от 45 процента през 2011 г. до 64 процента през 2020 г. Това увеличение е тясно свързано с постепенното нарастване на официалната възраст за пенсиониране. Въпреки това се прогнозира бързо намаляване на работната сила в България и необходимост от допълнително увеличение на трудовия стаж на по-възрастните работещи за облекчаване на недостига на работна ръка. Макар заетостта на 55-64-годишните сега да е по-висока в сравнение със средните данни за ЕС, тя е все още с поне 10 процентни пункта по-ниска, отколкото във водещи страни в ЕС, анализират експертите.

Сред мъжете на възраст 60-64 години, които не работят, по-малко от един на шест души се регистрира в Агенцията по заетостта, макар че те още не са достигнали официалната възраст за пенсиониране. Тази практика е частично свързана с финансови демотивиращи фактори за работа в пенсионната система, което намалява желанието на по-възрастните лица да работят

Препоръки

Въпреки значителния напредък на българския пазар на труда през последното десетилетие и въпреки пандемията от Covid-19, нивата на заетост в България нараснаха от под 60 процента сред 15-64 годишните преди 10 години до 68.5% в края на 2021 г., според данни, изнесени в доклада. За да активира обаче възможно най-много неактивни хора, страната ни трябва да пренасочи ресурси към политики, които работят най-добре и да засили подкрепата си за най-нуждаещите се, според наблюденията, изложени в доклада на ОИСР. Родината ни харчи едва 0,16 на сто от БВП за активни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от средното за страните от ЕС (0.39 на сто).

Освен това, две трети от разходите на България за АППТ отиват за директни програми за създаване на работни места, докато други видове програми са по-малко застъпени. ОИСР препоръча пренасочване към преквалифициране и повишаване квалификацията на работниците, както и целенасочени програми за подкрепа на заетостта на първичния пазар на труда.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама