Поглед назад: Първото Народно събрание след Освобождението

08:30, 10 фев 21 / Поглед назад 25 1347 Шрифт:
Ирина Иванова

Учредителното събрание във Велико Търново е първото Народно събрание на младата българска държава. То се провежда от 10 февруари до 16 април 1879 г. Създадено е на основание на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.

To е открито тържествено от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак, която е била напълно унищожена в пожар на 18 декември 1906 г. и после възстановена. Това е дело на прочутия майстор Кольо Фичето, в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости. 

В Търново пристигат 229 народни представители. От тях 117 са избрани по звание (висши духовници и председатели на административни съвети и съдилища), 88 са избрани от народа (мнозинството либерали), 5 са представителите на учреждения и дружества и 19 лица са назначени от княз Дондуков-Корсаков. Всички те са на Княжеството, тоест само на една част на разпокъсаната от Берлинския конгрес българска етническа територия. Задачата им е да съставят и приемат основния закон на Княжество България, който по-късно получава наименованието Търновска конституция.

Снимка: Wikipedia

Председател на Учредителното събрание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии - либерална партия и консервативна партия. Като водачи на либералите изпъкват Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и др. Лидери на консерваторите в събранието стават д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и др. Независимо от рязкото противопоставяне между двете фракции в събранието, Тодор Икономов дава блестящ пример за толерантност. Като вносител на предложението за въвеждане на сенат, той пише аргументирана реч, която сам предлага на опонента си от страна на либералите Петко Славейков, за да се запознае с нея преди обсъждането. То протича толкова бурно, че накрая избухва скандал и консерваторите напускат заседанието.

По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав, а Конституция.

Снимка: БГНЕС

Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България.

Новата конституция утвърждава принципа на разделение на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол.

Търновската конституция е в сила до 1947 г. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.

Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното събрание се взема решение за преместване на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е извън пределите на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.

Предложението е внесено от Марин Дринов. След Освобождението руските сили избират София за седалище на временното управление. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 г. Разликата в гласовете в полза на преместването на столицата е само един глас, който всъщност се оказва решаващ.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.