Събитията, белязали България през 2019 г. (Част II)

10:00, 29 дек 19 / Общество 25 4808 Виолета Иванова
Снимка: ТОПНОВИНИ

Измина още една година и в края ѝ по традиция се обръщаме назад, за да си спомним случилото се и да направим равносметка на постигнатото. 2019 г. беше динамична година. През изминалите 12 месеца станахме свидетели на големи обществени скандали, сериозни и неочаквани кризи, обществено недоволство, но видяхме и нови проекти, опити за промяна и много добри новини за успехи и постижения.

Екипът на ТОПНОВИНИ събра десетте най-важни събития, които белязаха отминаващата 2019 г. Вече Ви представихме първата част,ето и втората част от тях:

Кризата „Африканска чума“

Стотици хиляди прасета бяха евтаназирани у нас тази година, след като в страната пламна епидемия от Африканска чума. Засегнати бяха не само хора, които гледат прасета в задния си двор, но и много свинекомплекси.

Част от хората в сектора определиха епидемията като най-голямата криза в българското животновъдство, други я сравниха с катастрофа. В борбата срещу болестта освен Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се включи полицията, жандармерията и дори армията.

Над 30 000 стопани, които доброволно заклаха прасетата си заради разпространението на африканска чума по свинете в страната, получиха по 300 лв. за дезинфекция на дворовете си. Данните на земеделското министерство сочат, че одобрените заявления за подпомагането са от общо 182 общини. Те обхващат повече от 1700 населени места в страната.

В момента се работи по законодателни промени, които трябва да въведат изисквания за биосигурността в различните видове стопанства в страната - лични дворове, малки ферми, големи производители. Очаква се да бъде въведено и правило, че в личните стопанства могат да бъдат отглеждани до максимум три прасета вместо сега разрешените пет.

Африканската чума по прасетата не е само наш проблем. Болестта порази животни по целия свят, като кризата е най-сериозна в Китай. У нас тя най-вероятно идва през Румъния. Страната изпадна в тежка ситуация миналата година, след като заболяването обхвана голяма част от територията на страната и навлезе в индустриални производства. Още тогава българското Министерство на земеделието обяви, че предприема мерки, за да избегне разпространяването. Дори беше изградена предпазна ограда по границата. Това обаче не свърши никаква работа.

Към днешна дата продължава да се съобщава за нови огнища на заболяването.

На фона на кризата с чумата в редица държави по света, а и у нас беше отчетено покачване на цените на свинското месо.

Скандал и рокади в БНР

На 13 септември сигналът на програма "Хоризонт" беше прекъснат за 5 часа. Това стана, след като ден по-рано ръководството на БНР реши журналистката Силвия Великова да бъде свалена от ефир, а съдебният ресор да ѝ бъде отнет. Журналисти от радиото разказаха, че искането било Великова да бъде свалена от ефир „поне до избора на Гешев за главен прокурор“. Новината предизвика бурно недоволство сред колегите ѝ, които излязоха на протести пред сградата на националното радио. Силвия Великова беше върната като водещ и репортер след намесата на премиера Бойко Борисов.

Генералният директор на БНР Светослав Костов пък беше извикан от Съвета за електронни медии (СЕМ), за да даде обяснение по казуса със спрения ефир. Пред СЕМ Костов обясни, че сигналът на програма "Хоризонт" е бил прекъснат заради проблем с оптичен кабел. Още тогава от СЕМ се усъмниха в тази версия, тъй като има и други технически варианти за подаване на сигнал, а и по същото време програма "Христо Ботев" на БНР се е излъчвала. Костов така и не отговори на въпросите - не бил инженер.

След множество изслушвания пред различни органи и комисии мандатът на избрания само няколко месеца по-рано генерален директор на БНР Светослав Костов беше прекратен предсрочно. В момента тече процедура по избор на нов генерален директор на БНР. Изслушванията на концепциите им пред СЕМ ще бъдат на 20 и 21 януари. Новият шеф на радиото ще бъде избран на 22 януари 2020 г. Дотогава временен генерален директор на БНР е Антон Митов, който доскоро бе директор на архивния фонд в радио.

До момента причините за прекъсването остават официално неясни.

 

Съвместими с НАТО с новите изтребители F-16

След три години България най-накрая ще придобие съвместими с НАТО изтребители. Очаква се първите изтребители F-16 Block 70 да бъдат доставени до средата на 2023 г. Четири бойни самолета ще бъдат доставени до края на 2023-та, а последните през първото тримесечие на 2024 г. Стойността на проекта е 2,2 млрд. лева, като затова държавата емитира и държавен дълг, за да може да допълни сумата от вече гласуваните 1,8 млрд. лева.

Страната ни ще трябва да покрие сама разходите за приспособяване на авиобазата "Граф Игнатиево" към нуждите на новите изтребители F-16. При необходимост ще трябва да се закупи и допълнително въоръжение.

Основни критици на сделката бяха БСП и президентът Румен Радев. Държавният глава дори наложи вето върху Закона за ратифициране на четирите договора по сделката със САЩ за закупуването на осем изтребители. Според него по сделката не е постигнато необходимото национално съгласие, прокарана е през парламента по "бърза писта" и не осигурява необходимия пакет оборудване, въоръжение и обучение.

Президентът, който преди това командваше Военновъздушните сили, избра шведските изтребители "Gripen", но ГЕРБ направи проучване, което засече нередности около проекта и на практика го рестартира.

Президентът обяви избора на САЩ и F-16 за "триумф за лобизма", а през последните месеци той и хора от екипа му критикуваха остро сделката. Радев на няколко пъти обясни, че не се обявява срещу изтребителите F-16, a не приема начинът, по който правителството избра САЩ.

След закупуването на самолетите правителството предвижда да закупи и нова техника за нуждите на Сухопътните и Военноморските сили. В момента се подготвят проектите за придобиване на нови бронирани машини и патрулни кораби, които общо се очаква да излязат над 2 млрд. лева. Сделката за корабите е по-близо до реализиране, като за фаворит се смята българската компания "МТГ Делфин". Проектът за бронираните машини се движи с много неясноти, интереси и спорове, но МО най-накрая поиска оферти от четири компании.

Слави Трифонов направи партия и телевизия

В началото на месец май Слави Трифонов съобщи, че „Шоуто на Славипо bTV спира да съществува на 31 юли. Като мотив той посочи, че екипът на предаването не се чувства „част от медийната среда“ у нас.

Погледнете всичко около вас, как е организирано и как работи, и ми кажете - вие чувствате ли се на място? Така се чувстваме и ние. Като хора, работещи в телевизия, ние правихме през тези години нещата така, както ги усещаме. Бихме желали медийната среда да е друга”, заяви Трифонов, като подчерта, че решението му не е резултат от търкания с bTV.

Малко след новината за раздялата си с bTV, телевизионният водещ съобщи, че е купил телевизия "Стара Загора" и стартира собствена, която се казва „7/8 ТВ“. Тя започна излъчването си на 4 ноември в 19:00 часа. Обявено бе, че програмата ще бъде 5-часова, като поне първоначално не се предвиждат новини и спортни емисии. Разпространението и е по кабел и сателит. „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ се казва авторското предаване на шоумена, което се излъчва в 22:00 часа.

На 5-ти октомври шоуменът учреди и партията си „Няма такава държава“. Това стана набързо и при закрити врата. В началото на декември Софийски градски съд отхвърли молбата за регистрация на политическа партия „Няма такава държава“. Мотивите на съдебния състав, с председател Татяна Костадинова, са два - името и емблемата на партията, в която има вградено българското знаме.

 

Оставка в БФС

Расистки скандал и съкрушителен разгром с нула на шест - резултатите от мача между България и Англия. Расистките коментари обаче предизвикаха огромен скандал и силен отзвук в световните медии. Напрежението стигна още по-далеч и премиерът Бойко Борисов поиска оставката на президента на БФС Борислав Михайлов и осъди остро поведението на агитките. Освен това правителството обяви, че прекратява всякакви отношенията с футболния съюз.

Първоначално, Михайлов отказа да се оттегли. „Разбира се, че няма да подаде оставка”, каза Христо Запрянов, директор „Маркетинг и комуникации” към БФС. Оказа се, че по законите на Световната и Европейската футболна федерации, на които БФС е член, държавата няма право да изисква и да се меси. Няколко часа по-късно Борислав Михайлов се оттегли.

Премиерът нареди и да се направи ревизия в БФС. Екипи на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Спецпрокуратурата влязоха в офисите на футболния съюз. Иззети са документи, разговаряно е и с футболни съдии. Премиерът Бойко Борисов коментира, че това било дълго планирана акция, която няма общо с другите събития.

Драмата в БФС обаче не приключи, а напротив – задълбочи се. Дългогодишният вицепрезидент Йордан Лечков беше освободен от поста си. Мястото му като първи вицепрезидент и отговорник за националния отбор пое Емил Костадинов. Той обаче твърди, че заседанието на изпълнителния комитет е било нелегитимно.

След оставката на Боби Михайлов и последвалото назначаване на Михаил Касабов за временно изпълняващ длъжността Лечков оспори и подаде иск в съда. Той дори обяви, че не е подавал оставка.

Кой ще е новият президент на БФС ще стане ясно на извънредния Конгрес, който ще се проведе на 7 юни 2020 г.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Анкета

Ще сте дисциплинирани ли ако облекчат мерките срещу COVID-19?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 81 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.