Добре, че Кристо не опакова „Ал. Невски“

Представете си, ако Кристо мечтаеше да опакова не Триумфалната арка в Париж, а катедралата „Ал. Невски“ в София. Да, и аз не искам да си го представям.

Кристо не е обичан от българите основно защото не обичаше България, срамуваше се и почти не говореше български. И ние никога няма да му го простим. Ако ще и целият свят да го величае. Никога няма да му простим, че в свое интервю заяви, че не би се върнал в България. Никога няма да му простим, че избяга от една комунистическа държава, за да търси свобода. Никога няма да простим на блудния син, който изоставя дом, майка и баща. Ботев не би направил така. Левски също. Гришо все още е под въпрос. Мария Бакалова също. Те все още успяват да се реабилитират, като идват от време навреме да орисат някой кораб.

Помните ли преподавателя на Мария Бакалова, който я хейтеше, че не „играе по правилата“ и не е на висотата на културния бастион „Сфумато“? Истината обаче е, че ако беше останала там, токчето ѝ нямаше да нагази червения килим. Подобно нещо се случва и няколко десетилетия по-рано с Кристо. Когато влиза в Художествената академия в София, той е разочарован. „Обучението там беше базирано на модела на 19 век“, обяснява по-късно.

В свое писмо до брат си Кристо обяснява: „Повече не издържам. Няма никакъв смисъл да се срещам с хора, които цели четири години (в Художествената академия в София - бел. ред.) така и не ме разбраха. Хора-егоисти, които ме унижават и си въобразяват, че само те разбират от изкуство. Изкуство, което е долна лъжа и цинична безсмислица – това изобщо не може да бъде никакво изкуство. Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно“.

Причината Кристо да не е искал да се върне в България, не е нито в морето, нито в планините, нито в народа, нито в политиците, а в тесногръдието и закостенялостта на част от т.нар. интелигенция. И историята с младата актриса, низвергната от „Сфумато“ и номинирана за „Оскар“, показва, че нищо не се е променило през последните 70 години. Единствено сменихме лошата думичка с „к“ с демокрация. Време е да разберем, че може да съществува нещо добро и извън ъглите на собствения ни квадратен свят.

Снимка: CanStockPhoto

Представям си, ако все пак в сърцето на космополитния артист бе останала капчица сантименталност и предсмъртната му мечта бе да опакова катедралата „Ал. Невски“ например. Щеше да има вой до небесата. Светият Синод щеше да го анатемосва, докато някои по-смели попове пръскат найлона със светена вода от предпазно разстояние. Някой по-луд пък щеше да опита да го подпали с благодатния огън. Политиците щяха да четат декларации от трибуната в състезание по високопарни думи, които никой нямаше да разбере. Президентът щеше да е изправен пред катарзисен избор - да се състезава за втори мандат или да открие тържествено такова нещо.

Народът щеше да излезе на протест с лозунги „Кристо за мен е само рапър“ и „Кристо – позор. Оставка и затвор“. Въпреки че човекът по очевидни причини вече не може да влезе в затвора. А друг един народ ще организира контрапротест с плакати „Свалете си мръсните ръце от Артиста“ и „Кристо – човекът, който накара хиляди да ходят по вода“.

Колкото и да го мразим или обичаме обаче, той успя да запише името си със златни букви в историята на света. И пътят към успеха тръгна с решението на Христо Явашев да напусне страната, която попарваше мечтите на Кристо.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!