Този петък анализаторите Кристиян Шкварек и Николай Облаков влизат в схватка по въпроса: "За" и "Против" новия политически проект на Слави Трифонов? Облаков е "За", а Шкварек "Против".
Слави Трифонов като огледалото на Прехода
Автор: Николай Облаков
Започвам с важното уточнение, че съм последният човек, който би тръгнал да защитава политики тип „няма ляво-няма дясно“ и в тази връзка потенциален гласоподавател на партия „Няма Такава Държава“.
Ключовата дума тук, обаче, е „политика“. Защото около гологлавия шоумен (excusez moi за журналистическото клише) се говори за всичко друго, но не и за политика. В навечерието на 30-годишнината от началото на прехода, аналогията, която можем да направим е повече от очевидна. Защото и през тези тридесет години говорим за всякакви конюнктурни проблеми, но рядко за реална политика.
Звездата на Трифонов изгря малко след падането на комунизма, точно както на повечето хора в активна възраст днес.
След това сваляше Виденов – точно както мнозинството от българските граждани. Защото всички помним студа на протестите, независимо дали сме били още деца, младежи или възрастни.
Последва рязко намразване на Иван Костов – точно както мнозинството (за съжаление) от българските граждани. За разлика от тях, той поне имаше по-персонални причини. А дали действително е мнозинството (отново – за съжаление) е социологически доказан факт.
Междувременно в тези времена се появиха и слухове за връзки с подземния свят – но тези, които бяхме съзнателни по тези времена помним какви бяха и че рядко можеше да се намери някого без такива. Независимо дали са верни или не.
В следващите години както повечето българи и той повярва на Симеон Сакскобурготски. И точно толкова бързо го разлюби. Точно както…знаете какво следва.
В тези времена, мутренски или не, бедни или да, българите имахме ясна и дефинирана цел и по-важното, като следствие – надежда и посока. След като ги постигнахме – влизането в НАТО и ЕС и ние, точно като Трифонов загубихме фокус – „и сега какво?“.
Нека да отдадем това, което се дължи – защото навсякъде по света, ако си приблизително 30 години в ефир заслужаваш поне капка уважение. Повечето време – дори лидер по рейтинг.
Ако си способен да напълниш стадион „Васил Левски“ след тях – също.
Дребнобуржоазната атака относно чалгата, обикновено се води от редовни посетители в (кажете-някое-чалга-заведение) и възхищаващи се в „социалните послания в музиката на Азис“, така че подобна парвенющина едва ли може да бъде вземана насериозно. Особено забавен беше воят на фейсбук инфлуенсърите и либералните медии относно „лошия старт“ на телевизия 7/8, което беше опровергано само ден по-късно от данни за около милион и половина зрители.
Изключително неприятен синдром, особено сред ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ е остракирането и отричането на всичко, свързано с дадена личност, само на базата на един фактор. Това определено е симптом на фанатизирана секта, но срещу Слави Трифонов се обявяват далеч не само те – а абсолютно всички от политическия спектър. На първо място ГЕРБ и БСП, поради застрашеното им лидерско политическо място. На второ патриотичните формации, поради естественото навлизане в тяхното пространство.
„Няма такава държава“ може да бъде критикувана политически – с политически аргументи. Този дебат отсъства от българската сцена като цяло, а сме свикнали да се фокусираме върху дребнотемията. И така 30 години.
И заради това Слави Трифонов е огледалото на българския преход – малко чалга, малко рап, малко рок, малко етно, с разделящо минало, с уморено настояще и неясно бъдеще. Точно като целия ни народ през последните тридесет години.
Слави - „Политикът на Шрьодингер“
Aвтор: Кристиян Шкварек
В политиката на България в момента витае един „призрак“: призракът на политическата партия на Слави Трифонов. Обсъжда се каква ще бъде тя, с кого ще се коалира, колко ще вземе на избори. Всички са притаили дъх, особено в партийните централи, и от всякъде се носят слухове, понякога граничещи с конспиративното. В повечето случаи този разговор се свежда до чисто партийното и конюнктурното – кого би подкрепил и кому опонирал, евентуално, бъдещият политически проект на Слави. Аз ще направя нещо различно – ще заема позиция от напълно теоретична и идеологична гледна точка. Не срещу Слави, или дори партията му, а срещу нещо, което ме притеснява, че може да е част от бъдещия му проект. А именно тежката липса на ясна и отчетлива идеология в българските политически субекти, партии и политици.
Обликът на Слави като бъдещ политик, и на неговата партия, към момента изглежда тъкмо обратното на това, което аз вярвам, че трябва да се превърне в норма в българската политика. Този облик за сега изглежда по-скоро деидеологизиран, популистки и олицетворяващ антисистемност, отколкото нещо, което да заема ясна и смела позиция на политическия компас. Ако някой ви попита като какъв виждате политика Слави Трифонов и неговата партия, какво ще му отговорите? Националист – Глобалист? Евроатлантик – Евразиец? Прогресист – Консерватор? Религиозен – Антирелигиозен? За еврото – против еврото? Про-пазарен – социалистически?
Имаме ли към момента дори беглата представа в коя насока по тези основни разделителни линии ще се развие неговия проект? Аз поне нямам, а смея да твърдя, че следя от близо както личността на Трифонов, така и последните развития около проекта му. Ако до момента не съм получил отговор на тези фундаментални въпроси, това ме кара да получавам една „червена лампичка“ в главата. Предупреждение да не си давам подкрепата за нещо, чиито идеологичен, геополитически, икономически и социален курс не мога да предвидя. След като не мога да го предвидя то това значи, че би било крайно рисковано за всеки човек със силни позиции по фундаменталните политически въпроси да застава на позицията „За“ Слави Трифонов в политиката. По простата причина, че утре може да се окаже, че това ще ви вкара в позицията да се обяснявате защо подкрепяте проект и политик, който е заел крайно противоположна за вашите идеи и твърдения страна. Аз решавам да напиша този текст сега, с който не подкрепям текущия проект на Слави Трифонов преди да съм видял ясно заети позиции по основните идеологични и политически раздвоения, тъкмо за да не ми се налага в бъдеще да оправдавам подобно действие.
Всичко това, разбира се, би могло да се промени на даден етап. Утре Слави би могъл да излезе с ярки, категорични и добре обосновани позиции по основните теми в политиката и идеологията. Това би улеснило избора на всеки от нас, но тук идва въпроса дали изобщо има причина да очакваме нещо подобно. Немалко партии и политици в модерната история на Европа са избирали да не правят подобно нещо, а да изграждат себе си изцяло върху амплоато на анти-статуквото и изпразнената от съдържание демагогия. Аз се надявам искрено това да не се случи с проекта на Трифонов, тъй като то само би допринесло за вече наболялата липса на ясни идеологически граници в българската политика. Следователно към момента политическият проект на Слави е в ситуацията на нещо като „Котката на Шрьодингер“ – едновременно съдържащ идеология и смисъл, както и изпразнен от такава популизъм. До момента, в който „кутията“ се отвори и разберем кое от двете „състояния на котката“ е валидно. За мен най-далновидната позиция на човек, преди това отваряне, е да не подкрепя сляпо нещо, което може да се окаже както напълно отговарящо на неговите възгледи и идеи, така и тъкмо обратното.
Добави коментар