Симеон Иванов: Да не честваме трети март би било срамно

Защо трети март трябва да се празнува:

1. Защото трети март е празник на българската държавност и на нейното възстановяване. Символ на националната кауза и идеал на редица поколения българи, много от които са платили с кръвта си за този идеал. Ясно и просто. Проблемът ни е в поставянето на фокуса другаде, което понякога е неправилно и изкуствено, а при някои направо е общественовредно и идеологически мотивирано. Това важи както за тези, които акцентират върху поклонничеството и благодарността към Русия, така и за тези, които отричат празника отново заради ролята на Русия. Чужда държава и нейната роля не би трябвало да фигурира по какъвто и да е начин в един празник на държавността.

2. Защото празникът има символно значение. Символите и митове са това, което държат едно общество заедно. Отнемеш ли митът от един народ, той губи смисъла на своето съществуване, неговата държавност се обезсмисля. Следователно всяко общество е отговорно за това да поддържа митовете и символите си живи. Именно поради тази причина дълбокото разнищване на определени личности и събития може да бъде противопоказно. Да, историческата истина трябва да се знае и тя е достъпна за всеки, който се интересува от нея, но има въпроси (митове), които е по-добре да не „човъркаме“ излишно, нека да си останат обвити в митове.

3. Защото да НЕ се празнува трети март е позорно и срамно. Крайно неуважително към нас самите и към историята ни. Само по себе си би било израз на същия комплекс за малоценност, който противниците на трети март използват като повод за преместване на датата.

Да, някои исторически аргументи против датата са обективни, но отново се връщаме на това, че 3-ти март е просто символ.

Да, нуждаем се осъвременяване на риториката за празника и за възстановяването на държавността ни. Нуждаем се промени в образователната система, които да показват по обективен начин както Руската империя, така и Османската. Трябва да обясним, че Руско-турската война е преследване на геостратегическите интереси на Руската империя, а не благородна война за славянски и православни ценности. Да обясним, че възстановяването на българската държавност е преди всичко плод на волята на българския народ, а впоследствие резултат от нареждането на геополитическия пъзел на Балканите.

Да, огромен проблем са руските знамена на Шипка навръх празника и не по-малък проблем са призивите за отричането на празника. Истината пак е по средата.

Да, предвид войната в Украйна и човешката трагедия на няколкостотин километра от нас е редно да има по-„свити“ чествания или „празникът да не протече по обичайния начин“.

Да, всеки трябва да бъде оставен да празнува така както го усеща за добре. Ако не го усеща – така да бъде. Може би по-светъл празник за него/нея е 20 април, 24 май, 6 септември или 22 септември, или други, или нито един национален празник, и в това няма нищо лошо.

Да, може би след като датата толкова разделя, наистина се нуждаем от обществен дебат, та дори и референдум за друга дата, която да събира широка обществена подкрепа, но докато националния празник все още е трети март би било срамно и позорно да не го отбелязваме.

Снимка: БГНЕС

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!