Кръговратът на партийния живот

09:30, 08 апр 21 / Политика 25 5708 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

Повтаря ли се историята или се римува? След дълго чакане на българската политическа сцена изгря звездата на третия цар (по Андрей Райчев) – Слави Трифонов. За разлика от предните двама царе, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов, с влизането си в политиката Трифонов не се беше прицелил към абсолютната власт от самото начало. Смятам, че ако си беше поставил тази цел, сега щеше да стои пред всички и то с много. Защо не го направи е друга тема, с детайли и въпроси, за които можем само да спекулираме.

По-значимото е какво следва за Трифонов и партията му. Ако не друго, то от 32-годишния преход вече можем да вадим ценни изводи и опит. Историята ясно ни демонстрира, че лидерските проекти, тип спасителен пояс, не могат да бъдат същински устойчиви във времето. В случая на първия, НДСВ, говорим за един мандат на тотална доминация, един на угасващо влияние и последвал крах. Всичко на всичко 8 години активна служба във властта.

При Борисов и ГЕРБ ситуацията е съвсем различна. Макар подкрепата за тях да върви пропорционално надолу с времето, моделът ГЕРБ се закачи и срасна с държавата и всичките ѝ механизми. И логично бе много по-успешен от този на Симеон Сакскобурготски, просъществува през годините и ще продължава да го прави още известно време.

Друг извод е, че за този тип проекти, първото явяване на избори винаги е било най-успешно, а резултатите не са били достигани повече. Но тук трябва да напомним, че „Има такъв народ“ фундаментално се различава в подхода и в идеята си. Повечето анализатори се обединяват около тезата, че на едни предсрочни избори през тази година, партията ще отбележи още по-добър резултат. Обаче какво биха постигнали след дълъг мандат в парламента? Историята ни показва, че биха отбелязали отстъпление, ако не и тотална маргинализация.

Последните дни голяма част от енергията в публичния дебат се разсейва в гнева от „чалгарския вот“ и гласовете от чужбина. Но причините за съществуването на този цикъл на криза-месия-възход-упадък са по-дълбоки от ценностите на обществото. Те са една част от уравнението. Другата е самата политическа система в България.

Тази система, в комбинация с обществените нрави и разбирания, по същество предполага успешните политически проекти в България винаги да бъдат лидерски, да се появяват рязко и понякога бързо да угасват. Част от причината се крие в това, че на партиите у нас им липсват ключови за устойчивия живот на политическите формации характеристики. Те нямат за цел да бъдат представителни за определени прослойки от обществото и нямат същински идеологически профил.

В крайна сметка не сме нито традиционно западно, нито традиционно източно общество, което е предпоставка политиката у нас да бъде интересна смесица от двата свята. А именно от чертите на източния манталитет идва и нуждата обществото ни да търси „спасители“ и да им се уповава, вместо да вземе изцяло в свои ръце отговорността за качеството на живота си.

Целият цикъл на политическия живот у нас, обаче, води до установяването на фасадната ни демокрация, в която живеем в момента. „Спасителните“ проекти в българската политика са изиграли своята историческа роля в развитието на страната и са оставили своя отпечатък. Ред е на този на Трифонов, а ако обществено-политическата система остане непроменена, ще дойде редът и на други след време. Историята по-скоро се римува, отколкото да се повтаря.

 

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама