Къде е Костадин Костадинов?

Страх, задкулисни договорки или просто липса на капацитет? На какво се дължи отдръпването на Костадинов?

Вече и аполитичните хора у нас разбраха, че на едни скорошни избори, при наличието на силен вирус, „Възраждане“ биха имали резултат над 10%, дори 15%. Разбира се, подобна хипотеза е пълна с условности, а и като цяло се надяваме, че честите избори и политически турбуленции поне временно са зад гърба ни. Това обаче не променя факта, че след влизането си в парламента и развитието на коронавирусната ситуация у нас, партията на Костадинов трупа популярност.

След първоначалния щурм на агресивната реторика, поведението и заканите от страна на Костадинов последва затихване и пасивност, и то точно в момент, когато за него просто бе достатъчно да яхне вълната и да се превърна в „лидер на народа“.

Пропуснати ползи

Защо Костадинов не се появи на протеста на „Възраждане“?

Официалното обяснение, разбира се, беше, че той е поставен под карантина след КСНС при президента Румен Радев. Но какво означава карантина за най-високия глас на ковид скептичните настроения у нас, който подготвяше „революция“ и специално за нея с бусове доведе фанатични последователи на партията си от цялата страна?

Ако това беше политическия аватар на Костадинов, а именно Волен Сидеров, то той щеше да счупи всички карантини и всички правила, да отиде да оглави протеста си с пламенна реч, а не с видео включване, и даже по пътя да набие двама-трима души. Ей, какви бяха псевдопатриотите едно време.

Извън шегата, от гледна точка на общественото напрежение и по-нататъшното фанатизиране на антикoвид настроенията, новината, че Костадинов не беше на протеста, бе позитивна. За самия Костадинов обаче това са пропуснати ползи.

Липсата на активност и твърди призиви относно следващата открила се възможност буди сериозни съмнения относно намеренията на лидера на „Възраждане“ да изпълни и защитава своите заявки и тези на партията си.

Защо Костадинов не използва пълноценно напрежението между НАТО и Русия?

Напрежението по оста НАТО-Русия в момента е перфектната възможност за лансирането на идеите на „Възраждане“ за излизане от НАТО. Защо не чуваме активно такива предложения?

Моментът е чудесен за послания с проевразийски уклон – как НАТО е на път да ни въвлече във война, която не искаме; как нямаме място в Алианса; как в българското общество преобладават умерени и позитивни настроения към Русия и страната ни не иска да участва в геополитически игри, които ще ни навредят; как напрежението днес ще е повод утре да приемем чуждо военно присъствие на територията си и т.н.

Ситуацията е перфектна за трупането на още политически капитал за Костадинов и за шум, но поради някаква причина той остава в линията на клишетата и на риториката по темата, с която сме свикнали.

Възможните причини?

Хипотезите са няколко, а точната причина няма как да узнаем, все пак става дума за процеси зад кулисите на публичния живот. Струва си обаче да помислим и да анализираме възможните причини за пасивното поведение на Костадин Костадинов.

Възможно е той да се окаже по-страхлив, отколкото имиджа и поведението му предполагат. Оглавяването на радикални и крайни позиции предполага проблеми с властите, органите на реда, определени икономически кръгове и посолства със силно влияние у нас. Може би след влизането си в парламента, Костадинов си е дал сметка, че цената да бъдеш фанатичен политик е твърде скъпа. Може да става дума и за репресии, които не са станали публично достояние или някой да е „запушил“ устата на Костадинов по други канали.

Възможно е и да е постигнал уговорка с определени политически играчи и като част от тези договорености да се изисква от него временно да намали радикализма. Първоначалните заподозрени, разбира се, са ГЕРБ. И с невъоръжено око може да се забележи любопитната симбиоза между ГЕРБ и „Възраждане“. Става дума за поведението на народните представители от двете групи в пленарната зала, за гласуванията в парламента и за скритата подкрепа за идеите на „Възраждане“.

Въпросното сътрудничество в сянка се забелязва и в медийните остриета близки до ГЕРБ. В агенция ПИК, лидерът на „Възраждане“ от „Костя Копейкин“ се превърна в „Коцето от Възраждане“. Посланията от съдържанието на статиите за Костадинов също е променено, а подобни сигнали могат да се забележат още в медии като „Блиц“ и „Труд“.

Ако предположенията за сътрудничество между ГЕРБ и „Възраждане“ са верни, то партията на Бойко Борисов играе сложна и двулична игра – от ден до пладне се заявява като защитник на евроатлантически ценности, а под повърхността тихо подкрепа една от двете партии с евразийска насоченост в парламента. Подобен пилотаж е изцяло по силите на ГЕРБ. Бившите управляващи са изпълнявали къде-къде по-сложни лупинги между Изтока и Запада.

Не на последно място, абсолютно възможно е просто Костадин Костадинов да няма капацитета да продължи и да надгради идеите и идеалите си. Едно са заявките и заканите в предизборната кампания, в каквато бяхме от лятото на 2020 г., съвсем различно е когато се превърнеш в политически фактор и трябва да съобразяваш действията си с още много обстоятелства.

Предвид огромния заряд, с който Костадин Костадинов започна парламентарната си кариера и първоначалното му поведение, което наподобяваше такова на победител в изборите, а не на лидер на партия с 4,86%, то може би първите две хипотези изглеждат по-вероятни.

Ако Костадин Костадинов остане пасивен, рискува преждевременно да спре устрема на „Възраждане“

Каквито и да са реалните причини, едно е ясно – когато тласкаш тълпата към фанатизъм, радикализъм и гражданско неподчинение, трябва да дадеш хляб и зрелище, както и да заставаш твърдо зад предварително заявените си позиции и то при всяка възможност. В противен случай, рано или късно потъваш. Такава е политическата логика.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!