Brexit е на няколко тежки либерални въздишки разстояние, а убедителната победа на Борис Джонсън и консерваторите във Великобритания е последният пирон в ковчега на надеждите за вечно отлагане. При наличните факти, които знаем за предстоящия развод между Европейския съюз и Великобритания с всички финансови параметри, потърсихме две гледни точки за съдбата на нашите сънародници на Острова. Стефан Тафров е виден дипломат и експерт по международни отношения, а Петър Цончев е анализатор, който е завършил образованието и работи във Великобритания.
Какви ще са загубите за българите, които работят и учат на Острова, според Вас?
„Сериозни загуби ще претърпят само тези, които не са успели и няма да уредят статута си на Острова в предвидените срокове“, смята Тафров. По думите му, това, което винаги трябва да се има предвид е, че правилата, които бяха обявени още при правителството на Тереза Мей, могат лесно да се променят от британското вътрешно министерство, макар и частично, което да доведе до усложняване на процеса. Експертът смята, че негатвното отражение върху икономиката след напускането на ЕС ще бъде споделено еднакво за българите, останали във Великобритания и за всички англичани.
По отношение на престой, работа и граничен контрол Петър Цончев очаква минимални до никакви промени, особено по време на преходния период до края на 2020: „Въпреки че все още не е ясно, възможно е студентите от Европейското икономическо пространство да плащат по-високи такси за следване като чуждестранни студенти (в момента таксите за тях са същите като за британски граждани) и по-ограничен достъп до финансиране“, твърди още той.
Губи ли Европа едно от основните си звена?
Стефан Тафров определи излизането на Великобритания от Европейския съюз като един тъжен ден за Европа.
Не това мнение споделя Петър Цончев, според когото Обединеното кралство винаги е спазвало дистанция от останалата част от ЕСи отделянето й няма да е толкова осезаемо: „Дали това дистанциране ще продължи, зависи в най-голяма степен от постигането на сделка за излизане и последващо търговско споразумение с ЕС. Предвид настоящия търговски баланс между Обединеното кралство и ЕС, смятам, че и двете да се случат през 2020“.
Като изключително важно нещо Стефан Тафров посочва изграждането на силни икономически и търговски връзки между съюза и Великобритания. „Годините на напрежение и неяснота трябва да забравени. В интерес ина двете страни е да има близко сътрудничество.“
Възможно ли е да се получи ефектът на доминото и националистическите движения в ЕС да получат по-голяма подкрепа? Какви ще са ефектите?
Тафров е категоричен, че цялата „драма“ около Brexit е разубедила доста европейци от няколко страни, които изявяваха претенция да напуснат Съюза: „Те видяха, че нищо хубаво не се случва.“ Той уточни, че Великобритания не е била толкова тясно интегрирана във всички политики на ЕС, докато за страни, които са изцяло интегрирани, това ще бъде още по-драматично. „Първоначалното опасение, че Brexit ще даде пример, не се потвърдиха, а се получи точно обратното – никой вече не иска да излиза от ЕС. Последиците са разделена нация, неясни икономически перспективи, години на хаос. Нищо позитивно няма, освен нагледния пример за процеса по излизане и съпътстващите го условности.“
„Изборните резултати в Обединеното кралство и Brexit като цяло са част от вълна от антифедералистки настроения в Европа‘‘, твърди обаче Цончев. „Очаквам, че този процес(по децентрализация – бел.ред.)ще продължи, но по-скоро като противовес на опитите за централизация на власт в ЕП и ЕК (най-вече за имиграция, данъчна хармонизация и енергийни политики)“, отбелязва той,но и настоява, че няма да има големи сътресения и излизане на други държави от Съюза.
Показно за какво беше победата на Консерваторите?
„Видя се, че демокрацията работи. Британците – прави или не, избраха това, което смятат за „по-малкото зло“.“ Според Тафров, победата на Джонсън е била предизвикана от ултралявата кампания на опонента му Корбин, който е смятан за най-слабия лидер на лейбъристите от десетилетия насам.
Цончев отбелязва, че преди всичко,причината е в липсата на яснота за Brexit. „Продължителното отлагане на излизането от Европейския съюз беше разглеждано като нещо отрицателно и от поддръжниците, и от опонентите му. Същевременно, програмата на Лейбъристката партия на Джеръми Корбин съчетаваше още нерешителност за Brexit със значително повишение на данъчното бреме.“
Добави коментар