“Предверие на божественото покаяние” – така християнската църква нарича началото на най-дългия пост в православието – Великият. Той продължава цели седем седмици и приключва ден преди Великден, който тази година се празнува на 19 април. Вярва се, че постейки, хората се отказват от своите грехове, “очистват се” и се доближават до Иисус Христос. И макар че знанието е враг на вярата, ето какво е хубаво да знаем преди, по време и след края на поста.
Защо постим?
Великденските пости се разделят условно на два периода – Света Четиридесетница, символизираща 40-дневния пост на Спасителя в пустинята в подготовка за саможертвата си, и Страстната седмица – последната седмица на Великия пост, в която си припомняме последните дни от земния живот на Иисус Христос. Именно тези седем седмици подготвят душата и тялото за срещата със Христовото Възкресение. Въздържането от храна в този период се спазва както за вътрешна чистота, така и за всеотдайност към Бога. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бог.
Всички праведници са спазвали в малка или голяма степен поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава. Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител, който учи и учениците си да постят. В Стария завет молитвата и поста често се практикуват в случай на бедствие или проблеми. Давид пости, когато разбира че цар Саул и най-големият му син Йонатан са убити. Неемия отделя време за молитва и пост щом разбира, че Ерусалим все още е в развалини. Дарий, царят на Персия, пости цяла нощ, след като е принуден да хвърли Данаил в рова на лъвовете.
Преди да започнем
Тъй като Великият пост е най-дългият, на тялото му трябва време, в което да се настрои, за да може преходът към поста да бъде възможно най-плавен. В този смисъл отказването от различни храни става постепенно – след Местни заговезни не се яде месо една седмица, а след Сирни заговезни – отпадат и млечните продукти и рибата. Малките деца, бременните, възрастните хора, страдащите от хронично или друго заболяване са освободени от пост.
По време на поста
През Великите пости всяка седмица е посветена на определено събитие или личност, чиито дела призовават към смирение. През първата седмица се освещава вареното жито в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден. През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Той посвещава живота си на Божествената светлина, която е Христос. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
На Св. Йоан Лествичник се посвещава неделята от четвъртата седмица. Църквата назидава постещите с неговия пример – “с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел, и изложил в своята “Лествица” опита на своите велики подвизи, за наставление на вървящите по този път”. “Лествица” – Стълбата на Божественото изкачване или Стълбата на рая е трактат, написан именно от Св. Йоан Лествичник. Той е бил широко четен през Средните векове и е известен в голям брой ръкописи. Възможно е дори първият славянски превод да е бил направен в България през X век.
В събота от петата седмица се чества Пресвета Богородица – най-почитаната светица в православието и католицизма и един от основните обекти за разсъждение. В неделята – Преподобната Мария Египетска. Съботата от шестата седмица е посветена на възкресението на Лазар – Иисус Христос го извел от гроба с думите “Лазаре, излез вън!” и го върнал към живот. Шестата неделя – Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Да пречистим тялото
Освен най-дългият, Великият пост е и най-строгият от всички пости. В този период се забраняват цигарите и алкохолът, продуктите с животински произход, като месо, риба, мляко, сирене и яйца. През първата и последната седмица се пази най-строг пост, по време на който не трябва да се консумира олио и гореща храна. През Чистия понеделник – първият понеделник от Великия пост, е прието пълно въздържание от храна. Тогава започва и същинското постене.
Докато постим е изключително важно да пием колкото се може повече вода. Разрешено е приемането на чай – шипков или зелен. За да си набавим желязото и протеините, необходими на организма по време на пост, в менюто ни трябва да присъства разнообразна храна. Сред нея предимно плодове – пресни или изсушени, и всякакви зеленчуци. Разрешен е черният и типовият хляб, както и сухарите. Боб, леща, ориз, грах, всякакъв вид зърнени култури, подправки като куркума, къри, риган, кимион, кардамон, мащерка, прясна мента, черен пипер, индийско орехче, сладки храни, които не съдържат животински продукти и всякакви ядки. По време на постите риба се разрешава два пъти – на Благовещение и на Връбница. Червеното вино е позволено в умерено количество, но само събота и неделя, без първата и последната седмица. На разпети петък не се яде и пие нищо.
Значението на поста върху здравето е повод за разгорещени дебати. За да спазваме поста без да вредим на здравето си, организмът ни трябва да получава всички необходими хранителни вещества през този период. Това са протеини, мазнини, витамини, въглехидрати и микроелементи. Разнообразното хранене по време на пост подобрява функционирането на бъбреците, нервната, сърдечно-съдовата и отделителната система.
Да постим и с душата
Постът не е хранителен режим или диета за отслабване, с която подлагаме организма си на гладуване. Точно обратното – чрез постенето би трябвало да оставим тялото ни да изпита вътрешна лекота, вместо да се фокусираме само и единствено върху храната. Някои хора използват този период, за да откажат вредни навици като пушене или пиене, което говори показателно за силата на волята, която постът отключва у човек. Истинският пост обаче не се прави само с тялото, а и с душата. Той представлява най-вече смирение на духа и ума, затова ползите от него са повече вторични. Въздържанието от определени храни е само елемент от цялостния пост. В този смисъл, не трябва само да се храним постно, а и да се въздържаме от удоволствия, лоши помисли и желания. Постещият човек трябва да отделя повече време за молитва, тъй като в същността си, постенето представлява покаяние, а оттам и средство за спасение.
През поста е добре поне веднъж да се посети Преждеосвещена литургия - литургия на преди осветените Дарове. На нея вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Тази литургия се извършва в сряда и петък през първите шест недели на Великия пост, в четвъртък на Петата Неделя на Великия пост, служи се и в първите три дни на Страстната Седмица – Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда. Началото си тази литургия води още от първите векове на християнството, а първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често. По време на Великия пост трябва да се отделя и особено внимание на четенето на Библията – Словото Божие. Прието е да се прочита и цялото Евангелие, както и творенията на Светите отци. Свети Йоан Златоуст призовавал всичко спестено от периоди, когато се консумира само постна храна, да бъде раздадено на бедните.
След пост
Както преди началото, така и след края на поста на тялото му е необходимо време за се върне към нормалния си режим на хранене. Не бива да се престъпва веднага към месото и млечните продукти, в противен случай ще поставим организма си в състояние на стрес. Поради тази причина захранването след поста трябва да бъде поетапно. И тъй като истинският пост е свързан с пречистване на душата и мислите, завършвам със стих от Библията, с който бихме могли да осмислим същинското значение на Великия пост и не само!
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”. Матей 4:4
Автор: Ивета Василева
Добави коментар