Поглед назад: Забравеното токсично наводнение на 1 май 1966-а във Врачанско

1 май 1966 г.- черната дата в календара на Северозапада. Точно преди 53 години скъсана дига на хвостохранилището на мина "Плакалница", намиращо се над врачанското село Згориград, причинява огромно по мащабите си бедствие.

Близо 500 000 тона тиня и отпадъци от преработка на цинк, олово и други токсични отпадъци тръгнали към селото, създавайки минен апокалипсис.

Според тогавашните соцканони на централния площад ''Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.

Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на река Лева.

След няколкодневни непрекъснати валежи точно в 11,20 ч се къса стената на хвостохранилището на мината, което се намира високо над с. Згориград.

Повече от половин милион кубични метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета се засилва по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си. Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с грохот през пролома ''Вратцата'' и да нахлуе в стария и гъсто населен квартал ''Кемера'' на Враца.

Стига и до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи, хора и животни, а ударната вълна била висока 3 метра.

По това време повечето семейства сядат около празничната трапеза.

И до днес неизвестен мъж, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката. С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко.Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват.

Той застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора качват децата на близките скали, докато отдолу преминавала с тътен калната вода.

Местните наричат трагедията: наводнение, инцидент, катастрофа, потоп, трагедия, бедствие, стихия. Наподобява на цунами, но се разстила като лава. В първите часове и дни след бедствието, сред оцелелите хора в Згориград е царяла паника и тревога за изчезналите им роднини и близки.

В скалите на Врачанския балкан е имало зоопарк, токсичната кал отнася животните и всичките измрели от удавяне. Днес единствената следа от него са дупките в скалите, които били клетки на животните.

Официално, тогавашната комунистическа власт, оповестява само за 100-ина загинали, но по-късно става ясно, че жертвите на инцидента са над 500 (има сведения за 118 обезобразени до неузнаваемост трупове, от които 4 на деца), ранените 2000, разрушени са над 150 къщи, 300 семейства остават без дом, а покривите на 1000 къщи са отнесени от стихията. Данните са неофициални, от различни източници.

Хвостхранилището към мина Плакалница е построено в долина на един от склоновете над село Згориград. Неговата цел е преработка и съхранение на отпадъчните материали, съдържащи тежки химически елементи в тях (кал и вода). Тези отпадъци/утайки са извозвани до депото с помощта на въжена линия дълга няколко километра.

Скъсалото се хвостохранилище година преди това е предизвиквало безпокойството на редица специалисти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея вече има пукнатини и хранилището е претоварено, обаче били пренебрегнати. Не били взети никакви реални мерки за укрепването на стената или спирането на експлоатацията на хвостохранилището. След трагедията властта скрила от останалата част на страната и света истинските размери на трагедията.

Струпването на хора, които тичали обезумели, за да открият близките си, плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.

След трагедията, за която България бързо научава по системата ''от ухо на ухо'', тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват направо от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да правят.

Въпреки мълчанието за причините, още тогава е ясно, че трагедията е причинена от безстопанствено отношение.

Десетките тонове от следственото дело са затворили в страниците си истината а бюрокрацията, небрежността, некадърността и безхаберието, довели до трагедията.

В София на бърза ръка се сформира правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май тя е в пострадалия град. На 2 май самият Тодор Живков разглежда пораженията от хеликоптер, който кръжи над Враца.

Първият ръководител на държавата дава нарежданията си по телефона и комисията започва да изпълнява указанията.

По улиците на Враца още не били прибрани труповете на издавените домашни животни, от които се носела непоносима смрад.

Заради опасността от епидемия са мобилизирани всички медици в района, в почистването пък се включва целият персонал на ХЕИ и войниците от двете казарми във Враца.

Телата на загиналите хора са закарани с камиони на градския стадион. Там мият мъртвите с маркучи, за да бъдат разпознати и дадени на близките им за погребение.

Почти година след страшното наводнение набързо са осъдени като виновни за трагедията няколко директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна.

Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 г., а истинските виновници остават незасегнати.

Архивни кадри, показващи разрухата се пазят в Регионален исторически музей - Враца. Всяка година по това време десетки граждани посещават културната институция, за да ги видят отново и отново. Фотосите са малко, защото снимането било забранено от властта и всяка лента се унищожавала.

И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит лежи непоклатим в коритото на река Лева.

Очевидците твърдят, че в апокалипсиса на 1 май 1966 г. стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка. Камъкът се намира близо до днешния хотел ''Чайка'', а на него има закрепена паметна плоча.

Паметна плоча, напомняща датата 1 май 1966 година е поставена и в двора на църквата в Згориград, където ежегодно се организира панихида в памет на загиналите.