Какво е „Европейският начин на живот“?

11:30, 13 сеп 19 / Територията на Шкварек 25 2932 Кристиян Шкварек
1

Комисията ще защитава „Европейския начин на живот“, но дали този на историческа Европа, или този на Новата Вавилонска Кула?

Предисторията


Тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви новите ресори и комисари. Немалко от тях породиха реакции на учудване или критика. Сред тях имаме ресори от типа на „зам.-председател по ценностите и прозрачността“ ,  „изпълнителен зам.-председател по икономиката в интерес на хората“ и „изпълнителен зам.-председател за Европейския зелен пакт“. Един от ресорите, обаче, като че ли породи най-голяма реакция, учудване и неразбиране: „зам.-председател по съхраняване на европейския начин на живот“, възложено на Маргаритис Схинас от Гърция.

Официално позицията следва да се занимава с въпросите на миграцията и сигурността. В следствие на това самото наименование на ресора породи огромна реакция от страна на левите и прогресивни сили в Западна Европа и Брюксел. Редица политици от фракцията на Зелените, Социалистите или френските Либерали изразиха позицията, че така формулирано името на ресора подсказвало, че миграцията и външните култури били заплаха за „Европейския начин на живот“, което пък само по себе си било расистко, ксенофобско и неприемливо твърдение. Френският евродепутат от Зелените Карима Дели например написа в Туитър, че подобно наименование и намека, че миграцията към Европа застрашава европейския начин на живот е дори „обида към европейските ценности“. Следователно, името би следвало да бъде сменено. 

До момента няма отговор от страна на Урсула фон дер Лайен по въпроса и е напълно възможно в следствие на широката опозиция от страна на левите и либералите към това наименование то да бъде в крайна сметка сменено. Имат ли, обаче, реален аргумент в случая прогресивистите? Обида ли е към европейските ценности подобно име, подобен ресор и изобщо представата, че Европа има нужда от защита?

Какво е „Европа“?

Модерният човек говори за „Европа“ като за нещо, което сякаш го е имало винаги. Нещо константно. Една географска, културна, политическа и цивилизационна област, която малко над 700 милиона души наричаме свой дом. За модерния човек „Европа“ може да е Средиземноморието и наследството на Римската Империя, за друг две световни войни и милиони избити, за трети зона на безпрецедентно богатство, а за четвърти дори просто Европейски съюз и неговите институции. Това, което повечето бъркат, обаче, е идеята че Европа я е имало винаги. Ако говорим чисто географски това е така, поне за периода на човешка история. Рядко, обаче, хората днес ползват термина „Европа“ като просто географско обозначение. Кога и как изобщо се ражда концепцията за Европа като отделна цивилизация, култура и група от народи, както я ползваме днес?

Като културно и цивилизационно обозначение терминът "Европа" започва за първи път да се ползва през 9-ти век във Франкската империя по време на "Каролингския Ренесанс" и да обхваща на практика само Християнския свят на континента ни, след загубата на земите му в Близкия Изток и Северна Африка. „Европа“ се ражда като идея и концепция за културна сфера и цивилизация, а не само географска област, преди близо 1200 години, и едва от тогава можем да говорим за историята на тази "Европа" като обособена и осъзната общност. Животът на тази цивилизация само през последните 1200 години, следователно, е това, което определя какво би могъл да съдържа ресора „Европейски начин на живот“ и неговата защита. Просто, защото само в този период имаме такова нещо като осъзната „Европа“ и „европейско“, което да оформя свой начин на живот, свой уникален облик и своя идентичност.

Европейският начин на живот

Историята на тази „Европа“ – осъзнатата, уникалната, отделната световна цивилзиация през последните около 1200 години е история, отличаваща се от другите цивилизации по света преди всичко с доминацията на Християнството и църквата си. Тя несъмнено може да бъде наречена „Християнската Цивилизация“, въпреки че тази вяра нито се ражда на континента Европа, нито бива ограничена само до него. Въпреки това, няма друго място на света, което да е толкова силно белязано и оформено от Християнската религия и църква. Друго място, което толкова категорично да оформя своя идентичност на базата конкретно на тази религия. Християнството е корена на такава огромна част от културата, традициите и идентичността на Европа, че самите европейци на практика започват да не забелязват това – като цвета на стените у дома или в офиса, който в даден момент просто преставаш да забелязваш.

В продължение на тези 1200 години обособена и осъзната европейска цивилизация тъкмо Християнството най-силно бележи това, което можем да наречем „Европейски начин на живот“. Участието в църковния живот, в общенията, в празниците и традициите, в тайнствата и ритуалите на християнската общност – това представлява най-ярко европейския начин на живот в продължение на над хилядолетие, и е което го откроява най-силно от начина на живот в другите цивилизации. То се прехвърля и в политическия живот на континента, като отстояването на неговата християнска същност налага постоянната защита на границите му от безспирните нашествия на ислямския свят.  С две думи – през цялата история на съществуването на Европа като отделна цивилизация това да отстояваш „Европейския начин на живот“ винаги е значело да си бранител на християнската му същност и границите с нехристиянския, най-често ислямски свят.

Тъкмо заради това прогресивистите и либералите в момента не просто нямат валиден аргумент срещу наименованието на ресора за миграция в Комисията – те самите фундаментално грешат в своите тези. Те желаят да подменят Европа като цивилизация и история. Да създадат нещо ново, което е напълно скъсало със своя произход – както културно, така и демографски. Нашият дом през последните 1200 години – Християнска Европа, за тях е враг, който трябва да бъде заличен, а на негово място изградена една нова Вавилонска Кула от европейци, африканци, араби, азиатци и всякакви други демографски, религиозни и културни общности. Нова Вавилонска Кула, която несъмнено ще последва съдбата на предишната, а цената ще платят нашите деца и внуци, нашите култури и нации, нашата история и идентичност.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани