Текстове от приетите през пролеттта промени в Закона за висшето образование, предложени от правителството с цел реформа увреждат конкуренцията. Това става ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикувано в сайта на институцията.
Част от реформата на Министерския съвет въведе т.нар. Национална карта на висшето образование, която трябва да бъде приета най-късно март догодина. Целта е всяко решение за откриване, преобразуване, закриване или финансиране от държавата на висшите училища в бъдеще да се прави съобразно тази карта, която указва в кои региони от какви специалности има нужда. Преди картата да е факт се въведе временен мораториум за разкриване на нови университети или филиали.
Според ГЕРБ и образователното министерство картата ще бъде съобразена и с нужните на бизнеса от подготвени кадри по региони. Още при дебатите в пленарната зала дори от БСП възразиха, че тази реформа всъщност е "свръхцентрализация".
КЗК не е съгласна нито с подхода, нито с мотивите на властта. Освен това от антимонополният орган оспорват данни на МОН, според които в страната има твърде много висши учебни заведения и се "произвеждат" твърде много специалисти в дадени области и твърде малко - в други, пише "Клуб Z".
"Както при всички останали пазари, така и при висшето образование търсенето и предлагането, както и конкуренцията между висшите училища трябва да определят колко да са участниците на пазара и дали ще бъдат успешни или ще излязат от пазара, а не тези въпроси да бъдат решавани чрез регулации", припомнят от органа.
От Комисията считат, че създаването на Национална карта на висшето образование, на база на която да се определя дали в даден район може да се открие висше училище, предлагащо образование по определена специалност, ограничава конкуренцията. По този начин ограничава възможността на някои участници на пазара да предоставят дадена стока или услуга и поставя съществуващите участници на пазара в привилегировано положение спрямо новонавлизащите.
Освен това при липсата на конкуренция, съществуващото висше училище няма да има стимул да подобрява качеството на предлаганото образование, поради това, че е единственото по дадена специалност в даден район. КЗК подчертава, че най-големият стимул за повишаване на качеството е конкуренцията, а тя е по-засилена при повече участници на пазара, а не при по-малко.
От антимонополния орган критикуват и изискването член на академичен състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, което също ограничава конкуренцията.
От КЗК обаче са съгласни с въвеждането на възрастова граница до 65 години за
заемане на ръководни длъжности във висши училища.
Становището на КЗК не може да доведе пряко до промяна в закона.
Добави коментар