„ФилоСофия с Боби Велков“: Речта на кралицата

16:40, 02 окт 21 / София 25 1116 Шрифт:
Боби Велков

От заветите на Владимир-Вазовото управление, до Княжевския лифт, през парламента за разкош.

Какво (не) разбрахме от речта на кметицата по време на празничната сесия на Столичния общински съвет навръх Деня на София? Това е въпросът, който се опитвам да си изясня в последните две седмици.

Там, където думите и посланията имат значение, се очаква много повече и още повече от тези, които ги произнасят. Предполага се, че това са лидери на мнение. Представители на политическия, обществен и културен елит на един град или държава. Празничните речи имат тежест в съзнанието на хората, защото са натоварени със символни послания. Речи, в които се очертават идеи, нови хоризонти и път, по който те да бъдат реализирани. Дори посочването на свършеното и несвършеното има за цел да изведе поуки и да посочи решения

За наше съжаление в речта на кметицата не откриваме нищо от това. Но имаше от другото – липса на послание, липса на засягане на наболелите за града ни въпроси. Дали речта е подготвена от член на кметския екип или е собственоръчно написана, не знаем, но е видно, че е създадена, за да бъде прочетена и възприета бързо, лесно и вкусно. Интересен паралел може да се направи с друга реч при встъпването в длъжност през 2019 г. Сякаш е написана за друг град и друга политическа действителност. В нея се казва:

„Бъдещето на този град е по важно от рейтинга, на която и да е партия, на която и да е персона. Казвам го и от позицията на човек, който 10 години е бил кмет - в историята на този град остават само решенията, останалото е суета, в която не трябва да позволим да се препъваме".

Историята помни забележителни и вдъхновяващи речи на градоначалници и общественици, които са мотивирали хората, за да изправят на крака опустошени от войни и болести градове. Слава Богу София не е в такова положение, но проблемите са много, а тяхното решение минава през диалог. Опустошена е само нашата историческа памет, в която е заличено, че каквото и да правим днес, го правим върху плещите на хора, които са направили значими неща за София, вярвайки в ценности, които са стояли по-високо от личните интереси.

Но да се върнем на речта навръх Деня на София. Според мен тази празнично-оперативна реч може да бъде разделена на три основни части: 

1. Уводна част, от която се разбира, че след третия мандат най-после Юбилейната книга на София по случай 50-тата годишнина е в графата „прочетено“, а след споменаването на празника на града видео връзката е прекратена. Пълна загуба на звук и картина в прекия и преносен смисъл.

2. Уведомяване на общинските съветници за развитието на казуса с паркинга на Народното събрание. Съгласен съм с позицията на общината, а и честно казано администрацията на НС управлява този паркинг по-зле и от квартален. Стотина разхвърляни коли в една от най-красивите части на София, която на всичкото отгоре е и най-посещавана от туристи. Но въпреки това в начина, по който се предлага решение по този въпрос, няма нищо, което да накара софиянци да почувстват, че заедно със своята управа са отвоювали нещо в полза на града. Мнения за съществуването на този паркинг се изказаха много, но каквото и да е крайното решение, то трябва да бъде взето заедно с гражданите на София. Използвам темата и да кажа, че към проблема с паркирането и управлението на зоните в София трябва да се подходи с друга визия. Предложение за такава визия внесохме до СОС през изминалата седмица, в която предлагаме управление на зоните за паркиране, което да мотивира по-кратък престой и повече използване на публичния транспорт.

Трябва ли двойно увеличение на цените за паркиране в София?

3. Темата на темите в тази реч – Княжевският лифт. Едно от големите предизвикателства пред града е как да заживее в хармония с планината до него, която е започнала да буди повече безпокойство отколкото радост в душите на софиянци. В речта няма никакви конкретни идеи как да се случи това, освен няколко пожелателни фрази, че трябва да се търсят решения.

Темата с Княжевския лифт е много важна, защото ако не започне спешното възстановяване, развитие и поддръжка на различни екологични начини за достигане до Витоша, скоро планината ще се превърне в опасно за природата и хората място, в естествено депо за отпадъци за южните райони на София, паркинг за десетките хиляди туристи и не на последно място – в много лоша реклама за града, предвид напъните да го наречем зелен. Още повече е в противоречие с желанието София да се превърне в посещавана дестинация с редица дадености, в това число и планина.

Казусът с лифта на Княжево е дългогодишен, но през януари тази година общината отново го разпали като излезе с идеята лифтът да се възстанови в параметрите на старата инфраструктура, т.е. да се използват съществуващите фундаменти, строени по времето на социализма. Всеки, който е посещавал алпийска дестинация някъде в Европа, знае, че тази работа с лифтовете не е лесна, ако наистина намеренията са сериозни, а не отбиване на номера и обикновен политически популизъм.

След това дойде и мнението на частния инвеститор, който не желае да участва в подобна операция. Впоследствие общината възложи обследване на техническите възможности за възстановяване на лифта и така стигаме до тази паметна реч, в която разбираме, че „възстановяването” е възможно.

Нашите разсъждения от „Философия за София“ са в по-различен ракурс и те обхващат няколко от основните аспекти от управлението на един град – активно участие на гражданите и контрол върху управлението и изразходването на средства, особено когато се касаят общественополезни дейности; по-добро и прозрачно стопанисване и управление на активите на търговските дружества; въвеждане в действие на нови идеи и практики за развитие на определени активи и тяхната синергия с по-голямо участие от страна на частния бизнес и гражданското общество.

В контекста на философията ни предлагаме да бъде учредено акционерно дружество, чийто основен инвеститор да бъде Столична община, а останалата част от акциите да бъдат възможни за закупуване през борсата от гражданите, чрез което да се осигури допълнителен паричен капитал. Освен набавянето му, ценното на едно подобно дружество е взаимодействието между гражданите и основния акционер в лицето на неговия град. Както и справедливото контролирано управление и разходване на обществени средства за общо благо.

Реализацията на подобна идея не е новост за много градове по света, но за София би било. Целта на едно подобно дружество ще е да се изградят нови и модерни лифтови съоръжения, а ако се налага, и да изкупи старите от собственика им при нежелание да бъдат развивани. Трябва да бъде осигурен цялостен баланс при достигането до планината, в който е необходимо да бъде интегриран и градския транспорт в осигуряване на мобилност към планината като деликатна част от тази сложна верига.

За нас от Философия за София това ще бъде тема с продължение, а като начало предстои да внесем предложение до СОС, в което да бъде разгледана темата. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Мартин 16:19, 04 окт 21

По-добре с Йорданка Фандъкова отколкото с политическите пионки на олигарсите Васил Божков и Иво Прокопиев, съответно - Мая Манолова и Борис Бонев!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама