Поглед назад: Борци за църковна независимост

08:00, 04 юни 20 / Поглед назад 25 2466
Снимка: Уикипедия

На 4 юни умират двама от най-значимите български просветни дейци и духовници - Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. Съдбата им пресича пътя на няколко пъти.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. На 25-годишна възраст се замонашва в Хилендарския манастир и започва обиколките си като таксидиот, за да набира средства за манастира.

Три години по-късно се установява в Свищов, където се занимава активно с учителска и книжовна дейност. След като посещава Сърбия за малко се връща в Търново, където обикаля по-малките населени места, за да изнася патриотични проповеди и разбужда националното съзнание на българите. Бозвели е сред водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839г. българите се опитват да поставят Неофит Бозвели начело на Търновската епархия, за да измести тогавашния гръцки митрополит. До издигането му не се стига, защото пратениците в Цариград са били подкупени от Цариградската патриаршия. Митрополит на Търново става друг грък - Неофит Византийски, а Бозвели е назначен за негов протосингел.

Той отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Заради действието си е обвинен в неподчинение и заточен в Света гора. Бозвели прекарва година в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият, като не прекъсва кореспонденцията си с други църковни дейци.

Бозвели се установява в Цариград, където продължава борбата си с Патриаршията.  Заради острата си критика към гръцкото духовенство през 1845 година го изпращат отново на заточение в Света гора, където той умира през 1848г., като това нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.

Снимка: Уикипедия

Иларион Макариополски е роден през 1812 година в Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски. Семейството му има грузински произход. Той получава високо за времето си образование. Първо в родния си град, а след това и в гръцкото училище в Арбанаси.

Едва на 20 години той се замонашва също в Хилендарския манастир, където среща Неофит Бозвели. Сред първите му задължения е да полага грижи за заточения Неофит.

Макариополски продължава образованието си в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис. След това учи 3 години в Атинската гимназия. Иларион става близък приятел и сподвижник на Георги Раковски, като взима активно участие в дейността на Македонското революционно дружество.

През 1844 година е поредната среща на Бозвели и Макариополски, като двамата ръководят църковно-националната борба в Цариград.

Макариополски превежда от руски на български и издава през 1844 г. „Православное учение или сокращено християнско богословие“ под името Иларион Стоянов Еленчанин.

Между 1845-50г. е заточен в Света гора. След това се завръща в Цариград, където води още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. Иларион Макариополски тръгва на обиколка из българските земи, участва в борбата за Търновската епархия срещу гръцкия владика.

През 1858г. е ръкоположен за макариополски епископ, което му дава право да представя сънародниците си пред Цариградската патриаршия и пред Високата порта.

Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски. Снимка: Уикипедия

През 1860г. по време на Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх, което се смята за грубо отхвърляне на неговата власт. Това води до решение на Цариградската патриаршия, която отново го праща на заточение в Света гора в периода 1861-64г.

След като Българската екзархия е учредена той става член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия синод. През 1872 година става Търновски митрополит. Три години по-късно през 1875г. умира Иларион Макариополски, а тялото му е погребано в двора на българската църква "Св. Стефан" в Цариград.

Къща музей "Иларион Макариополски" - Елена

Родната къща на Иларион Макариополски в Елена е превърната в музей. Тя е най-старата запазена сграда в града, като впечатлява със своите архитектурни решения.

В една от стаите й през 1863 година е основано еленското читалище "Напредък".

В къщата са родени също и брат му - Никола Михайловски, виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син - поетът-сатирик и баснописец Стоян Михайловски.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!