Един от основните фактори, които бележат политическата култура на българското общество, е свръх персонализирането на партиите и политическия живот като цяло – белег, заровен дълбоко в тоталитарното минало. Именно този феномен оказва особено негативно влияние върху идеологическия и политически дебат и замъглява реалната преценка върху това какво предлага всяка една партия.
С оглед на предстоящите парламентарни избори и разграничавайки се от лидерския фактор и персонализирането на политиката доколкото е възможно, в поредицата „Предизборен разбор“ ще вникнем във всяка една формация с потенциал за влизане в парламента, в опит обективно да оценим какво представлява тя и какво предлага не просто на избирателите си, но и какъв е ефектът ѝ върху политическата система и обществото. В първата част на фокус са ГЕРБ и ДПС поради основополагащата роля на двете партии и разигралата се скрита коалиция между тях в течение на последния мандат.
ГЕРБ
От всички партии, ГЕРБ безспорно е в най-неудобна позиция поради това, че партията е повече от десетилетие на власт, което неизменно носи със себе си повече негативи. Системните дефицити на страната ни справедливо вече биват преписвани на управляващата партия, което допълнително увеличава общественото неодобрение към нея.
Така скъсването на ключовите връзки в триъгълника образование-бизнес-демография, както и нарастващото чувство за липса на демократичност и справедливост, за липса на върховенство на закона и не на последно място усещането, че на власт е корупционният модел, се превръщат в пряк продукт на управлението на ГЕРБ за масовото съзнание. Тези фактори взети заедно до голяма степен неглижират успехите на управлението на ГЕРБ в сферата на икономиката, финансовата стабилност и ограничаването на престъпността.
Не може да се отрече, че през управлението на ГЕРБ България се разви и промени, като може би е по-коректно да се каже, че това се случи предимно през първия мандат, който може да бъде считан за един от най-успешните такива за последните 30 години. Основен проблем обаче е, че в крайна сметка под управлението на ГЕРБ България не се разви по устойчив начин, усвоявайки поне значителна част от потенциала си. Още по-голям проблем е, че през последното десетилетие българското общество деградира от ценностна, морална и цивилизационна гледна точка. А за това вина можем отново да търсим именно в управляващата партия.
Към момента управлението на ГЕРБ не предлага устойчиво (икономическо) развитие, базиращо се на ясна и дългосрочна визия, а изолирани икономически ползи. В крайна сметка този резултат е закономерен с оглед на това, че елитът на ГЕРБ през последните години е лишен от управленски, държавнически и най-лошото – от експертен капацитет. Докато в първия си мандат партията даде път на много изявени експерти и личности с управленски потенциал, през годините очевидно тези хора бяха заместени от по-агресивните ядра в партията, които пък се оказаха посредствени и нискоквалифицирани.
От друга страна, чрез овластяването на персонажи, които не притежават нужните управленски и административни качества, от ГЕРБ превърнаха некомпетентността и посредствеността в култ и национална норма. Именно това явление оказва изключително негативен ефект върху развитието на страната и обществото, тъй като се пренася във всички възможни сфери в държавата.
Идеологически погледнато ГЕРБ представлява абсолютна енигма. Партията вече е изпаднала в краен популизъм и политическо нагаждачество, което минава през решения от всякакво естество, както и парадоксални такива като предложението за нова конституция, предложението за държавни бензиностанции на фона на 30 годишен преход към пазарна икономика, предложението за бюджета за 2021 г., включващ огромни публични разходи без нужно покритие и много други примери. В това число можем да включим и всички безперспективни, чисто популистки политики, предложени от „Обединените патриоти“ и по-специално ВМРО, които от ГЕРБ се принудиха да приемат, за да опазят парламентарната си коалиция.
Стратегическите грешки и несигурното бъдеще пред ГЕРБ
Произлизайки от това, обединението между СДС и ГЕРБ служи повече като прах в очите на избирателите отколкото като свидетелство за десни убеждения сред партийното ръководство.
Въпреки негативния ефект, който ГЕРБ носи със себе си, не бива да бъркаме желаното с реалността. ГЕРБ продължава да бъде най-подготвената от административна гледна точка партия. Твърдият електорат на ГЕРБ, който е и най-значимият по размер, продължава да бъде лоялен и бързо мобилизиращ се въпреки кризата. Самата партия пък се стабилизира и овладя ситуацията след сътресенията от лятото и есента. Стъпвайки върху административния капацитет, твърдия електорат и не на последно място финансовите средства, с които от партията разполагат след десетилетие на власт, почти сигурно ГЕРБ ще е първа политическа сила и то не с минимална разлика от предполагаемия втори – БСП.
ДПС
Вечният балансьор, официален или партньор в сянка в почти всички кабинети на прехода и партия, която неведнъж е била основен фактор в оцеляването на правителства. Тази особена роля е превърнала ДПС в една от партиите с фундаментално значение в българската политика. Ако има партийно ръководство в България, което почти до съвършенство да е усвоило политическата игра, то това неизменно е ръководството на ДПС. Същевременно ДПС е една от двете партии в България с действителен политически живот, както и вероятно най-контроверсната партия на родната сцена.
На партията трябва да се признае, че произвежда същински кадри, с експертен и управленски капацитет и не на последно място с подобаващо политическо поведение. Самата партийна структура (като изключим едноличното управление на върха) и кариерният път на кадрите ѝ са достойни да служат за пример на останалите формации в България.
ДПС официално би трябвало да представлява етническите малцинства и да лобира за техните проблеми, както и е поела отговорността за запазването на етническия мир в страната. Практика обаче се оказва, че същите тези малцинства, поради добрата си мобилизация и чувството за общност, биват използвани за чисто електорални цели, заради което доверието в партията от собственият ѝ твърд електорат от години спада. Въпреки това лоялността към движението е толкова силна, че дори симпатизантите загубили вяра в партията продължават активно да гласуват, което допринася за сравнително константните резултати на ДПС на парламентарни избори. Поради това отцепническите формации на Лютви Местан и Касим Дал така и не успяха да се наложат като същински алтернативи на движението. Идеологически погледнато ДПС би трябвало да изповядва ценностите на либерализма и толерантността, но отново практиката показва, че това е просто удобна обвивка.
Какво означава появата на Ердоган на конференцията на ДПС?
Също така партията е илюстрацията на дълбоката държава и на задкулисното управление, а мащабите на влиянието на Делян Пеевски още повече затвърждават позицията на ДПС в управлението и политиката. Обвиненията във връзки с Кремъл и прокарването на руски интереси и корупционни практики в България пък допълнително допринасят за негативното въздействие и имидж на ДПС. Ако приемем твърдението за факт, то може да твърдим, че ДПС до голяма степен парира пълната интеграция на България в западните структури, към които страната принадлежи.
Бъдещето на коалицията в сянка
Сближаването и симбиозата между ГЕРБ и ДПС идват като абсолютно естествен процес и закономерен резултат, предвид амортизацията и изчерпването на ГЕРБ във властта, както и влиятелната роля на ДПС в политическия живот в страната. Така в течение на последния мандат ДПС подкрепи правителството на Бойко Борисов в ключовите моменти, но на хартия партията продължава да се обявява за опозиция. Определено можем да очакваме сътрудничеството между ГЕРБ и ДПС да се задълбочава, като това може да придобие поне три ключови измерения, без дори двете партии да влизат в открита коалиция.
Първо, можем да очакваме помощ и пренасочване на гласове от страна на ДПС към ГЕРБ в смесените райони. Предпоставки за това са основната роля на ДПС в тези региони, както и нуждата за ГЕРБ да запълнят празнините в неповратимо свития си след 2020 г. електорат. В допълнение посещенията на Бойко Борисов именно в смесените региони придават допълнителна тежест на тази хипотеза.
Второ, в случай, че предположенията на мнозина се изпълнят и Бойко Борисов се кандидатира за президент, той би могъл да бъде подкрепен, както от изключително дисциплинирания електорат на ДПС, така и от огромна част от гласоподавателите в Турция. Важно е да се отбележи, че цялостната посока на българската политика зависи от изхода на парламентарните избори и разсъждаването върху подобни сценарии остава в сферата на спекулирането.
Трето, ГЕРБ да бъде проводникът между евросредствата за зелени политики и ДПС. Изпреварвайки всички, ДПС беше първата партия, която даде открита заявка за участие в Зелената сделка и можем да очакваме, че вече е и кадрово най-подготвената за усвояването на средства и реализацията на проекти от пакета на Зелената сделка. Именно тук ГЕРБ може да изиграе ключова роля, подпомагайки осъществяването на амбициите на Движението.
Добави коментар