Стар анекдот, който по много интересен начин коментира ролята на културата в живота ни гласи: По време на бомбардировките над Лондон през ВСВ министърът на войната отишъл при Уинстън Чърчил и настоял за допълнителни пари за отбрана. Запитан от къде да се отделят средствата, министърът предложил да се вземе от бюджета за култура. Чърчил отговорил: „а тогава какво ще защитаваме?“
Културата не може и не трябва да се самоиздържа. Нашите разбирания почиват малко на тези от социализма, че държавата трябва да отпуска пари, за да нещата вървят – и това не е съвсем вярно.
Всеки тласък в посока самофинансиране поощрява комерсиализма и означава, че по-рядко можеш да видиш големите класици от миналото. Високата култура е нещо, което трябва да се подкрепя. Има определени сфери – високите изкуства, класическа музика, театър, в които държава задължително трябва да дава своята подкрепа.
Трябва да се прави много ясна и конкретна разлика между култура и творчески или културни индустрии, те трябва да се подпомагат, защото връщат много в националната икономика.
Някои като Явор Гърдев например от години говорят, че трябва да се намери смесена форма – подкрепата да не е само на база продадени билети, а и въз основа на качеството на програмата. Това важи до голяма степен за класическата музика. Публична тайна е, че някои от най-големите български оркестри са с ужасно ниски заплати, почти символични.
Няма как да развиеш високо изкуство, след като на хора, които са се обучавали в продължение на десетилетия, се плащат 600-800 лева. Трябва да има критерии и те да са базирани върху качество, а не само върху комерсиализъм и приходи. Натиснеш ли нещата в посока комерсиализъм, културата задължително се превръща в един парекселанс.
Културният сектор може да бъде отделен от властта и политическите процеси, ако обществото е достатъчно зряло, но това е голямо предизвикателство, защото културата е в много пряка връзка с политическото. Културата е нещото, което е в средата на всичко, то е онова, което ни помага да си отговорим на въпроса кои сме ние и защо сме тук? В този смисъл много трудно може да се отдели от политическото, защото политиката е проводник на нашите идеи за самите нас. Неслучайно едни хора са либерали, а други консерватори.
В развитите западни общества културата се управлява от професионалисти. Нужно е у нас да се изгради една класа от културни мениджъри, които да управляват сектора по начин, който е в интерес на всички ни, в обществен интерес, а не в интерес на силните на деня. Трябва да има стратегия и общи ценности, които защитаваме, защото патриотизмът и начинът, по който ние разбираме себе си като българи е функция на това как управляваме културата си.
Трябва да се преосмислят мостовете между културата и патриотизма, културата и образованието, културата и туризма. Фиксацията върху татуировките с лика на Левски и Ботев, големите бутафории по морето и старите столици, както и разрушаването на истински културни ценности и паметници водят до фалшификация на историята ни, а това се отразява на всички други сфери на живота.
Изграждането на гражданско общество минава именно през културата.
На туризма у нас се гледа като на бизнес, а не като на продължение на културата. Инвеститорите трябва да разберат, че когато културата е автентична, интересът към туристическия им бизнес е много по-сериозен. Неслучайно най-много туристи посещават Париж, Прага и други градове и държави, които са съхранили историческото си наследство.
От разговора ни можете да чуете още:
- Защо мястото ни между Изтока и Запада е уникален геополитически и исторически шанс и как да го използваме?
- Впечатленията и разказите на Манол Пейков от парламента;
- Националната конференция на „Да, България!“;
- Анализ на състоянието на „Демократична България“ след ноемврийския вот;
- Още редица интересни гледни точки за развитието на българската култура, за възприятията ни като нация и предизвикателства пред обществото ни.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар