В противоречие с очакванията за бърза и убедителна победа на Джо Байдън, станахме свидетели на оспорвани избори, изходът, от които бе до голяма степен решен с късния обрат в Мичиган, Уисконсин и в последствие Пенсилвания. Освен съдбоносни за курса на света в следващите години, изминалите избори ни позволяват да опровергаем две хипотези наложени през последните месеци, както и да извлечем ценни изводи.
Две разбити хипотези и два важни урока
Още в началото на пандемията се наложи убеждението, че ковид кризата ще работи в полза на управляващите елити и ще им позволи да затвърдят властта и позициите си. Докато това изглежда факт в авторитарните и хибридни режими по света, примерът от американската демокрация е друг. Важно е да отбележим, че зад избирането на Байдън също така стои комбинация от грешки в политиката и действията на Тръмп и създалото се от тях недоволство, като управлението на ковид кризата е просто най-актуалната такава. Не на последно място Тръмп направи така, че да мобилизира масивен протестен вот срещу себе си на база поведението си.
Все пак се видя, че наличието на здравна криза не е предпоставка за оставането на власт на управляващите, че не работи в тяхна полза, както и че провалът в овладяването на ситуацията трябва да бъде наказан. Този извод е важно е да се вземе предвид и в България на предстоящите избори с оглед на провалa на правителството в борбата с ковид.
Също така се развенча и хипотезата за „срамежливия“ избирател на Тръмп, която предполагаше, че симпатизантите на Тръмп крият предпочитанията си в предварителните допитвания, за да не срещнат обществено неодобрение. Именно на база на тази хипотеза, породена от големия процент на хора отказали да отговорят за кого ще гласуват, някои анализатори предричаха победа за Тръмп. В крайна сметка социологията не позна точния резултат, но позна изхода.
Полезен пример от изборите в САЩ е гласуването по пощата. Избирателната активност беше исторически висока, като много щати достигнаха нивата на избирателна активност от 2016 г. само на база на получените по пощата бюлетини още преди официалното отваряне на урните. Сама по себе си избирателната активност е от основно значение за нивото на демокрацията във всяка една държава, а високата такава неизменно води до по-голяма отговорност у политиците.
„Експериментът“ в САЩ показва, че използването на гласуване по пощата (дори в огромни мащаби) може да бъде функциониращ механизъм, особено в настоящите времена на епидемична обстановка. Тук, разбира се, идва въпросът за фалшификации на пощенския вот, но възможностите за такива са не по-малко и при регулярния вот, и са по-силно обвързани с политическата култура отколкото с метода на гласуване. В крайна сметка пощенският вот представлява атрактивна опция за включване на повече хора в изборния процес.
Безспорно най-важният урок от щатските избори е, че популизмът е неустойчив. Макар в продължение на четири години Тръмп да игра картата на популизма по всевъзможни методи, в крайна сметка не можа на тази основа да бъде преизбран. Тръмп все пак остави своя исторически отпечатък и не бива да забравяме защо дойде на власт. Основната причина се крие в отчуждаването на избирателите от политиката, вина за което носят политическите елите от последните десетилетия.
Към това число и крайностите на неолиберализма. Следователно без фундаментална промяна в това отношение следващите години, не след дълго започнатото от Тръмп ще бъде продължено от друг.
Снимка: Axios.com
Изборната карта
С малки изключения Байдън е изборът на силно урбанизираните райони и големите градове, заедно с мегаполисите по двете крайбрежия. Дори в много загубени от Байдън щати, мнозинството от гласове в щатските центрове и големите градове е в негова полза. Също така той печели повечето щати, които са силно свързани с глобалната икономика (с изключение например на Тексас, Флорида и др.).
Отстъплението в резултата на Тръмп е значително спрямо 2016 г. Логично зад него са застанали провинциалните региони и малките населени места, голяма част от централните щати, както и тези с по-малък досег до световната икономика. Именно тук виждаме и на хартия дебатът за Америка на полу-изолационизма или Америка като глобална империя. Същевременно разпределението на гласовете между градски и провинциални региони са характерни за позициите и съвременната електорална история на двете основни партии в САЩ, както и наподобяват изборите от 2016 г.
Снимка: 270towin.com
Джорджия (клоняща към Байдън), Северна Каролина и Аляска (клонящи към Тръмп) още не са обявили официално резултатите. В случай, че тенденцията там се запази, крайният резултат ще е 306 на 232 в полза на Байдън.
Нови функции и роля за вицепрезидентския пост?
Понякога изборът на вицепрезидент е продиктуван от гледна точка на изборите и на имиджа на кандидат-президентската двойка. Например, когато даден кандидат изостава в ключови щати или търси подкрепа сред определени обществени групи, изборът на партньор в предизборната надпревара може да бъде решаващ. Пример: Джон Ф. Кенеди, като кандидат от севера е изоставал в подкрепата си в южните щати. Именно изборът на южняка и най-влиятелния сенатор за времето си – Линдън Джонсън, се оказва решаващ за минималната победата на Кенеди, като това му позволява да спечели ключови щати на юг, както и родният щат на Джонсън – Тексас (носещ значителен брой гласове на електоралната колегия). След това, до момента на убийството на Кенеди, Линдън Джонсън остава засенчен, а популярността му върви стремглаво надолу в течение на мандата, като този процес е наблюдаван няколкократно в американската история.
В случая зад избора на Камала Харис изглежда да се съдържа много повече, освен това, че тя обединява афроамериканския и малцинствения вот. Когато вземем предвид напредналата възраст на Джо Байдън и енергията и харизмата на Камала Харис, можем да очакваме от нея да играе много по-активна роля от характерната за вицепрезидента и по този начин да изнася голяма част от политическата тежест в следващия мандат. Това ще й даде възможност да застане стабилно на политическата сцена, да събере одобрение и отново да видим кандидат-президент жена в следващата предизборна надпревара, когато Байдън ще е на 81 години.
В допълнение не е изключено да наблюдаваме ситуация, в която Байдън ще поема по-голяма част от негативите на управлението, а на Харис ще бъде дадена възможност да стои зад политиките, срещащи голяма обществена подкрепа, и по този начин тя да бъде виждана в позитивна светлина.
Снимка: azcentral.com
Какво да очаква Европа и светът?
Съдейки по предизборните закани и политическата философия на Байдън можем да очакваме рестарт на партньорските отношения между Европа и САЩ. Глобално погледнато можем да говорим и за връщане към международното сътрудничество и мултилатерализма, като основен дипломатичен подход на САЩ и партньорите им. Това би сложило край на търговското напрежение между ЕС, Германия и САЩ. Подходът към Китай пък е от малкото звена, за които има добри аргументи протекционизмът на Тръмп да бъде продължен и от следващата администрация.
По-важно, Байдън в Овалния офис е предпоставка за по-добра комуникация и сътрудничество между България и САЩ и по-голям интерес към нас от страна на Вашингтон.
Същевременно се очаква и завръщане на Америка на международната сцена в светлината, в която сме свикнали да я виждаме. В това отношение може да станем свидетели на по-голям натиск върху авторитарните и хибридни режими в ключови части на света, които се затегнаха в последните четири години. Неслучайно именно там се забелязваше надежда и нескрита подкрепа за преизбирането на Тръмп поради политиката му, която даваше пълна свобода на месните елити. Към гореизброените аргументи трябва да добавим и борбата с климатичните промени.
Сериозна предпоставка Байдън активно да работи в тези насоки са обществените и международни нагласи, които е вероятно да прераснат в натиск, след като Байдън открито твърди, че на политиките на Тръмп трябва да се даде заден ход. В допълнение, философията на елита на демократичната партия фундаментално се различава от идеите налагани от Тръмп през последните четири години.
Снимка: TheTimes
Добави коментар