През отминаващата година ГЕРБ и Бойко Борисов претърпяха сътресения и скандали от изключителен мащаб, които биха били абсолютно достатъчни за оставката на всяко правителство в демократична страна. Дори в контекста на българския политически живот бяха преминати граници, които в миналото неизменно са водели до оставката на кабинети. Например правителството на Пламен Орешарски от 2013-2014 г., за което може да се каже, че под натиска на едногодишни протести не срещаше толкова широко публично неодобрение. Същевременно кабинетът Орешарски допусна една фундаментална грешка – предложението Делян Пеевски да оглави ДАНС.
В случая на ГЕРБ и Борисов, концентрирайки се само върху 2020 г., говорим за поредица от компрометиращи скандали, свързани с корупция, злоупотреба с власт, клиентелизъм и други. Свидетели сме и на широкообхватно обществено недоволство, трупано години наред, само каймакът, на което бяха протестите от лятото и ранната есен. ГЕРБ все повече се превръща в партия на едно малко, но активно и добре мобилизиращо се малцинство, което само по себе си излиза, че е достатъчно за оставането на партията във властта.
Не на последно място, скандалите около правителството добиха международни измерения, които, обратно на очакванията, не доведоха до същински натиск за оставка отвън. Първо, с изграждането на "Турски поток" Борисов предприе ход в абсолютно противоречие със стратегическите интереси на САЩ и ЕС, така както и против българския национален интерес. Второ, чрез подкрепата си за ердоганова Турция, премиерът индиректно се постави от грешната страна на студената война между Ердоган от едната и Гърция, Франция и Германия от другата страна. Трето, корупционните скандали в България поставиха ЕНП в неудобна позиция (в т.ч и Ангела Меркел и ХДС). Така ГЕРБ се превърнаха в тежест за партньорите си на европейско равнище, а подкрепяйки вероятно най-корумпираното понастоящем правителство в ЕС, ЕНП трупа негативи.
И въпреки всичко Борисов и ГЕРБ оцеляха.
Минавайки през тези иначе немислими за преодоляване кризи, правителството и премиерът неизменно се превръщат във феномен, който заслужава по-задълбочен поглед. Такъв поглед показва, че факторите, задържали ГЕРБ на власт през последната година, постепенно се обръщат срещу партията и Борисов.
Какво държи ГЕРБ и Борисов на повърхността?
Овладяването на лостовете на властта
Никоя партия в българския преход не е управлявала така дълго и последователно във времето както ГЕРБ. Дефицитите на политическата ни система и липсата на достатъчно механизми, които да предпазват от узурпирането на власт, доведоха до свръх консолидиране на власт от страна на ГЕРБ. Това се изразява в експлоатирането на държавните и властови ресурси за тяснопартийни цели и интереси, срастването между партия, бизнес, служби, съдебна система и не на последно място, дълбока държава. Като прибавим авторитарните амбиции на Борисов, картината става завършена.
В това отношение един от стълбовете на модерната демокрация – медиите, или по-точно една определена част от тях, също умело служат за запазване на статуквото. Именно те притежават силата да доведат до масово обществено мобилизиране, с което можеха да допринесат за оставката на правителството чрез целенасочено отразяване на политическата криза и протестите. В нашия контекст, благодарение на подвластните на управлението медии, протестите бяха частично дискредитирани, а политическата криза силно неглижирана.
Всички тези фактори взети заедно позволиха на ГЕРБ и Борисов да имат достатъчно стабилно основа под краката си, която да ги задържи на власт в течение на турбулентната година. Но не трябва да се заблуждаваме, че тази структура на управление ще продължава да играе в тяхна полза, тъй като моделът на ГЕРБ е амортизиран, изчерпан и морално остарял. В българското общество все повече се надига нуждата от модерно, европейско управление, а 2020 г. ясно демонстрира, че от ГЕРБ в момента предлагат точно обратното.
Снимка: БГНЕС
Приближавайки се към изборите, облаците над партията се сгъстяват и в случай, че тенденцията на упадък се запази, ГЕРБ и Борисов скоро ще влязат в криза от екзистенциално естество и постепенно ще губят влияние по всички от гореизброените направления.
Беззъба опозиция
Друга важна роля в оцеляването на Борисов и партията му изигра фактът, че основната парламентарна опозиция, в лицето на БСП, е лишена от потенциала да оглави общественото недоволство и да се представи като реална алтернатива. На левицата липсва не просто широка обществена подкрепа, но и същинска воля за управление.
Въпреки това, клишето, че няма политическа алтернатива, е не просто изтъркано, а дълбоко невярно. Алтернативи на сцената има и ясно се забелязват. Остава да видим с какъв резултат ще излязат от изборите. В допълнение, пагубно ниското управленско ниво на настоящия кабинет води до неимоверното разширяване на спектъра от възможни алтернативи. С други думи, почти всяка партия би имала по-голям управленски потенциал от този на сегашния кабинет.
Политическа култура и политическа апатия
Факторът с най-голяма тежест, който на първо време е позволил овластяването на ГЕРБ и Борисов, е проблемната политическа култура на общество ни. Част от тази култура е политическата апатия, чувството за безпомощност и отчаяние на големи маси от българското население, както и липсата на надежда, че устойчива промяна в политиката, а с това и в държавата, е възможна. Сами по себе си тези характеристики бяха и основна предпоставка за оцеляването на премиера и партията му през 2020 г. Макар и токсични за общественото и политическото развитие, зад тези течения има резон, тъй като са продукт на провала на политическата класа в България през последните 30 години.
Но дори и в това отношение се забелязва промяна – протестите от лятото и ранната есен показаха гръбнака на българското общество и дават заявката, че има готовност за отстояване на позиции и искания.
Култ към личността… през 21 век
Учудващо или не, ГЕРБ и в частност Бойко Борисов все още се радват на фанатично настроени последователи. Макар малко на брой, обикновено този тип социални групи насищат социалните мрежи и общественото пространство, благодарение на добрата си организация. Същевременно с енергията, активността и агресивността си създават погрешното възприятие, че са преобладаваща група в обществото. Всъщност това е много далеч от истината, но пък е напълно достатъчно да обезвери аполитично настроените граждани и изпадналите в апатия към политическия и обществен живот.
С тенденцията на упадък на партията и лидера ѝ, логично можем да очакваме и постепенната маргинализация на въпросните групи.
Външните фактори
Липсата на достатъчно силен натиск за оставка на българското правителство отвън се дължи на няколко, до известна степен взаимосвързани, фактори. Първо, доктрината на Тръмп, която доведе до известна пасивност от страна на Вашингтон по отношение на някои международни въпроси. Същата тази философия позволи да се стигне до изграждането на "Турски поток" през България, залагайки на санкции в последствие.
Ключов беше и времевият прозорец, в който газопроводът бе изграден – последната година от мандата на американския президент, период, в който американските президенти избягват дръзки ходове в международен план. С идването на Джо Байдън и Камала Харис на власт можем да очакваме много по-активен подход от американска страна по отношение на Балканите и България. Също така на решението през страната ни да тече руски газ няма да се гледа с добро око, а с това и подкрепата за управлението на Борисов може да бъде свалена.
Второ, на европейско равнище политическата криза в България се явява на опашката на настоящите проблеми на ЕС. Минавайки през пандемията и икономическите ѝ последици, от Съюза са заети с решаването на сделката по Брекзит, проблемните „съюзници“ в лицето на Полша и Унгария, борбата с евроскептицизма и други. Въпреки това ГЕРБ дърпа ЕНП надолу и дава поводи на опозицията в европарламента за атаки към партията, което означава, че рано или късно от ЕНП ще се принудят да се отърват от товара.
Трето, в Германия и ХДС, които се явяват преки партньори на ГЕРБ и Борисов, нещата не са по-различни. Усилията на федералното правителство са впрегнати в поддържането на икономиката, а ХДС е в деликатна позиция с лидер в оставка и предстоящи вътрешнопартийни избори през януари догодина. Вниманието в партията вече е насочено към федералните избори, които ще се проведат през есента на 2021 г. С други думи, в политическия дебат в Германия в момента темата за корупционните скандали на партньорското българско правителство е далечна.
Закономерното оставане на власт
Използвайки инерцията след десетилетие на власт, в комбинация с политическата култура и апатия, както и сложната международна ситуация, която позволи на Борисов да мине между капките, преминаването на ГЕРБ и нейния лидер през 2020г. изглежда до известна степен закономерно. От друга страна, отчитайки тенденциите, преминаването през следващата година изглежда все по-несигурно, дори без най-значимия политически фактор – ковид кризата. Включвайки провала на българското правителство в овладяването на пандемията, ситуацията пред ГЕРБ и Борисов изглежда още по-сложна.
Добави коментар