Проблемът с мръсния въздух е решим, но липсва политическа воля

12:00, 16 апр 20 / София 25 2147 Шрифт:
Даяна Дюлгерова

Как изолацията заради коронавируса се отразява на атмосферния въздух в столицата? Кои са основните замърсители и как се справят останалите големи европейски градове с проблема? Отговори на тези и други въпроси потърсихме от Георги Стефанов - ръководител практика „Климат и Енергия“ в природозащитната организация WWF.

Какви са нивата на замърсяване на въздуха в дните на извънредно положение? Успя ли социалната изолация „да прочисти“ атмосферния въздух в столицата?

Оставането по домовете на голяма част от населението доведе до намаляване на нивата на замърсяване на въздуха. Особено видно бе това по най-горещите точки по света. През последния месец на извънредно положение буквално зимата в столицата дойде и въпреки че имахме студени дни и сериозно намалял трафик, замърсяването на въздуха от изгарянето на твърди горива си остана проблем в повечето от дните през този период. Въпреки извънредното положение имаше немалко дни с над допустимите нива на замърсяване на въздуха в София. За съжаление, намалелият трафик не спомогна много за „изчистването“ на въздуха на столичани.

Снимка: БГНЕС

Ако приемем, че редуцираният трафик спомогна в малка степен за спадане на показателите на мръсния въздух в столицата, то тогава кои са основните замърсители?

Това е въпрос за един милион долара. Детайлният анализ откъде идва замърсяването в различните периоди на годината, реално отсъства. Липсва детайлният микроанализ, който ни казва - колко процента от замърсяването на въздуха е от трафика (колко от дизеловите автомобили, колко от бензиновите) и колко от битовото отопление, колко от други източници и какви са те. Липсата на намирането на отговори за тези данни показват ясното неразбиране на проблема. Той е решим само, ако имаме яснота за неговия произход.

Тече спор дали целогодишното замърсяване на въздуха от транспорта е с по-голямо негативно въздействие от пиковото зимно замърсяване от битовото отопление, например. Този спор ще продължи вечно, докато не се направят съответните детайлни анализи. Добрата новина е, че в София вече виждаме първите опити да се съставят модели и прогнози, даващи отговори, но все още не е ясно в кой сезон и откъде идва замърсяването на въздуха, което позволява редица спекулации по темата, но също и мерки, които не водят до справяне с проблема.  

Снимка: БГНЕС

Това, че имаме по-малък общ брой дни на силно замърсен въздух на годишна база спрямо години назад е заради естественото подобряване на ситуацията – зимата е била по-благоприятна, например и хората бълват по-малко дим от комините си. По-ниското замърсяване не се дължи на централизирани действия и политики, за огромно наше съжаление, макар че и това ще се случи – неизбежно е.

Къде се намира София спрямо останалите европейски столици по показател въздух? В кои райони на столицата има най-високо замърсяване?

София е на 15-то място по-големина от градове в Европа – тя е един от мегаполисите на континента. Градът се намира в котловина, което изостря сериозно проблема. София често попада не само в най-лошите примери на европейско, но и на глобално ниво поради тези географските специфики. Те обаче не трябва да бъдат оправдание, а причина да осъзнаем сериозността на проблема. Мръсният въздух касае голяма част от населението. По данни на СЗО 18 000 души у нас на година умират от заболявания, породени от мръсния въздух. Пренаселеността на града е друг фактор, който влияе на проблема.

Едни от най-критичните точки в София са кварталите „Павлово“, „Красно село“, „Красна поляна“. В тези райони релефът също е специфичен и вятър почти не духа, но също има и концентрация на източниците на замърсяване на въздуха. Дългият списък от мерки и подсигуреното финансиране всъщност не водят до голям резултат, което за мен остава основният извод от годините усилия. А мерките трябва да бъдат и рестриктивни, и стимулиращи.

Защо например в „Банкя“ мнозинството от къщи се отопляват на въглища? Живеещите могат да бъдат задължени да използват друг тип отопление, за тях проблемът не е финансов. Защо 10-те процента силно замърсяващи дизелови автомобили не бъдат спрени от движение? Същото важи и за ромските махали, където много често заради липса на организирано сметоизвозване, отпадъците просто се палят от живущите.

Снимка: БГНЕС

Може ли да посочите добри световни или европейски практики за справяне с проблема?

Проблемът с мръсния въздух е решим. Два са основните механизма, които работят навсякъде: много строг контрол по всички нива – ако има замърсяващи автомобили, спираме ги, но такава воля от управляващите реално няма у нас. Другият тип са стимулиращите мерки – гратисни схеми, в които хората например да си променят горивната база на отоплението или държавата да им помогне с финансиране за закупуване на електрически автомобили. У нас след 7-8 години популистко говорене, за първи път подобни неща се случиха в миналия отоплителен сезон с подмяна на печки в София, което също е доказателство, че промяната е неизбежна. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама