Тази година несъмнено ще я запомним като годината на изборите. Излизахме от едни и веднага влизахме в други поради неспособността на народните представители да се разберат за състава на редовно работещо правителство. Съвсем скоро отново ще трябва да отидем до урните, за да изберем парламент и президент. А депутатите пак ще се борят за народната любов. Битка, която се води у нас вече 142 години. Днес обръщаме поглед назад, за да си спомним по какъв начин са се провели първите парламентарни избори в България - кой е влязъл и кой е имал право да гласува.
Първите избирателни права
Първите парламентарни избори в страната ни се провеждат скоро след Освобождението - на 30 септември и 7 октомври 1879 г. Участват двете водещи политически сили - Либералната и Консервативната партия. Тогава все още нямало хартиени бюлетини и хората са ползвали бобени и царевични зърна.
Търновската конституция регламентирала избора на народните представители да се осъществява пряко от народа като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представител. Мандатът на депутатите бил тригодишен, а избираеми за народни представители били всички български граждани, които били „на възраст по-горе от 30 години и са грамотни“. Колкото до избирателите - право да избират имали всички български граждани над 21 години и се ползват „с граждански и политически правдини“. Жените обаче не можели да гласуват. Тогава това било световна тенденция, тъй като идеята за политическите права на жените все още не съществувала.
По това време населението наброявало 1 800 000 души. От тях своя глас упражнили над 270 000 души. Изборната активност била много ниска - едва 32%. Победили либералите, а 158 депутати били избрани в парламента. Сред тях са били Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и Стефан Стамболов. Първото обикновено народно събрание заседавало в „Къщата с часовника“.
Социалният състав на Либералната партия се формирал от селски даскали, млади свещеници, лекари, писатели, възпитаници на руски и някои западни университети, бивши национал-революционери и участници в националноосвободителните борби. Така партията била изразител на интересите на мнозинството от селското население – дребни и средни земеделски стопани, занаятчийството от града, дребни и средни търговци, на част от интелигенцията, произхождаща от дребната и средна буржоазия, на голяма част от административния, общинския, окръжния и централния апарат. За разлика от тях консерваторите представлявали интереса на една по-тясна прослойка на търговско-лихварската буржоазия.
Поглед назад: Първото Народно събрание след Освобождението
Батенберг с молба към Александър II след неудовлетворителния резултат
Княз Александър I Батенберг обаче бил недоволен от развоя на изборите и помолил руския император за разрешение да разпусне Народното събрание. Александър II не разрешил и Батенберг предложил на Петко Каравелов да състави кабинет, с участието на консерваторите - Димитър Греков и Григор Начович.
В крайна сметка преговорите завършили без резултат. На 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуснал Народното събрание и съставил правителство начело с епископ Климент Браницки (светското му име е Васил Друмев), в което отново ръководна роля имали консерваторите. То просъществувало само до март 1880 г., когато се провели следващите парламентарни избори, които отново били спечелени от либералите.
Батенберг разбрал, че вече няма какво повече да се направи и се съгласил да възложи управлението на страната в ръцете на либералната партия. Кабинетът бил съставен от Драган Цанков, който останал начело на управлението на Княжеството до ноември 1880 г. Либералите останали на власт и след правителствената промяна през ноември 1880 г., когато било формирано ново правителство начело с Петко Каравелов.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар