Децата ни се избиват като кучета! До смъртен случай ли трябва да се стигне, за да обърнем внимание? Тези думи принадлежат на една майка от Монтана. В началото на годината детето ѝ участва в сбиване между съученици. Боят е заснет и публикуван в интернет, а новината за агресията бързо обикаля медиите. Темата набързо се „смила“ в медийната машина за новини и изплюва… докато се появи нов фрапантен случай. А такива, за жалост не липсват.
„Изглеждат като бандити, а са деца“: Ученици пребиха свой връстник и се похвалиха в интернет
Само от началото на годината медиите съобщиха за четири случая на агресия между деца, които изумително много си приличат. В центъра на събитията обикновено са едно или две деца – в зависимост дали става дума за побой или бой. А около тях стои цяла тълпа сеирджии, които надъхват участниците, включват се с някоя и друга обида или ритник и заснемат всяка секунда от представлението, за да може после да се похвалят в интернет. Поводът за насилието обикновено е представител на другия пол, който участниците в боя искат да завоюват или защитят. Но не се заблуждавайте - случващото се няма нищо общо със средновековните дуели, защитата на честта или голямата любов. Действието се развива като махленска свада и кръчмарски кьотек, а основна цел е физическо надмощие и психологическо унижение.
Публичен линч: Ученици нападнаха своя връстничка и заснеха агресията
Тези 4 „инцидента“ са само върха на айсберга – това са случаите, които достигат до национален ефир. Колко други остават невидими за медиите, може само да гадаем.
Децата са огледало на обществото, в което растат
Децата са огледало на обществото, в което живеят. Тяхната представа за морал се формира на база поведението, което срещат у дома, в училище, в социалните мрежи, в киното, книгите, телевизията... Отношението към слабите и беззащитните е критерий за хуманността на едно общество. А ако съдим по клиповете с насилие между деца, голяма част от българчетата живеят в реалност, която наподобява кръстоска между телевизионните формати „Съдебен спор“ и „Ергенът“.
Не вярвате – да видим. В последните години у нас един по един моралните стожери бяха разрушени.
Семейството – при положение, че всяка трета жена у нас е жертва на домашно насилие, не е трудно да разберем откъде децата черпят вдъхновение, за да решат проблемите си с юмруци.
Учителите също вече не са морален компас за подрастващите ,тъй като отдавна се превърнаха от възпитатели, в звероукротители, на които деца и родители търсят сметка за всяка забележка или слаба оценка. Освен това в половината училища у нас няма и психолози или педагогически съветници, към които децата да се обърнат.
Музиката, киното и книгите също не са това, което бяха – българчетата рядко имат досег до „висока култура“. За тях изкуството е като фастфууд - лесно смилаемо, неангажиращо и духовно незасищащо.
Религията – за църквата у нас се говори като за починал – или добро, или нищо. Голяма част от българите, открито заявяват, че са атеисти, други пък са религиозни само по Коледа и Великден, така че не е чудно, че децата не изпитват „страх от Бога“, нито пък следват „Божията воля“.
Ученици биха с камшик 11-годишно дете в Бобошево
Оказва се, че у нас расте цяло поколение, което се възпитава от смартфоните и за което „лайковете“ са най-ценната валута. Масмедиите и социалните мрежи нито искат, нито имат възпитателна функция - те се борят яростно за рейтинг и гледания, за посещения и кликове, като предлагат безкрайно, но за сметка на това повърхностно съдържание.
И тук ще кажете, че боят между деца не е нещо ново - така се каляват, така израстват.„Едно време ние какви неща сме правили, а пак сме станали хора“. И сте прави, младежката агресия и ученическия тормоз не са нови явления, но в ерата на социалните мрежи те достигат нови измерения. Никога досега насилникът не е имал 24-часов досег до своята жертва, нито толкова голямо поле за изява. Последните данни на българския Център за безопасен интернет показват, че 40% от тормоза при децата се извършва онлайн, като понякога това насилие преминава във физическо и обратното.
Всяко второ българче е преживяло някакъв вид насилие
Злото побеждава, когато доброто бездейства
Нашите деца са нашето бъдеще. Героите от поредното видео в социалните мрежи скоро ще завършат училище, ще започнат работа (може би дори ще станат шефове), ще създадат семейства, ще възпитават следващото поколение.
Време е да се замислим какво бъдеще искаме и да започнем да работим за него. Не можем да останем равнодушни към насилието и различните му прояви, защото злото побеждава, когато доброто бездейства.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар