Паметните личности, които България загуби през 2019 г.

15:00, 28 дек 19 25 5332 Шрифт:
Любомира Николова Автор: Любомира Николова

2019-а беше белязана и от загубата на бележити българи, велики личности, които освен, че ще останат в сърцата ни завинаги, имената им ще отекват и ще се споменават и от бъдещите поколения. Защото не бяха само големи личности, те бяха големи хора.

Театърът и киното изгубиха Великите Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова и Иван Ласкин

България загуби най-големия си пазител - син, родолюбец, патриот, журналист, историк, автор на редица книги и основател на първата частна информационна агенция и радиоверига "Фокус" Красимир Узунов.

Простихме се с вицепрезиденти, бивши министри, поети, композитори, музиканти, журналисти, спортисти и общественици.

Запазихме многократно минута мълчание, в памет на всички тях...

 

Иван Ласкин

Снимка: БГНЕС

На 6 януари на 48 години ни напусна Иван Ласкин - без съмнение беше една от най-ярките фигури на българската сцена – театрална, телевизионна и филмова.

Ласкин започва актьорската си кариера със снимките на един от най-известните детски телевизионни филми у нас – „Васко да Гама от село Рупча”.

Завършва актьорско майсторство при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1994). Дебютира в ролята на Джими Портър в МГТ „Зад канала” (1994).

Работи в МГТ „Зад канала” (1994 – 1997) и в Театър „Българска армия” (от 1997). Гастролира в НТ „Ив. Вазов”, НДТ „Сълза и смях”, Театър „199”.

„Станах актьор, защото осъзнах, че няма с какво друго да се занимавам. Ако занапред открия нещо друго, смислено, свързано с изкуството, бих се захванал с него. Професията ми е интересна и интересът ми към нея се е запазил и до днес. Попаднах в един много хубав клас, сред много добри преподаватели. Имах шанса да бъда разпределен в няколко централни роли: Ромео от „Ромео и Жулиета” на Шекспир, Анубис от „Адската машина” на Кокто, Джордж от „Нашият град” на Торнтън.”

 

Красимир Узунов

Снимка: Личен архив - Любомира Николова

На 25 февруари на 56 години, внезапно почина Красимир Узунов. Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 година в град Пещера. Завършва с отличие Висшето военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ в Шумен през 1985 година, специалност Политически профил. Произведен е в чин лейтенант на 31 август 1985 г. Випуск „Сливнишки“. Служи във ВНВАУ през 1985 – 1987 г. През 1987 г. печели конкурс във вестника на Сухопътните войски. През 1989 г. вестникът е закрит, заради публикуване на руските романи „Белите одежди“ и „Живот и съдба“.През 1988 г. е произведен в чин старши лейтенант. През 1989 – 1990 г. служи в поделение на Строителния сектор на МНО в Казичене. През 1990 г. с конкурс е назначен за заместник-началник на Международни информация във вестник „Народна армия“. По това време става известен с прякора „Поручика“, след като публикува коментар във вестник „Демокрация“, подписвайки се като Поручик Красимир Узунов.

През 1990 г. създава първия клуб на Офицерската Легия „Раковски“ в Шумен, избран е за неин говорител.

Напуска армията през септември 1991 г. заради участие в парламентарните избори на 13 октомври 1991 г. в листата на „Конституционният форум“ на професор Николай Генчев, като водач на листата в Кюстендил.В края на октомври 1991 г. се завръща на военна служба и е назначен началник на отдел „Информация“ в Министерството на отбраната в екипа на министър Димитър Луджев. През май 1992 г. подава оставка и напуска окончателно армията. Работи в Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Пише коментари за различни издания и издава книги.

На 30 октомври 1998 г. е обявен за нежелана персона за комунистическото правителство на Македония на Бранко Цървенковски. Забраната да посещава Македония е отменена от правителството на ВМРО-ДПМНЕ на премиера Любчо Георгиевски.

На 7 юни 2000 г. създава първата българска частна информационна агенция „Фокус“, 4 години по-късно и Радио "Фокус" – Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига "Фокус".

Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история. Автор е и на десетки произведения с военна и историческа насоченост, последните от които „Каймакъ-Чаланъ“, „Епопеята на Добруджа“ и „Азъ служихъ при Дранговъ“.

На 20 септември 2016 г. е основният организитор на военната церемония и заупокойната молитва в памет на загиналите български офицери и войници в боевете на връх Каймак-Чалан през септември и октомври 1916 г. Инициатор е и на изграждането на постамент на полковник Борис Дрангов в двора на Военна академия „Г.С. Раковски“, както и на изграждането на паметника на 9-та пехотна Плевенска дивизия, който не дочаква.

До последния си дъх, Красимир Узунов служеше на България!

 

Жорж Ганчев

Снимка: БГНЕС

На 19 август на 79 години си отиде политикът и общественик Жорж Ганчев. Той е роден на 29 август 1939 г. в Пловдив.

Георги Ганчев Петрушев, станал известен като Жорж Ганчев, е български политик, многократно кандидат за президент, народен представител, основател и председател на Българския бизнес блок. След 10 ноември 1989 г. участва в учредяването на  СДС.

Шампион е на България по фехтовка, играе баскетбол в „Академик“, София. Следва в Националната спортна академия при Ференц Магяр (Модьор).

Британски и американски театрален и кинодеец (актьор, режисьор, сценарист, драматург, продуцент), американски и български писател. Ганчев е и бивш сътрудник на Второ главно управление на Държавна сугурност между 1970 и 1990 г. с псевдоним „Жорж“. 

 

Стефан Данаилов

Снимка: БГНЕС

На 27 ноември на 76-годишна възраст ни напусна легендата на българското кино  Стефан Данаилов (Ламбо). Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942г. във София.

Първоначално Данаилов смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

Актьорската му кариера започва, още когато е дете с участието му в игралния филм „Следите остават“.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“, където играе майор Деянов.

Стефан Данаилов участва в повече от 80 филма. Има множество награди от национални театрални и филмови фестивали - награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми.

Актьорът става популярен и в чужбина с ролята си в италианския сериал „Октопод“.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Играе и на сцената на Театър 199. Ролите му в театъра не го спират да продължи да се снима в киното и телевизията.

От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Многобройните роли на Стефан Данаилов в театъра, киното и телевизията не му пречат и той прави и кариера в политиката. Той е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП. В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата. На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

Една от най-емблематичните му реплики, с която ще бъде запомнен е от филма „Дами канят“:  „Душа, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“...

 

Стоянка Мутафова

Снимка: БГНЕС

 

На  6 декември на 97-годишна възраст почина легендарната Стоянка Мутафова. 

Голямата българска актриса Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Истинското й име е Стояна, но в афиш то е объркано и днес е позната на всички като Стоянка.

Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага. Работи в театър в Прага, а след това в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна е с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г. осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Стоянка Мутафова има три брака. През 1946 г. се омъжва за първия си съпруг - чешкият режисьор Роберт Роснер. Тогава е на 23 години, а той – на 51. Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария. Третият съпруг на Мутафова е великият български актьор Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.

Стоянка Мутафова е вписана в рекордите на Гинес като „най-възрастната играеща актриса в света“.

 

Освен тях България осиротя и заради загубата на третият вицепрезидент на България Тодор Кавалджиев, първият телевизионен водещ на сутрешен блок у нас Величко Скорчев, известеният поет, писател и общественик Любомир Левчев. Загубихме и най-продаваният композитор в света Милчо Левиев. Последно сбогом казахме и на музиканта Марио Събев известен като Буги Барабата, на анализаторa и политолог Алекс Алексиев, син на карикатуристa Райко Алексиев, както и на есеиста, публицист, театрален, литературен и телевизионен теоретик, критик, доктор на науките, създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания проф. Юлиан Вучков, депутатът Любен Корнезов, историкът и бивш министър на образованието Игор Дамянов.

В последния им път изпратихме журналиста и продуцент Весела Тотева, актьорите Васил Димитров и Йосиф Шамли,народната певица Стефка Кушлева, дългогодишния директор на народния театър "Иван Вазов" Павел Васев, главния секретар на СЕМ Борислав Шабански, волейболната легенда Светослав Стойчев, футболната Иван Вуцов, международния съдия по борба Илия Печикамъков, олимпийския шампион по класическа борба Димитър Добрев и редица други. Нека светъл бъде техният път.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама