Въведоха възрастово ограничение за ръководни постове в университетите

14:20, 13 фев 20 25 3316 Шрифт:
Автор: Мария-Антоанета Даскалова

Парламентът прие на второ четене промени в текстовете на Закона за висшето образование, които предвиждат Министерство на образованието и науката /МОН/ да изработи Национална карта на висшето образование, а документът да се променя с решение на Министерския съвет. След гласуване в зала от 125 депутати, 97 одобриха промените относно изработването на Национална карта, 1 гласува „против“, а 27 – „въздържали се“.

Промените

"Преди две години се приеха важни промени в Закона за академичния състав. Със сегашната промяна на Закона за висшето образование, Правителството продължава да показва политическата си воля да реформира и подреди системата." Това заяви зам.-министърът на образовнието доц. д-р Петър Николов в интервю за ТОПНОВИНИ. Той посочи няколко области на промени в Закона за висшето образование, които са особено важни според него. 

По думите на зам.-министъра, първата ключова промяна е въвеждането на пътна карта за развитие на висшето образование. Това е нещо, което на база на Закона и на предстоящата стратегия за висшето образование, ще начертае пътя за развитие на образованието като цяло и в частност за конкретните университети. През тази пътна карта и през договорите за управление, които новоизбраните ректори ще сключват с МОН ще се намери балансът между интереса на отделния университет и  на цялата система.

Като друга значима промяна доц. Николов посочи начина, по който се въвеждат акредитациите. Оттук нататък един преподавател ще може да се отчита в акредитацията само на едно учебно заведение. Смисълът на акредитацията е в създаване на школа, на научен и интелектуален кръг в даден университет. За това се говори много отдавна и срещу него винаги е имало съпротива, тъй като се засягат много интереси.

"Ние ясно регламентирахме, че преподавателите ще се пенсионират на 65-годишна възраст и ще имат право на три години допълнително със срочен трудов договор, но няма да могат да участват в управлението и да бъдат избирани за декани и ректори. Системата отдавна има нужда да се отпуши и да даде шанс за кариерно развитие на младите преподаватели", заяви още Николов пред медията ни. Следваща мярка е да се увеличи броят на младите преподаватели във ВУЗ-овете. Предвижда се и членовете на Съвета на настоятелите да участват в Академичния съвет, а това са преди всичко представителите на външните заинтересовани страни.

Критики

Новоприетият закон срещна отпор от страна на левицата, която заяви, че "отиваме към поредната свръхцентрализация в България". По думите на депутата от БСП Валери Жаблянов, това, че някой иска да подреди в кутийките висшите училища на територията на страната, да каже, че в Русе се произвеждат инженери, в Габрово топлотехници, атомни специалисти в София, аграрни специалисти в Стара Загора е показателно за тази свръхцентрализация. 

Отговорът

В отговор, от Просветното министерство заявиха, че ако в един и същ регион, три различни университета открият една и съща специалност, конкурирайки се едни други, ефектът от това е, че студентите не достигат и качеството на преподаване пада. В случая с политиката на картата, идеята е всички училища да бъдат засилени в тези техни направления, в които са най-силни и имат най-дълбоки традиции. "Всеки университет ще може да развива и други направления, но не за сметка на държавата", подчерта зам.-министърът.

Той отрече и твърденията, че има инфлация на висшите училища в България. "БСП повтаря, че има много нови университети и това води до девалвация на науката в България. Истината е, че не са създавани нови университети, а просто съществуващите рязко са разширили направленията на специалностите, които откриват", заключи Николов. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама