Най-значимото в световен план политическо събитие ще се проведе във вторник, а именно изборите за президент на САЩ. За разлика от предишни пъти, предстоящите избори имат по-голяма тежест, тъй като противопоставят не само двама фундаментално различни кандидати, но две коренно различни концепции за това каква трябва да бъде Америка през следващите четири години, а с това и света.
Кандидатът на Демократичната партия – Джо Байдън уверено води в социологическите проучвания последните месеци, но не бива да неглижираме и шансовете на Доналд Тръмп да бъде преизбран поради две чисто практически причини. Първо, специфичната избирателна система, която е в състояние да поднася изненади и второ, невъзможността ни правилно да отсъдим каква би била реакцията на американския избирател с оглед на ковид кризата и икономическите ѝ последици.
Джо Байдън
Обичайно кандидатите на Демократическата партия биват подкрепени от по-либерално ориентираните избиратели, социално непривилегированите, както и от определящите се като социалдемократи. Също така големи маси от академичните среди, хората на изкуството, представители на медиите и не на последно място различните расови и сексуални малцинства. Взимайки предвид действията и реториката на Тръмп през мандата му, испаноговорящите гласоподаватели, както и голяма част от афроамериканското население изглежда да са твърдо зад Байдън, което пък бива затвърдено от избора на вицепрезидент в лицето на Камала Харис. Тук можем да добавим екоактивистите и привърженици на зелената енергията, както и работещи в глобални, транснационални компании.
Същевременно друг основен коз на Байдън са американците, недоволни под една или друга форма от стила на управление и персоната на Доналд Тръмп, независимо от тяхната политическа ориентация. Оттук идва и заявката на Байдън да преустанови започнатите от Тръмп процеси във вътрешнополитически и международен план, акцентирайки върху борбата с ковид кризата, здравеопазването и отношенията с Европа, Китай и Мексико.
Въпреки това в течение на предизборната кампания кандидатът на Демократическата партия, който осем години служи като вицепрезидент на Барак Обама, не можа да преодолее основната си слабост, а именно – имиджът му на класически политик от т. нар. естаблишмент, станал символ на демагогия, корупция и властови произвол. А именно този имидж представлява сериозна пречка, имайки предвид променящите се (към негативно) обществени възприятия спрямо политическата класа в Америка през последните десетилетия.
Снимка: binghamtonhomepage.com
Доналд Тръмп
Именно отчуждаването на избирателите от традиционната политическа класа бе в основата на избирането на Тръмп през 2016 г. За това неимоверно допринесе образът му на политически необременен бизнесмен, патриот, поставящ Америка на първо място, както и ясните послания и обещания, поднесени често на опростен, лесно разбираем и неполиткоректен език.
Като кандидат на Републиканската партия се очаква Тръмп да бъде подкрепен от многото консервативно и патриотично настроени американци, както и тези облагодетелствани от икономическата му политика, която до преди ковид пандемията изглеждаше успешна, с високи нива на заетост. Силно впечатление по време на управлението му направи отношението му към традиционните, конвенционални индустриални отрасли. Същевременно по време на дебатите Тръмп отново се изяви като противник на „съзидателното разрушение“ (процесът, в който в името на технологичния и икономически напредък, целенасочено се извършват структурни промени, водещи до унищожаването на цели отрасли и с това до закриването на множество работни места). По този начин Тръмп привлича работещите в енергетиката, производството, както и други традиционни сектори, които биха били сериозно засегнати от модернизацията на икономическите процеси и преминаването към алтернативни източници на енергия.
Основното и най-вредно оръжие на Тръмп от 2016 г. насам безспорно е популизмът. И точно тъй като Америка задава тона на политиката по цял свят, този стил на управление е във възход и в Европа и по света (особено изразен и в България). При Тръмп популизмът се изразява не само в политиките, които прокарва, но и в поведението, речта и дипломацията, което пък наранява престижа на Овалния кабинет. Същевременно във вътрешнополитически план, Тръмп демонстрира на моменти непремерена дързост, като например първоначалното решение ковид кризата да бъде управлявана на федерално ниво, което загуби ценно време и позволи бързото разпространение на вируса, излагайки на показ бавната държавна система. Не на последно място трябва да отчетем затварянето на канали за сътрудничество в международен план и частичното отстъпление на Америка от глобалната сцена, което води до затягане на недемократичните режими по света.
Снимка: vox.com
Сблъсък на различни доктрини
През последния век в САЩ се наблюдава и обществен дебат от цивилизационно естество, а именно по какъв начин Америка трябва да използва позицията си на световен хегемон. В този дебат едната перспектива защитава идеята, че Америка трябва да бъде и да се държи като глобална империя, която задава световния курс и неизменно защитава националния си интерес отвъд океаните. Като представители на тази идеология можем да поставим Джо Байдън и политическите му партньори. Втората перспектива е на Америка като страна в квази изолационизъм, но със значително международно влияние, което да не може да бъде заобиколено. Както си пролича от мандатът на Доналд Тръмп, той и администрацията му изглеждат твърдо зад втората позиция. По този начин предстоящите избори в САЩ представляват не просто сблъсък между две вътрешнополитически програми, но и избор за това каква да бъде Америка и в каква светлина да се вижда отвън.
Снимка: theglobepost.com
Избирателната система
Различното в американската избирателна система е, че за да спечели даден кандидат президентските избори, той/тя не се нуждае от традиционното 50+1 общонационално мнозинство. Вместо това победа във всеки един отделен щат (с изключение на Мейн и Небразка) носи т. нар. гласове (точки) на избирателната колегия, които на практика избират новия президент. Същевременно всеки отделен щат носи различен брой точки, съобразени с броя на населението и представителите на всеки щат в Конгреса и Сената, а бъдещият президент трябва да получи минимум 270 електорални точки (виж карта долу).
Поради тази система пет пъти в американската история кандидат-президент е губил общонационалния вот, но е печелил изборната надпревара, като последния път беше именно избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., когато той изоставаше с 2,1% спрямо Хилари Клинтън, както и избирането на Джордж Буш Младши през 2000 г., изоставайки с 0,5% спрямо опонента си.
Снимка: usa.gov/election
Двете основни партии в САЩ традиционно печелят в определени щати. Например Калифорния (55 точки), Ню Йорк (29 т.), Илинойс (20 т.) и др. подкрепят кандидатите на демократите през последните две десетилетия, а републиканците взимат Тексас (38 т.), Алабама (9 т.), Южна Каролина (9 т.) и др. По този начин, „плаващите“ щати, в които разликата в предпочитанията на гласуващите е минимална се превръщат в основен фактор в избора на нов президент. Към момента такива изглеждат Флорида (29 точки), Охайо (18 т.) и Джорджия (16 т.) и още пет щата. Именно неяснотата кой кандидат е по-вероятно да излезе печеливш в „плаващите“ щати, както и възможността за обрат в щати, считани за сигурни, са факторите, които правят президентските избори в САЩ до голяма степен непредвидими.
Снимка: BBC
Както Збигнев Бжежински пише, възприятието, че нацията не трябва да сменя лидера си по време на национална криза или война, както и изградената култура на страха след 9/11, са покачили значително подкрепата за Буш на изборите през 2004 г. Произлизайки от това твърдение можем да намерим известни прилики със сегашната ситуация и ковид кризата в САЩ. Имайки предвид броя заразени и починали в комбинация с медийното отразяване на пандемията можем да заключим, че страхът неизменно съпътства пандемията. В този ред на мисли не можем да бъдем сигурни дали мнозинството американци ще се доверят на несигурността, която една нова администрация носи със себе си. Заедно с това американската икономика се движеше с добри параметри до началото на пандемията, което пък може да създаде възприятието, че ковид е външен фактор, справянето с който е извън реалните възможности на властта.
От друга страна всички, пряко и непряко засегнати от ковид, по всяка вероятност са недоволни от действията на администрацията на Тръмп. Именно мерките срещу разпространението на вируса бяха основна линия за критики срещу Тръмп през последните месеци и ясно показват слабостта му в решаването на вътрешнополитически проблеми. С други думи, ковид пандемията не помага или не вреди истински на нито един от двамата кандидати.
Добави коментар