Този петък анализаторите Кристиян Шкварек и Николай Облаков влизат в схватка по въпроса: "За" и "Против" електическите тротинетки? Шкварек е "За", а Облаков "Против".
Автор: Кристиян Шкварек
Безсмисленото унищожаване на поредния бизнес в България
Тази година в София навлязоха 4 фирми, предлагащи услугата на електрическите тротинетки. Въпреки първоначалния скептицизъм, а и доза подигравки, тротинетките всъщност станаха доста популярен метод за предвижване из града, особено из центъра. Най-популярни са сред младите и учениците, но на тях можем често да видим и някой друг костюмар, закъсняващ за среща, комуто тротинетката предлага всъщност един удобен начин да спести време в час пик. Просто плащаш онлайн, активираш намерената някъде из града тротинетка, скачаш на нея и си на търсеното място учудващо бързо. Този нов метод на предвижване в града има значителен брой плюсовe за хора в такива ситуации, голяма атрактивност за младите, а не на последно място и сериозна икономическа полза под формата на все повече фирми за тази цел, които инверстират в България. Сега, обаче, всичко това е под заплаха да се срине поради приемането на зле написан закон.
Наскоро бяха публикувани за обсъждане нови текстове в Закона за автомобилните превози (ЗАП), които предвиждат стриктното регулиране на тротинетките. Държавната регулация по принцип е нож с две остриета – тя може да е изключително полезна и нужна, когато е направена правилно, а може и да вреди в други случаи. Този случай е такъв – ЗАП ще предвижда неща, относно тротинентките, които де факто чупят логиката на тяхното ползване. Задължителното носене на каска е едно такова нещо. То де факто ще смъкне от тротинетките почти всички младежи и ученици, които се забавляват с тях преди или след училище. Ще смъкне онези, които скачат на тротинетката без да са го планирали, просто защото закъсняват за някъде или са в парка и им е хрумнало да ги пробват. Лесното, удобно ползване на тротинентките – нейната най-голяма сила и маркетинг двигател, ще бъде премахнато. Ако всеки човек, който ползва тротинетка трябва преди това да си е купил и донесъл със себе си каска, това чисто и просто ще откаже повечето клиенти на услугата.
Ефектът от това да откажем с подобни наредби повечето клиенти на тротинетките би могло да се види като незначително или маловажно за определени хора. Все пак имаме изкушението когато нещо не ни интересува, или дори ни дразни, да не сме безразлични към съсипването му. Аз също не ползвам тази услуга, но не виждам защо трябва да се съсипва със закон нечии бизнес, при това на няколко (към момента), компании, решили да инвестират у нас. Какво послание изпращаме на чуждите инвеститори с това? „Инвестирайте у нас и ние в последствие ще прокараме закони, с които да ви съсипем инвестицията“? България се нуждае тъкмо от обратното, за да успее да догони другите европейски, че вече и източноевропейски, страни.
Отвъд икономическата щета следва да разгледаме и тази за самия град. Трафикът е сред основните проблеми на всеки голям метрополис като София. Това да смъкнеш максимално хора от колите е фундаментално за бъдещето му развитие – дали той ще стане като Копенхаген и Амстердам, или като Истанбул и Делхи. Дали ще има един спокоен и приятен център, или той ще се усеща като кръстовището на няколко задръстени магистрали. Поради това, че избирам развитието на София да следва европейските, спокойни и уредени градове, аз се радвам когато повече хора слизат от колите, че и от метрото, и избират да се предвижват с методи тип колело или тротинетка. Не е нужно аз самият да го правя, за да оценявам, че то прави града ни по-добър.
На последно място, но не по важност, е щетата, която това ще допринесе в сферата на полицейската работа. Към момента България е една от страните в Европа с най-голям брой полицаи на глава от населението, но същевременно с най-ниска разкриваемост и превенция на редица престъпления. Това е така поради редица организационии, политически, а и културни особености. Но нещото, което най-силно спомага това е наличието на редица забрани, които са изключително маловажни и/или ненужни, но дават на служителите на реда възможност чрез тях масово да си попълват квотите и симулират работа. Криминализацията на тревата, например, е нещо такова, което спомага полицаите масово да гонят разни ученици по градинките и да отчитат това като свършена за месеца работа, вместо да гонят истински опасни престъпници, дилъри, мутри и крадци. Опасявам се, че със закона за тротинетките това само ще се подсили – ще имаме поредното нещо, което де факто не вреди никому, но е изключително удобна играчка на служителите на ред и КАТ да се занимават, глобяват хората и симулират истинска работа за обществото. Определеният брой хора на тротинетка, хванати и глобени за каране без каска, докато говорят по телефона, докато са успоредно един до друг или докато не я държат с двете ръце ще бъде процент от ежемесечната работа на служителите на реда, който ще замести по-важна и нужна такава. Точно като в момента редица неща, с които те се занимават, са маловажни и там просто, за да демонстрират активност.
Като етатист, националист и консерватор аз съм на мнението, че държавата трябва да е силна и ефективна. Тя няма как да е нито едно от двете, ако нейните служители гонят тийнейджъри на тротинетки, вместо мутри, дилъри и крадци. Тя няма и как да е просперираща, ако законите ѝ гонят чуждите инвеститори, а градовете ѝ са неприятни за живеене и задушени от трафик.
Автор: Николай Облаков
Проблемът с тротинетките е меко казано не най-важният в държавата
Важното начално уточнение е, че проблемът с тротинетките е меко казано не най-важният в държавата. Въпреки това (или може би точно заради това) те предизвикват значителна обществена реакция, особено в социалните мрежи.
Откакто дебютираха на вътрешния пазар тези превозни средства предизвикаха възмущение във всички видове участници на пътя (и извън него) – от пешеходци до шофьори, както и кучешкото население на София. Всъщност у почти всички, с изключение на живущите около улица „Цар Иван Шишман“. В този ред на мисли, те са много близки до друга изключително обичана каста – тази на велосипедистите – неслучайно и в новия закон са почти дословно приравнени с тях.
Необходимост от такъв закон имаше – не просто, за да се наложи някаква уж ненужна регулация, а защото това ощетява всички други участници в движението. Ощетява пешеходците от и без това немногото пешеходни зони. Ощетява шофьорите от това да внимават за още една напаст без никакви отличителни знаци, които са почти неразличими по повечето пътища.
Ощетява ги и защото, без такъв закон само за тези превозни средства практически ги поставя над закона. Което, на практика знаете кой винаги ще е виновен в случай на произшествие, нали?
Ограничаването предимно до велоалеите и ясното разделение на пътищата, които може да се използват тротинетките е стъпка напред. Също и възрастовото разграничение. Ако не сте готови да го приемете, значи нямате никакво право да се вайкате за „войната по пътищата“.
Анархистическите тези, че „пазарът“ ще разреши от само себе си този проблем са такива, каквито винаги са били – абсолютна утопия. Няма как пазарът да разреши проблемът, че в доста тесните тротоари в момента малкото останали пешеходци се борят за пространство с движещи се с бясна скорост тротинеткаджии. Пазарната надпревара може да се случи само в регулаторната рамка, която да постави на равна нога различните типове придвижване.
Всички помним лежерния трафик от детството си – донякъде от носталгия, донякъде от това, че наистина беше предимно такъв. Истината е, че особено в София случаят вече не е такъв и придвижването е все по-опасно. Нямаме никаква нужда от още една потенциална опасност.
Тук е моментът да споменем и това, че точно най-милеещите за град „първо за пешеходците“ са най-големите защитници на липсата на регулация за тротинетките. Нали сме загрижени за майките с колички? Всъщност дали всичките подобни лозунги, не са просто някаква позьорщина и парвенющина в линията да се направим, колкото е по-възможно на „европейци“? Което от своя страна е просто израз на дълбоки провинциални комплекси.
Законът е добър и поради една друга причина – безполезните, зле планирани и още по-зле изпълнени велоалеи (гледам към теб „Раковска“) най-накрая ще бъдат използвани от повече от двама човека дневно. Не и през зимата де, но все пак, все пак….
Новият закон е далеч от перфектен, но поне поставя някаква рамка, в която да могат да се сложат и тротинетките. Остава да се види и доколко ще бъде прилаган.
Добави коментар