Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.
Тези дни излезе ново изследване на демографските процеси, според което населението на България до 2040 г. ще намалее до около 5 млн. души, 25% от населените места ще бъдат обезлюдени, а близо 70% от територията ни ще се превърне в демографска пустиня, с други думи там почти няма да живеят хора. Като особено застрашени се споменават райони от Северозападна България, Централна Стара Планина, Странджа Сакар, а вече и Източните Родопи.
Както и друг път съм отбелязвал, това отдавна не е новина. По-интересното в случая е да се замислим дали сега, докато тече предизборната кампания, някоя партия говори активно или изобщо за демографския проблем, като за реален приоритет. Аз ще ви кажа веднага, отговорът е не. Това е така, да си кажем честно, защото самите избиратели тази тема много-много не ги интересува, което е тъжно, но не е осъдително.
Нормално е, ако си възрастен човек, да те вълнува по-скоро дали ще ти увеличат пенсията, а ако си млад да те вълнува какви възможности за кариерно, т.е. и финансово развитие ще имаш през следващите години. Това каква ще бъде демографската картина след 20 години и дали реално нацията ни изчезва, е проблем, по който трябва да мислят концептуалистите и политиците. Само че в България, както вече съм писал, ние нямаме стратегия по много основни теми, между които и по демографската, която според нас от ДНК е най-важната.
Чел съм българската демографска стратегия, която е напълно неприложима, защото е един безкраен документ, чието изпълнение зависи от повече от 25 институции, тоест няма как да бъде реализиран. Ще ви напомня, че преди време от ДНК внесохме 6 конкретни предложения в Министерски съвет относно това как да се промени средата така, че да се раждат повече деца в България. Можете да ги видите тук. Излишно е да ви казвам, че нищо не последва от усилията ни.
Тази есен ще се опитаме да разширим предложенията си не само в посока мерки за увеличаване на раждаемостта, а и по отношение на по-важните за демографията теми – прибирането на част от българите, напуснали страната, задържането на тези, които са тук, и като цяло „вносa“ на нови хора.
Всички наши проучвания през годините показват, че навсякъде в Европа, където ефективно се решава демографският проблем, а знаете, че такъв има почти из целия континент, това се случва именно чрез „внос“ на хора, а не чрез повишаване на раждаемостта, тъй като тя е много по-труден за повлияване процес. А и в България, честно казано, раждаемостта е на средните за Европа нива. За жалост, емигриралите над 2 млн. българи през последните 30 години и огромното застаряване на населението правят проблема трудно решим и нацията ни една от най-бързо изчезващите в света. Въпреки, че ние сме антишампиони в демографската класация, за разлика от България, навсякъде в Европа супер активно се мисли и се въвеждат конкретни мерки за борба с демографските тенденции. Сякаш само у нас това реално не е тема. Или е само, колкото да се спомене.
Ще попитате какво трябва да се случи, за да се превърне темата във важна за политиците и концептуалистите и те да започнат да мислят по нея? За съжаление, според мен, начинът това да се случи е само един – бизнесът да започне сериозно да страда за кадри. Щом отшуми ефектът от ковид кризата, средният и голям бизнес отново ще започне да има отчайваща нужда от работна ръка и тъй като недостигът ще се задълбочава ден след ден, в един момент големите компании ще притиснат политиците да започнат да работят в тази посока. Това ми се струва на този етап единственият начин някой да започне реално да работи по демографския проблем. Защото в момента, нито на обществото, нито на политиците им е до това.
Колкото и цинично да звучи, бизнесът трябва да има много сериозен проблем с кадрите, за да се стигне до натиск и така да започне реално да се действа, като се променят закони и се харчат приоритетно пари в тази посока. Точно така се е случило например в Полша, където нуждите на бизнеса са принудили държавата рязко да заработи за решаване на проблема.
Колкото до настоящето, тук преди изборите отново ни се предлага да си изберем между стабилност и магистрали от едната страна на барикадата и борба с корупцията и раздаване на справедливост от другата, и на никой не му е до концепции за това как след 20 години 25% от България да не е безлюдна. Креативността ще я оставим за друг вот.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар