СБЛЪСЪК: Трябва ли независим прокурор да разследва главния?

10:00, 07 яну 20 / Сблъсък 25 5081 Даяна Дюлгерова
1

                                                                                                                                                   

Кабинетът предложи с поправка в НПК и Закона за съдебната власт създаване на ново звено – независим прокурор, който да разследва главния. Идеята е той да има 7-годишен мандат и да се избира с две трети от гласовете в Прокурорската колегия на ВСС. Въпросният обвинител ще оглавява отдел "Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура. Промяната се прави, за да се изпълнят препоръките на Венецианската комисия. По темата потърсихме председателя на Българския хелзински комитет (БХК) Красимир Кънев и преподавателя по конституционно право Борислав Цеков.

Как гледате на идеята главният прокурор да бъде разследван от нова фигура?

Красимир Кънев припомни решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България от 2009 г., което изисква главният прокурор да може да бъде ефективно разследван от лице, което не е в йерархични отношения с него, когато има данни, че той може да е извършил престъпление. „Изпълнението на това решение е на усилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2010 г. и още не е изпълнено. Скоро имаше междинна резолюция на Комитета на министрите, в която предложението на министъра на правосъдието за общ механизъм за разследване на "тримата големи" бе оценено като неудачно. Отделно от това, Венецианската комисия по същото време прие доклад с препоръки, в които направи подобна оценка на законопроекта и препоръча създаване на независим механизъм за разследване само на главния прокурор“, заяви Кънев от БХК.

Борислав Цеков смята, че въпросът твърде много се хиперболизира. „Нека си дадем реална сметка първо за какво точно става дума. А именно - за изключително рядката хипотеза, когато един главен прокурор извърши престъпление по Наказателния кодекс - убие, открадне, вземе подкуп и прочие съставомерни деяния. Сами разбирате, че такава хипотеза нито е всекидневие, нито е често срещана. Поколения напред може да не се случи. Главният прокурор не е потенциален престъпник. Не става дума в никакъв случай за някакъв "контрол" върху всекидневната дейност на главния прокурор, а за едно много рядко срещано изключение. Ето защо, да се превръща този въпрос в централен, е спекулативно и несъстоятелно. Разбира се, няма нищо лошо да се предвиди по-ясен механизъм за процесуално действие и при такава теоретична хипотеза“, смята той. „Има и такава препоръка, произтичаща от едно решение на Съда в Страсбург. Не може да се говори обаче, че е нужен някакъв специален, постоянно действащ орган. Това е несериозно. Какво ще прави този орган - ще стои и ще чака дали някога в живота на това или на следващите поколения, някой главен прокурор евентуално би извършил престъпление по НК? Това, което е необходимо и достатъчно е да се даде възможност на ВСС, ако и когато възникне такава хипотеза, да оторизира ad hoc конкретен прокурор, който да разследва случая без да е под общия надзор и методическото ръководство на главния прокурор. Няма нужда от никакви изменения в Конституцията, защото при такава хипотеза влиза в действие правен принцип, че никой не може да съди сам себе си, както и справедливият процес“, каза той.

Борислав Цеков уточни, че в Германия разследване срещу висшестоящ прокурор се възлага на прокурор от друга федерална провинция, в Испания от колегия към Върховния съд, а в Швеция от омбудсмана или министъра на правосъдието. Според него и България трябва да реши суверенно този въпрос, отчитайки конституционните и институционалните реалности и специфики. „Целият въпрос е, че като се уреди този механизъм, нищо няма да се промени по същество нито за гражданите, нито за правораздаването, защото вероятността да се приложи някога на практика е нищожна“, добави експертът.

Противоречи ли предложението на Конституцията?

Красимир Кънев се позова на член 127, т. 1 от Конституцията, която гласи, че прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, а според т. 3 от същия член тя привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Тези конституционни текстове не предвиждат изключения. Според него от това следват няколко извода. „На първо място, ако се следва сегашната конституционна уредба, лицето, което бъде оправомощено да провежда разследване срещу главния прокурор, следва да бъде прокурор. Един такъв прокурор обаче би бил част от прокуратурата, която в нашата Конституция е изградена йерархично, тоест, главният прокурор би бил началник на този прокурор и би имал всички предвидени в Конституцията и в закона правомощия да се намесва в това разследване. Тоест, прокурорът, който би разследвал главния прокурор не би бил независим“, каза той. Според Кънев, за да бъде извън йерархията на прокуратурата, независимият прокурор трябва да бъде изведен с промяна на Конституцията. „Възможно е разбира се Конституционният съд да изтълкува чл. 127 в смисъл, че прокуратурата няма монопол върху наказателното разследване и върху повдигането на обвинения по дела от общ характер. Но едно такова тълкувание изглежда пресилено. По-добре ще е да се промени Конституцията с въвеждане на изключение“, каза той.

Според Борислав Цеков предложеният от Министерски съвет законопроект в този му вид е оспорим. „Необходимо е да се преработи и прецизира в духа, който очертах - не постоянен орган, а ad hoc оторизиран от ВСС прокурор за конкретния случай. Такава уредба ще съответства на принципа на правовата държава и справедливия съдебен процес. И никакви промени в Конституцията не са нужни, а и не са възможни. Ако някой си въобразява, че само защото на едно радикално политическо малцинство извън парламента или на някой неправителствен кръжок нещо му се струвало или му се искало, и това може да стане причина за промени в Основния закон, значи просто не е в час“, коментира той. Според него конституционни промени са нужни, когато има обществена необходимост и широко експертно, политическо и парламентарно съгласие. „Всичко останало са добри намерения, случайни хрумвания или политически игрички“, отбеляза той.

Изпълняват ли се препоръките на Венецианската комисия за разследване на главния прокурор и ограничаване на влиянието му при вземане на решения от ВСС със създаването на тази нова фигура?

Според Кънев препоръките на Венецианската комисия трябва да се изпълнят, за да се закрие процедурата по изпълнение на решението по делото Колеви. Протакането на изпълнението на подобно важно решение е петно върху международната репутация на България. „Но ВСС не може да вземе решение за създаване на механизъм, който да разследва главния прокурор. Това трябва да стане със закон. Наказателното разследване предвижда многобройни и разнообразни намеси в основни права и свободи на разследвания, които Конституцията и международното право изискват да бъдат основани на закон“, поясни той.

Борислав Цеков е на мнение, че действащата конституционна и законова уредба на ВСС и на прокуратурата е добра и работи. „Какво е мнението на Венецианската комисия няма особено значение, стига родният интелектуален провинциализъм да не въздига на пиедестал тази комисия. Те хората добросъвестно казват как виждат нещата, но забележете - защото българските власти са поискали тяхното мнение. Иначе то няма никаква стойност“, каза още той. Според него комисията е важна за неукрепнали държави, които са в процес на приемане в ЕС или в Съвета на Европа, а ние отдавна сме преминали през този етап.

„Е, как така ще ни дават съвети юристи от Косово - там още се стрелят по улиците, от Украйна, която е една опустошена държава, или от държави като Холандия, които са на доста примитивно ниво от гледище на конституционна уредба. Вижте кой е писал последното становище на Венецианската комисия, което се размахва тук, като някакъв сакрален документ - юристи от Косово, от Холандия и от Ирландия. Даже определени среди ги пуснаха из медиите да раздават акъл. Това няма да ги видите никъде другаде. Хайде малко да държим на националното си достойнство и на държавния суверенитет. България знае и може да уреди тези въпроси далеч по-добре, отколкото Косово. Ако слушахме Венецианската комисия, сега трябваше да имаме поне 20 православни църкви и патриарси. Оттам през 2002 г. казваха, че няма да бъде приета България в ЕС и НАТО, ако се приеме внесения от мен Закон за вероизповеданията. Изслушахме ги любезно и хвърлихме препоръките им в кошчето. Защото бяха правно необосновани и противоречаха на българските национални интереси. И както се вижда и законът работи вече почти 20 години безпроблемно, и страната ни е член на ЕС и НАТО. Сега пак от Венецианската комисия искат да сме били ратифицирали скандалната Истанбулска конвенция, която под булото на борба с насилие срещу жени, прокарва джендър-идеологията. И обществото, и Конституционният съд отхвърлиха тази конвенция“, коментира Борислав Цеков.

Ако предложението бъде прието, то тогава правосъдната ни система няма ли да има двама главни прокурори?

Красимир Кънев не смята, че бихме имали двама главни прокурори. „Главният прокурор има правомощия по Конституция и закон, каквито лицето, което би го разследвало, не се предполага да има. Последното би имало ограничени правомощия само по отношение на главния прокурор“, уточни той.

Борислав Цеков смята, че няма място за двама главни прокурори в правосъдната ни система.„Нито пък правомощията на оторизирания да разследва евентуално престъпление, извършено от главния прокурор, може да бъде някакъв надзорник или по-горна инстанция“, добави експертът.

Кой ще разследва независимия прокурор?

Според Кънев разследващият главния прокурор ще подлежи на наказателно разследване по общия ред.

Борислав Цеков твърди, че ако се приеме вариант да има ad hoc оторизиран прокурор и той извърши престъпление по НК, ще се следват общите процесуални правила. И няма абсолютно никакъв проблем.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Анкета

Ще успее ли вотът на недоверие срещу правителството?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 127 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.