Поглед назад: Княз Фружин - синът на последния търновски цар

10:00, 16 окт 20 / Общество 25 1117 Станислав Бояджиев
Снимка: Уикипедия

Повечето от нас свързват името на княз Фружин с името на братовчед му - княз Константин. Двамата са начело на първата, водена от българи, съпротива срещу османците, завладели земите на българското царство. Историците го наричат въстанието на Константин и Фружин. Знае се, че и влашкият владетел Мирчо Стари се присъединява със своя армия в настъплението за възстановяване на държавата ни.
 
Княз Фружин е син на последния търновски цар Иван Шишман. Първородният Александър избира спокойния живот под османско владичество, приема исляма и името Искендер. За разлика от брат си, Фружин посвещава живота си на родолюбивата цел да отърве българите от чуждото управление. Предполага се, че е роден през 1380 г. в Търново и става свидетел на гибелта на Търновското царство. Бяга при чичо си, Иван Срацимир и известно време живее в неговото, по-късно завладяно, Видинско царство. През 1396 г. се присъединява към кръстоносния поход на Сигизмунд Първи. Сто хилядната християнска армия, по призива на папа Бонифаций IX, има намерение, според тях богоугодно, да изхвърли мюсюлманите от Европа. Разбити са при Никополската крепост на Дунав от султан Баязид I, който временно се е отказал да превзема Константинопол, и посреща настъплението начело на 140 хилядна армия. Фружин се оттегля заедно със Сигузмунд в Унгария. Вероятно владетелят уважава претенциите му към българския престол и го приема като близък в двора си.

За начална година на споменатото по-горе въстание, както и за продължителността му, няма единно мнение нито в източниците, нито в средите на съвременните историци. Известно е, че Фружин се съюзява със своя първи братовчед и син на Иван Срацимир - Константин. Датите варират от 1404 до 1418 г. Двамата, в съюз с Мирчо Стари, който дължи властта си на Иван Шишман, повеждат настъпление по поречието на Дунав. Българските земи около Видин, както и голяма част от северните, са освободени. България за кратко е възстановена с цар Константин II. По-късно силите на въстаниците са разгромени. Според едни историци от Сюлейман - син на Баязид, а според други - пак от негов син, с името Муса. Константин II се установява в Сърбия, а Фружин се връща в Унгария.
 
Вероятно през тези години, докато живее в Унгария, нашият княз става член на Ордена на Дракона. Целта на рицарската организация е да се бори с враговете на християнството и особено с Османската империя. Фружин не се отказва от усилията да възстанови царството и активно участва в няколко военни кампании срещу османците. Заедно с Дан II, влашки владетел и племенник на Мирчо Стари, и заедно с Пипо Спано, трансилвански владетел, напада Силистра през 1425 г. Побеждават с помощта на огромен брой наемници българи. Княз Фружин е награден от Сигизмунд с имението Липова (Банат), днес в границите на Румъния. Името и наставката са български. Произхожда от дървото "липа". По-късно се сдобива с още едно имение. Междувременно през 1435 г. Фружин помага на албанците под ръководството на православния християнин Комнин Арианит. Получава и трето имение, но го продава, за да събере средства за участието си в последния кръстоносен поход.
 
Европейските рицари са вдъхновени от няколкото победоносни кампании на трансилванския владетел Янош Хуняди срещу султан Мурад II. Най-вероятно папският легат Чезарини убеждава младия Владислав Ягело, крал на Полша и Унгария и върховен княз на Литва, да поведе международна войска срещу Османската империя. Настоява, че е време друговерците да бъдат прогонени и Йерусалим да бъде освободен. През 1443 г. кръстоносците, подпомагани от българите, стигат до София, превземат я, но лютата зима ги връща обратно. Очаквано, османците отмъщават на местните. През следващата фатална 1444 година, християнската армия с около 25 000 души е във Варна. Тук са, защото желаят да се прехвърлят в Константинопол с кораби. Градът по-това време е все още столица на свилата се в тесни граници Римска империя (Византия). Вместо това да се случи, република Венеция, която вижда в ромеите своят главен враг, прехвърля с корабите си 100 000-та армия на Мурад II. В последвалата битка, конят с двадесетгодишния Владислав пропада с тежкото си рицарско въоръжение в капан "вълча яма". Кралят е посечен от османски конник. Посмъртно получава прозвището Варненчик. Кръстоносците са разгромени и надеждите за възстановяване на Българското царство задълго замръкват. Трагедията при Варна да не слага край на нападенията на различни християнски съюзи през следващите години. Още следващата година бургундски флот в Дунав завзема Тутракан, Гюргево и Русе. Бургундците, с помощта на заклетия враг на османците Янош Хуняди, обсаждат и Никопол, но са отблъснати. Успехи по-късно имат и император Константин XI Палеолог, и Скендербег в Албания.

Неблагосклонна се оказва съдбата към Фружин. След провала на похода и гибелта на Владислав Варненчик, Ян Хуняди, който е в позицията на регент на унгарския трон, търси виновници сред съюзниците си. Опитва се да прехвърли вината за разгрома върху нашия княз. Постепенно българинът губи приятелската подкрепа в двора, а през 1454 г. му отнемат и именията. Умира през 1460 г., след дълъг живот в битки с османците, посветен на идеята за възстановяване на Българското царство. Ян Хуняди, който вгорчава последните му години, го изпреварва с четири години, покосен от чума.
 
В наши дни бе смущаващо, че името на достойния княз обиколи световните медии преди по-малко от две години, във връзка с терористичното нападение в Крайстчърч (Нова Зеландия). Името му бе изписано на кирилица върху един от пълнителите на автомата на 28-годишния убиец. Вероятно десният екстремист е бил вдъхновен от борбата срещу мюсюлманското нашествие и принадлежността на Фружин към Ордена на дракона.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!