Поглед назад: Бащата на възрожденската литература

07:30, 01 юли 20 / Поглед назад 25 708
Снимка: Уикипедия

На 1 юли се навършват 125 години от смъртта на Петко Славейков - един от най-изявените български поети, публицисти и политици в нашата история.

Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 година в Търново. Майка му Пенка умира скоро след раждането му, а баща му Рачо е казанджия - слабо образован, но с изявен български дух. Петко учи в родния си град, а след това в Дряново, Трявна, Преображенския манастир и Свищов, където разширява знанията си по гръцки език. Най-голяма роля за неговото възпитание изиграва "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски.

През 1843 година Петко Славейков започва да преподава във Велико Търново, откъдето бива изгонен след като написва "Прославило се Търново със славни гръцки владици". През следващите години е учител в различни градове - Трявна, Видин, Враца, Плевен... През 1851 година отпечатва първите си книги - "Смесена китка", "Песнопойка" и "Басненик". Година по-късно пише поемата си "Бойка войвода", повлиян от събитията около Кримската война. Докато преподава в Търговище, издава сатиричния вестник "Гайда".

Славейков е поканен в Цариград през 1864 година, за да редактира българския превод на Библията. Нейният цялостен превод на източнобългарско наречие остава известен като Славейкова Библия и е отпечатан през 1871г.

Христодул Костович Сичан-Николов, д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Каравелов, докато превеждат Библията. Снимка: Уикипедия

Именно в Цариград Петко Славейков се очертава като най-известния български писател по онова време, издал е над 60 книги. Издава още вестниците "Македония", "Шутош%, "Костурка" и списанията "Ружица", "Пчелица", "Читалище" и "Звънчатий глумчо".

Сред ръководителите е на църковната борба, а по-късно преподава в Българската екзархия. През 1873г. пише известната си поема "Изворът на белоногата".

Арестуват го и го обвиняват във връзки с революционния комитет в Букурещ заради статията си "Двете касти и власти", отпечатана във вестник "Македония".

Сред основателите е на българската гимназия в Одрин през 1874г., където се бори с гръцкото влияние върху сънародниците си.

След Априлското въстание е арестуван и за кратко отново е в затвора. След като Стара Загора е освободена от руските войски през 1877г. Славейков е назначен за председател на градската управа. След като градът е опожарен, той губи ръкописите си и събраните 15 хиляди пословици. Сътрудничи на руските войски, превеждайки отряда на ген. Скобелев през Стара планина. Петко Славейков става свидетел на Шипченската победа и придружава войската до Сан Стефанов.

Той е познат като основоположник на българската литература за деца, съставя и учебници. Работи като преводач, филолог и фолклорист. Издава два сборника с народни песни, както и сборника "Български притчи и пословици и характерни думи". Изследва българските обичаи, демонология, народопсихология и обредната система. Пре 1884г. става почетен член на БАН, тогава Българско книжовно дружество.

След Освобождението Петко Славейков започва да се занимава активно с политика. Той е един от водачите на новата Либерална партия. През 1880 година е избран за председател на Народното събрание, а след това и министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. През 1881г. заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимнация.

През 1884-86 отново поема поста вътрешен министър.  През първия си мандат закрива 16 затвора, а през втория отменя забраната за митинги и събирания от Режима на пълномощията. Докато е министър на просветата написва „Инструкция по училищното дело”. След Съединението е назначен за помощник комисар в Южна България.

Славейков е баща на 9 деца, от които политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков.

На 1 юли 1895 година умира в дома си в София на 67-годишна възраст.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!