Наследството на Тръмп: къде да се надгражда и къде да се руши

09:30, 13 ное 20 / Свят 25 2445 Симеон  Иванов
Снимка: Financial Times

С развитието на темата за изборите в САЩ у нас се открои интересна тенденция. Подкрепата за Тръмп сред много кръгове от анализатори, общественици и наблюдатели премина през разочарование от загубата му, и стигна дори до носталгични равносметки на управлението му.

Доналд Тръмп така и не успя да влезе в ролята на държавник и лидер, като на моменти показа фундаментално неразбиране на държавното дело. Поведението, което наложи, не отговаря на престижа на държавен глава, камо ли на американски президент. Така важен фактор в победата на Байдън се превърна идеята, че Тръмп не е достоен да управлява - все пак отвъд Океана са свикнали на много по-високо ниво в политиката. В западните общества преобладава принципът, че не е важно какво казваш, а как го казваш, а Тръмп определено не поднасяше казаното, както подобава за американската публика.

Въпреки всичко това, вероятно породено от изстрадалата ни политическа култура, присъствието на деполитизиран образ с нестандартно поведение в лицето на Тръмп е харесвано и одобрявано. Но е важно да си дадем сметка, че той беше вреден за обществената култура и даваше лош поведенчески пример – проблем, силно изразен и в България, особено в лицето на министър-председателя ни.

Изводи и очаквания след изборите в САЩ

Досегашният американски президент не можа да намери баланса между това да „направи Америка велика отново“ и това да стане постепенно, по приемлив и правилен начин. Подходът му беше груб и непремерено дързък. От това не просто губи Тръмп, а се губят иначе ценни и абсолютно нужни идеи, адресиращи фундаментални дефицити в модерната политика, както и справянето с дълго отлагани проблеми. Някои, за съжаление, едва ли скоро ще намерят приложение, поради факта, че ще бъдат асоциирани с „тръмпизма“.

Все пак Доналд Тръмп остава избора на почти половин Америка. Някои от политиките, които започна, безспорно заслужават признание и е редно да бъдат продължени, докато други са вредни не само за САЩ, но и за света. От едната страна можем да вземем нуждата от специален подход към Китай, а от другата – отношението на Тръмп към международните организации и сътрудничеството.

Снимка: Radio Free Europe/Radio Liberty

Китай трябва да бъде спрян

Едно от най-значителните постижения на Тръмп е политиката му по отношение на Китай, която заслужава да бъде продължена от следващата администрация. Аргументите за тази гледна точка излизат далеч извън икономическите ползи от изтеглянето на производство обратно в Америка и договарянето на изгодна за Вашингтон търговска сделка. Глобално погледнато, със своите инструменти и амбиции, Китай представлява същинска заплаха за Европа, световния ред и американските интереси. Дори можем да кажем, че ограничаването на китайския възход е геополитическото предизвикателство на нашето време.

Използвайки огромните си капитали, един от основните подходи на китайската комунистическа партия в международната политика е заробването на държави чрез дълг и съпътстващите ги корупционни практики (или както Майк Помпео нарече подхода – bribe-heavy strategy). Под шапката на спонсориране на инфраструктурни, енергийни и технологични проекти, Пекин създава лост за влияние върху партньорите си, вкарвайки ги в спирала от дългове.

Особено лесно Китай прокарва тази политика в авторитарните режими, където китайските капитали служат за консолидирането на още по-голяма власт в ръцете на местните елити. По тази линия Китай вече има основна роля в Африка и Централна и Югоизточна Азия, като през последното десетилетие, макар и по-трудно, вече има своята тежест в Западните Балкани. Взимайки предвид и китайския държавен строй, политическият модел, който Китай изнася към света е опасен и не подпомага същински развитието на замесените държави.

Макар сериозно закъснели, мерките започнати от Тръмп дават начало на икономически натиск, който е от ключово значение за забавянето и частичното задържане на растящото китайско влияние навън. Политиката му всъщност се коренеше в доктрината „Америка на първо място“ (America First), но въпреки това поставянето на Пекин под натиск работеше позитивно в няколко направления. Същевременно поне за момента икономическият протекционизъм на Тръмп по отношение на Китай изглежда рентабилен.

Снимка: qz.com

Международните организации и Европа

Тръмп поддържаше линията, че САЩ трябва да се отърве от участието си в международни форуми и организации, които струват на Америка скъпо и не носят нужните дивиденти. На хартия този подход изглежда прагматичен с оглед на това, че голяма част от международните организации страдат от липса на ефективност и са загубили реалната си политическа тежест. На практика обаче картината е друга. През годините, от края на Втората световна война насам, международните организации са били един от стълбовете, изградили модерния свят. В допълнение, много от тези организации са американско творение и служат като платформа за международно сътрудничество, което носи дивиденти за всички замесени страни, включително САЩ.

Също така действията на Тръмп започнаха да водят и до ерозия на отношенията между Европа и САЩ, като лидерът на Стария континент – Германия, беше взета под специален прицел. Именно тук президентът прекрачи границата. Трансатлантическото партньорство има не просто дълга история, но е стълбът на просперитета на Западна Европа и САЩ през последните 80 години. Подкопавайки партньорските отношения и ЕС, Тръмп започна да руши алианси във времена, в които от тях има нужда, имайки предвид турбулентната фаза, в която навлиза светът и геополитическите заплахи от изток. Например точно международното сътрудничество (и мултилатерализмът) могат да бъдат основни инструменти за противодействие на китайската дипломация, която залага на двустранните отношения.

Снимка: Foreign Policy

Америка и светът на кръстопът

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!