Войната и човешката трагедия в Украйна продължава втора седмица и вече можем да правим някои изводи, макар и едностранчиви. Изглежда, че блицкрийгът на Путин се проваля. Още в началото на седмицата придвижването и действията на руските войски се забави, което означава, че битката за Украйна ще се проточи, а с това жертвите и бежанците ще растат. Това, което не знаем е дали става дума за целенасочено забавяне на офанзивата или става дума за организационни и координационни проблеми на руската армия, за липса на достатъчно военна мощ или проблеми с доставките, каквито мнения се появиха в много издания. Ако наистина руската армия има оперативни проблеми, последствията за Москва могат да бъдат катастрофални, защото това кара Русия да изглежда ужасно уязвима и разбива един от най-важните за Руската Федерация митове, а именно този за военната ѝ мощ.
Защо обаче казвам, че е възможно изводите да са едностранчиви. Ами защото както казах и в предния епизод, един от фронтовете на модерната война е информационния. Хубаво е да поставяме под съмнение това, което четем и слушаме, най-малкото защото отразяването е почти еднакво във всички медии. Освен това през седмицата бяха заглушени основните руски информационни канали в Европа, което така както е добре за ограничаване на дезинформацията в обществото, така и създава чисто журналистически проблеми и ограничения в отразяването, защото в момента не можем свободно да видим пропагандата от другата страна на барикадата, да си вадим изводи и да видим каква истина се опитват да продават от другата страна. Да не говорим, че не е особено демократично, но това е друг въпрос.
Категорично стана ясно обаче, че Путин е загубил моралната страна на войната. Руските войски никъде не бяха посрещнати като освободителни, не бяха посрещнати с цветя дори в градове с подчертано рускоговорящо население като Харков и Мариупол, дори в градове натоварени със символно значение за Русия като Одеса. Именно това е най-тежкият удар по Владимир Путин, фактът, че е загубил войната за съзнанието на руснаците в Украйна.
Всъщност изглежда, че единственият вариант, за да се прекрати безумието в Украйна е Путин да бъде... обезвреден. Да разчитаме на руското население и гражданско общество за целта обаче няма смисъл. Пропагандата е на изключително високо ниво, ако можехте да си пуснете Первъй канал щяхте да разберете за какво става дума, а страхът от репресии и преследвания убива рефлексите на народа за съпротива на случващото се в Украйна. Така или иначе, не мисля, че някога в руската история народът е решавал политическата съдба на държава, като изключим една болшевишка революция.
В Русия има точно два модела за смяна на лидери. Единият е да управляват докато им посинеят кокалчетата и умрат на поста – като Сталин и Брежнев. Към тази категория причисляваме и тези, които заемат поста като кардинали, т.е. на преклонна възраст и също управляват докато се споминат – като Андропов и Черненко. Вторият вариант е лидерите да бъдат свалени в дворцови преврат – като Маленков, Хрушчов, Горбачов и Елцин до голяма степен.
Това означава едно, бъдещето на Русия е в ръцете на руските олигарси и на политическата върхушка. Което е проблемно, защото те са изградени от ръката на Путин. Критичните и непослушните периодично бяха убивани, гонени и затваряни през последните 22 години и не знам до каква степен там са останали влиятелни хора с дръзновението да се опълчат на Путин. Има и нещо друго. От бързия исторически преглед на руските лидери се откроява един шаблон. Колкото повече време на поста, толкова по-голям шанса за управление до живот и толкова по-малък шанса за дворцови преврат. Консолидирането на власт си казва думата.
Все пак да се надяваме, че руската олигархия и партиен елит ще избавят руския народ от бъдещите страдания, ще избави света и Украйна от Владимир Путин, в крайна сметка именно това е идейния генезис на санкциите по Москва.
Да погледнем обаче и у нас, в България, защото войната в Украйна и плурализма на мненията за нея доведоха до нашата своеобразна война в публичното ни пространство. Тъй като нашата гражданска война е на ниво риторика и е мирна, тя си има и позитивните последици, защото рафинира публичното пространство.
Паднаха доста маски през последните две седмици. Разбра се ясно за много публични говорители от коя страна на историята са, за други ясно се разбра до колко са обективни. Много клавиатурни войници също се изобличиха.
Не можем да отречем, че се скарахме както в социалните мрежи, където сензитивността е голяма и е в ход истинско тричане, така и в студиата и помежду си. Министърът на отбраната Стефан Янев се раздели с поста си заради призивите си за неутралитет и спорните си позиции за войната, а сега става ясно, че ще оглави и нова партия, което оставя сериозни съмнения за искреността на позициите му. Отстраняването му нарушава баланса в коалицията и квотите в правителството, налива още масло в конфликта между президента и премиера, макар че Румен Радев се разграничи от Янев. Но политическите последствия не са на дневния ред точно сега, а и цялата кризисна ситуацията води и до известно сплотяване на управляващата коалиция.
Напрежението в обществото ни стигна връхната си точка около трети март, съвсем очаквано, както коментирахме в предния епизод с участието на Димитър Ганев. Националният празник протече още по-остро от обикновено, а призивите за промяна на датата от интелектуалци и академици бяха навсякъде, във всички медии. Проявата на фанатиците на чутовния връх обаче бе голямо петно върху празника и огромен срам за цялото ни общество. За мнението ми за трети март вижте линка от описанието.
Симеон Иванов: Да не честваме трети март би било срамно
Войната в Украйна се явява своеобразен тест за обществото ни, който обаче помоему губим. Недопустимо е у нас да има гласове, които да оправдават войната – няма оправдания за братоубийствената война. Проучване на Алфа рисърч за БНТ и предаването Референдум от вторник показа, че Путин държи почти 32% положително отношение, а 20% са индиферентни, което макар да е почти два пъти по-малко от последното измерване, пак е скандално високо одобрение за Путин на фона на войната и трагедията.
Нека бъдем по-човечни, нека гледаме на човешката страна на конфликта, на разбитите съдби и на мисълта, че Украйна никога повече няма да е същата. Нека оставим хладния геополитически анализ на следващите поколения, а сега да осъдим войната.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар